Иван Цончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Иван Цончев български военен и революционер

Роден:	10 септември 1858 Дряново, днес България
Починал:	16 декември 1910 София, България

Иван Стефанов Цончев е български военен и революционер, войвода на Върховния македонски комитет.

Съдържание

1 Биография
- 1.1 В Българската армия
- 1.2 Във Върховния комитет
2 Литература

[редактиране] Биография

[редактиране] В Българската армия

Иван Цончев като поручик от Българската войска

Иван Цончев е роден в будното българско балканско градче Дряново. По време на Руско турската война 1877-1878 Иван Цончев е доброволец в Българското опълчение. След освобождението на България през 1879 година завършва Военното училище в София и служи в Лом и Орхание. През 1883 година заминава за Русия на стаж. След завръщането си в България Цончев продължава военната си кариера и през август 1885 година е произведен в чин капитан и става командир на Втора дружина от Седми Преславски полк. С дружината капитан Цончев участва в Сръбско-българската война в боевете при Сливница, в които е тежко ранен на 7 ноември и получава орден „За храброст“.

След войната капитан Цончев служи в различни гарнизони в България и постепенно се издига до командир на полк - Седми Преславски в 1889 година и Шести Търновски в 1890 - а по-късно и на бригада - Втора бригада на Шеста Бдинска дивизия през 1899. Цончев участва в ликвидирането на разбойничеството в Североизточна България през 1880 и в потушаването на русофилските бунтове през 1887 година.

В началото на 1901 година полковник Иван Цончев е произведен в чин генерал-майор и излиза в запаса, за да се отдаде на революционното движение в останалите под османска власт Македония и Тракия.

[редактиране] Във Върховния комитет

От 1901 до 1903 година генерал Цончев е подпредседател на Върховен македоно-одрински комитет и фактически ръководител на революционната организация, чийто формален председател е писателят Стоян Михайловски.

Генерал Цончев с четата си

Цончев е основен организатор и ръководител на Горноджумайското въстание през 1902 година. По време на въстанието генерал Цончев с чета от 80 души дава няколко сражения на османските войски и обикаля въстаналите селища. В сражението при село Бистрица четата на генерал Цончев разпръсва многоброен противник, а генералът е тежко ранен.

По време на Илинденско-Преображенското въстание генерал Цончев отново влиза с чета в Македония и дава няколко сражения на османските войски при селата Бистрица, Луково и Пирин.

След серия въоръжени стълкновения между чети на Върховния комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация пред 1905 година Иван Цончев приема предложението от Рилския конгрес на ВМОРО за разпускане на Върховния комитет. Част от членовете на Върховния комитет се вливат във ВМОРО, а Иван Цончев се оттегля по здравословни причини от революционната дейност.

Генерал Цончев умира в София през 1910 година.