Габриел Гарсия Маркес

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Габриел Гарсия Маркес колумбийски писател

Роден:	6 март 1928 Аракатака, Колумбия

Габриел Хосе Гарсия Маркес (на испански Gabriel José García Márquez) е колумбийски писател, журналист, издател и общественик. Гарсия Маркес често е сочен за най-известния автор на магическия реализъм, елементи от който се откриват в много негови произведения, въпреки че стилът му е твърде разнообразен и е трудно да бъде категоризиран като цяло. Роден в Аракатака, Колумбия, той прекарва по-голямата част от живота си в Европа и Мексико, където живее и днес.

Гарсия Маркес започва кариерата си като репортер в колумбийския всекидневник El Espectador. Първото му голямо произведение е „Relato de un náufrago“, което излиза в подлистници през 1955. Книгата разказва истинската безславна история на едно корабокрушение, сведенията за което са разкрасени от правителството. В резултат на това Гарсия Маркес започва кариерата си на кореспондент в чужбина (Рим, Париж, Барселона, Каракас, Ню Йорк), тъй като оставането му в Колумбия е рисковано. Книгата е публикувана отделно през 1970, като мнозина я приемат за роман.

Няколко от произведенията на Гарсия Маркес са класифицирани едновременно като художествени и документални. Най-явните примери са „Хроника на една предизвестена смърт“ (1981), разказваща историята на убийство за отмъщение, описана във вестниците, и „Любов по време на холера“ (1985), описваща любовната история на бабата и дядото на автора. В допълнение към това, действието на много негови книги, включително двете споменати, се развива във "вселената на Гарсия Маркес", включваща герои, събития и места, появяващи се отново в различни произведения.

Най-известният роман на Габриел Гарсия Маркес, „Сто години самота“ (1967), е продаден в над десет милиона копия. Той описва живота на изолирано южноамериканско село, където странни явления се приемат като обичайни. За него той получава наградата „Ромуло Галегос“ 1972. През 1982 Гарсия Маркес получава и Нобелова награда за литература за своите романи и къси разкази.

Гарсия Маркес е известен и със своето приятелство с кубинския диктатор Фидел Кастро, често е изразявал симпатия към някои латиноамерикански революционни групи, особено през 60-те и 70-те години. Въпреки това той е критичен към положението в Колумбия и никога не е подкрепял публично партизанските групи в собствената си страна.

[редактиране] Библиография

1955 – „La hojarasca“
1961 – „El coronel no tiene quien le escriba“ („Няма кой да пише на полковника“)
1962 – „Los funerales de la Mamá Grande“ („Погребението на Мама Гранде“)
1962 – „Ojos de perro azul“
1962 – „La mala hora“ („В лош час“)
1967 – „Cien años de soledad“ („Сто години самота“)
1970 – „Relato de un náufrago“
1975 – „El otoño del patriarca“ („Есента на патриарха“)
1978 – „La increíble y triste historia de la cándida Eréndira y de su abuela desalmada“
1981 – „Crónica de una muerte anunciada“ („Хроника на една предизвестена смърт“)
1985 – „El amor en los tiempos del cólera“ („Любов по време на холера“)
1989 – „El general en su laberinto“ („Генералът в неговия лабиринт“)
1992 – „Doce cuentos peregrinos“
1994 – „Del amor y otros demonios“ („За любовта и други демони“)
1996 – „Noticia de un secuestro“
2002 – „Vivir para contarla“
2004 – „Memoria de mis putas tristes“