Фидел Кастро
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
| Фидел Кастро кубински политик |
|
 |
|
| Роден: | 13 август 1926 Биран, Куба |
|---|---|
Фидел Алехандро Кастро Рус (на испански: Fidel Alejandro Castro Ruz) е президент на Република Куба.
Съдържание |
[редактиране] Ранна биография
Роден е в Биран, Куба. Син е на притежател на плантация за захарна тръстика край Сантяго де Куба. В периода 1931 – 1947 г. е ученик в колежа Ла Сал в Сантяго де Куба, в Йезуитския колеж (религиозно учебно заведение) в град Долорес и в Хаванския йезуитски колеж (също религиозно учебно заведение) в град Белен. Следва право в Хаванския университет в края на четиредесетте години, а по-късно практикува като адвокат. Шокиран от контраста между неговия начин на живот и живота на много други хора, които са бедни, Фидел Кастро става революционер, мотивиран от марксистко-ленинистката идеология.
През 1952 г. Фулхенсио Батиста поема властта в Куба след държавен преврат и налага диктаторски режим, който е олицетворение на корупция, упадък и неравенство. Скоро след преврата Фидел Кастро дейно участва в антиправителствени действия, поради което се укрива. На 26 юли 1953 г. Кастро е начело на неуспешното въоръжено нападение срещу казармата Монкада 69 от 111-те души, участващи в атаката се убити, а Фидел Кастро е арестуван. Осъден е на 15 години затвор и пратен в затвора. През 1955 г. поради всеобща амнистия е освободен и емигрира в Мексико, където подготвя нова група революционери за следващия етап от борбата срещу диктаторския режим на Батиста. На 2 декември 1956 г. се връща нелегално в Куба заедно с осемдесет свои последователи, сред които е и Че Гевара. Осемнадесет месеца Кастро води партизанската съпротива от базата в планината Сиера Маестра. През март 1958 г. публикува манифест, с който призовава кубинците на всенародна борба срещу Батиста. Избухналото въстание е толкова успешно, че той триумфално влиза в Хавана на 8 януари 1959 г. и след един месец става министър-председател на Куба. От тогава до сега, Кастро остава класически пример на тоталитарен диктатор-идеолог, довел населението на страната си до глад и мизерия.
[редактиране] Управление
Кастро превръща Куба в социалистическа държава, извършва големи промени в държавата от социално и икономическо естество. Създава програми, които изцяло повишават грамотността на нацията и повишават качеството на здравните грижи за почти всички кубинци. За сметка на това икономическите му реформи, особено тези в земеделието и животновъдството са пълен провал, което довежда страната до все по-голяма криза и зависимост от СССР. Това Социалистическо естество на правителството на Кастро екзекутира и изпраща много членове на елита на нацията в изгнание, заграбва частната собственост, прекъсва изборите, милитаризира обществото, налага контрол над медиите, политизира образованието. Зад маската на революционно-комунистическата идеология Кастро превръща Куба в социалистическа диктатура, провеждайки своя демагогска политика за равенство между класите. Това кара много кубинци да търсят убежище в Испания, Мексико, Франция и предимно в САЩ (най-вече във Флорида, по специално в Маями).
През 1960-те години Кастро се съюзява със СССР. Той подкрепя и революциите за национално освобождение в Латинска Америка, Африка и Азия и става лидер на държавните глави на нациите, които скоро са се освободили от колониалните сили. Кастро става силна опозиция на САЩ, с които преди това са били съюзници и главни търговски партньори. Много американски политици виждат в социалистическата политика на Кастро (а по-рано - и в съюза му със СССР) заплаха за сигурността на САЩ.
През 1961 г. САЩ влошават дипломатическите си отношения с Куба. Американският президент Дуайът Айзенхауер обвинява Кастро, че тласка Куба в ръцете на СССР и на Никита Хрушчов. От 17 до 19 април 1961 г. американското правителство провежда военна операция срещу Куба – САЩ формират наемническа армия от кубински изгнаници, която нахлува в острова с цел да свали от власт управлението на Кастро. В Залива на прасетата кубинската армия убива голяма част от нашествениците и пленява останалите около хиляда души.
В периода 22 – 28 октомври 1962 г. възниква Карибската криза. Американски разузнавателни самолети U-2 откриват кораби на СССР, пренасящи към Куба ракети с атомни бойни глави. Заснети са и ракетни площадки на територията на Куба с насочени ракети към САЩ. Светът е изправен пред ядрена война. Съветският лидер Никита Хрушчов, притиснат от американския президент Джон Кенеди, отстъпва, предлагайки тайно изтегляне на американско въоръжение от Турция, което предложение се приема от САЩ. В замяна на това Съветите изтеглят от Куба своите ракети. След Карибската криза ЦРУ считат Кастро за един от най-големите си врагове и извършват множество неуспешни опити да го отстранят. Според кубински министър тези опити са повече от 600 на брой. Един от тези опити е особено странен – ЦРУ са се опитали да направят така, че Кастро да приеме химикали, от които да му опада брадата и по този начин да бъде осмян. След Карибската криза СССР значително подпомагат износа на кубинската захарна тръстика и продуктите от нея, както и изкупуват за нуждите на СССР голямо количество тръстика, произведена в Куба. Това е от жизненоважно значение за снабдяването на острова, както със стоки от първостепенна необходимост така и с други стоки, тъй като голяма част от населението на страната гладува, а САЩ са наложили на Куба блокада. На 15 октомври 1967 г. Фидел Кастро съобщава, че Ернесто Че Гевара е загинал в Боливия по време сражения на партизански отряд с правителствени боливийски войски.
През 1975 г. Фидел Кастро изпраща кубински бойни части в подкрепление на партизаните, борещи се за независимост на Ангола.
[редактиране] Награди
- През 1961 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.
