Георги Мамарчев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Георги Мамарчев български революционер |
|
| Роден: | 1786 г. Котел, Османска империя |
|---|---|
| Починал: | 1846 г. о. Самос, Османска империя |
Георги Стойков Мамарчов (Георги Мамарчев Буюклиу, известен предимно като капитан Георги Мамарчев) е бил борец против османското владичесто и капитан от руската армия. Роден е в Котел и е вуйчо на Георги С. Раковски.
Съдържание |
[редактиране] Военни подвизи
Участвал в български доброволчески отряд, наречен „Болгарское земское войско“, по време на Руско-турската война (1806-1812).
През 1812г. участва в Отечествената война на Русия срещу нашествието на Наполеон.
По време на следващата Руско-турска война (1828-1829) Георги Мамарчов е на чело на български доброволчески отряд, който стига до Сливен.
След сключването на Одринския мир (1829), опитал да вдигне въстание в Сливенска, Котелска и Търновска област. Но тогава руското командване му противодействало. Георги Мамарчов бил арестуван, за да не предизвика международни усложнения с подобен на описания горе акт.
[редактиране] Отличия във войните
Поради храбростта си Георги Мамарчов бил произведен в чин капитан. След изтеглянето на руските войски от балканските райони бил и назначен за комендант в Силистра докато е била под руска власт (1829 до 1835).
[редактиране] Смърт
Взел участие във Велчовата завера (1835), но поради неуспеха ѝ бил заловен на 4 срещу 5 април 1835 година в Плаковският манастир. Благодарение на руското си гражданство избегнал смъртно наказание (което сполетява всички останали ръководители на Велчовата завера), но бил заточен в град Коня, по - късно бил преместен на остров Самос, където починал от естествена смърт през 1846г.
