Георги Първанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Георги Първанов президент на България
Роден:	28 юни 1957 Сирищник, България

Георги Седефчов Първанов е български политик и президент на Република България.

След като е избран за първи мандат на 18 ноември 2001, Георги Първанов полага клетва на 19 януари 2002. Официално встъпва в длъжност на 22 януари 2002. Преизбран за втори мандат на 29 октомври 2006 и полага втора клетва на 19 януари 2007. Официално встъпва в длъжност за втори мандат на 22 януари 2007. Преди да стане държавен глава е председател на Българската социалистическа партия.

Първанов е роден в село Сирищник, Община Ковачевци, Област Перник на 28 юни 1957 г. Израства в съседното село Косача. Първанов е женен, с двама сина.

Съдържание 1 Образование и квалификация 2 Научна кариера 3 Политическа кариера 3.1 Преизбиране за президент 2006 4 Семейство 5 Събития от политическата му кариера 5.1 Подкрепа за православието (2001-2003 г.) 5.2 "Българската Коледа" (2003 - 2007) 5.3 „Петрол срещу храни“ (2004) 5.4 Подкрепа от и помилване на Цветелин Кънчев (2001/2005 г.) 5.5 Инициира на Тройната коалиция (2005 г.) 5.6 Назначава Никола Филчев за посланик в Казахстан (2006 г.) 5.7 Скандалът около Иво Инджев (2006) 5.8 Агент Гоце (2006) 5.9 Първанов и НАТО 5.10 Други 6 Библиография 7 Бележки 8 Външни препратки

[редактиране] Образование и квалификация

През 1975 г. Първанов завършва математическата гимназия в Перник. През 1981 г. се дипломира в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 1988 г. защитава докторска дисертация по история на тема „Димитър Благоев и българският национален проблем 1879-1917“.

[редактиране] Научна кариера

През 1981 постъпва на работа в Института по история на БКП като научен сътрудник. От 1989 година е старши научен сътрудник. През периода 1992 — 1996 е директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към ВС на БСП.

Георги Първанов е автор на няколко монографии и книги, на десетки научни статии. Сред тях са: „От Бузлуджа до театър 'Корона'. Един опит за нов прочит на страници от социалдемократическия период на БСП“ (1995); „Българската социалдемокрация и македонският въпрос в края на XIX век до 1918 г.“ (1997), „Преди и след Десети“.

Удостоен е със следните награди:

• почетното звание доктор хонорис кауза на Прешовския университет — Словакия, Бакинския университет — Азербайджан, Ереванския държавен университет — Армения.
• големия златен медал на Университета „Томаш Гарик Масарик“, Бърно, Чехия.

[редактиране] Политическа кариера

Член е на БКП/БСП от 1981 до 2001. На 40-ия конгрес на БСП (декември 1991 г.) е избран за член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет. На 41-ия конгрес на БСП (3-6 юни 1994) е избран за заместник-председател на ВС на БСП. На 42-ия извънреден конгрес на БСП (21 — 23 декември 1996) е избран за председател на ВС на БСП. На 43-ия (1 — 2 май 1998) и на 44-ия конгрес на БСП (6 — 7 май 2000) е преизбран за председател на ВС на БСП. Напуска БСП след избирането му за президент на България през 2001 г.

Народен представител в 37-ото (1994-1997), 38-ото (1997-2001) и 39-ото народно събрание. Председател на парламентарната група за дружба с Гърция и член на парламентарната Комисия по радио и телевизия (1994-1997), председател на Парламентарната група на Демократичната левица (1997-2001) и на Парламентарната група на „Коалиция за България“ в 39-ото Народно събрание.

Избран за президент на Република България в екип с Ангел Марин за вицепрезидент на президентските избори през ноември 2001. Встъпва в длъжност на 22 януари 2002 г. Обещава да бъде „социален президент“.

[редактиране] Преизбиране за президент 2006

През лятото на 2006 обявява намерението си да се кандидатира за втори президентски мандат. Участва в изборите през октомври 2006, като кандидатурата му е издигната от инициативен комитет и е подкрепена от БСП.

По време на кандидат-президентската кампания през 2001 отказва явяване на предизборен телевизионен дебат, а през 2006 се среща на дебат с Неделчо Беронов в Нова телевизия [1].

В първия етап на президентските избори на 22 октомври двойката Първанов-Марин получава 1 780 119 гласа от 6 450 920 избиратели според основните избирателни списъци^[1]. Поради ниската избирателна активност (под 50%), на 29 октомври се провежда балотаж между действащата президентска двойка и следващите в класирането, двойката Сидеров-Шопов. Първанов-Марин печелят втория етап с 2 050 488 гласа от общо 2 757 441 подадени^[2] и стават първите български президент и вицепрезидент, преизбрани за втори мандат.

[редактиране] Семейство

Георги Първанов е женен за Зорка Първанова. Те имат двама сина:

• Владимир Първанов
• Ивайло Първанов

Владимир Първанов завърши Френската гимназия, а Ивайло Първанов учеше в Италианския лицей в София.

[редактиране] Събития от политическата му кариера

[редактиране] Подкрепа за православието (2001-2003 г.)

В края на 2002 г. Първанов, въпреки протестите на 18 религиозни и неправителствени организации^[3], подписа приетия от Народното събрание Закон за вероизповеданията. В закона Българската православна църква (БПЦ), преписвайки Конституцията на Република Бъглария, е определена като представител на "традиционното вероизповедание" в страната. Законът трябва да съдейства и за преодоляване на разкола в Българската православна църква, като разрешението е в полза на БПЦ с ръководител патриарх Максим. По този повод, разколниците на Инокентий заплашват, че "кръв ще се лее"Български православен каталог в Интернет.

Прилагането на закона довежда до насилствено извеждане на отлъчени като разколници православни свещеници от храмовете през нощта на 20 срещу 21 юли 2004 г. По-късно се установяват груби злоупотреби с имуществото на църквата от страна на разколниците, включително откриването на баничарница в криптата на черквата "Света Неделя".

Като президент Първанов е избран за лауреат на премията на Международния фонд за единството на православните народи през 2000–2001 и през 2002 г.^[4] На церемонията на 21.01.2003 г. патриархът на Москва и на цяла Русия Алексий II пояснява, че премията се дава за личните заслуги в укрепването на единството и авторитета на Българската православна църква. В отговора си Първанов обрисува премията като израз на високите отношения между църква и държава, каквито могат да бъдат проследени в съвременната динамика.^[4] Паричната част от премията е 50 000 щатски долара.^[5]

[редактиране] "Българската Коледа" (2003 - 2007)

Георги Първанов е автор на инициативата за благотворителна дейност „Българската Коледа“ ([2]). Със средствата от кампанията се осигурява лечение на тежко болни деца, организира се модернизация на здравни заведения и др. През 2006 г. са събрани рекордните 2 473 982 лева (в предишните три години бяха събрани общо 4 734 953 лв., с които е подпомогнато лечението на над 80 български деца). Списъкът на 35 деца, които ще бъдат лекувани с парите от 2006 г. и на болничните заведения, които ще получат нова техника, е публикуван във вестник "Дума" на 3 януари 2007 г. ^[6]

[редактиране] „Петрол срещу храни“ (2004)

Доклад на Специалната комисия на Организацията на обединените нации (ООН) относно машинациите със средствата по програмата „Петрол срещу храни“ уличава във взимане на подкупи от режима на Саддам Хюсеин ръководената (през 1998 г.) от Първанов БСП и близки до нея фирми^[7].

Първанов отрича ръководството на БСП да е получавало подобни средства^[8].

[редактиране] Подкрепа от и помилване на Цветелин Кънчев (2001/2005 г.)

В деня в който окончателната му присъда е потвърдена (14.11.2001), първият осъден действащ български народен представител (осъден за побой и изнудване) Цветелин Кънчев, който е и лидер на ромската организация Евророма, дава подкрепата си за Първанов на предстоящите президентски избори.^[9] Изказват се мнения че ще последва помилване за Кънчев ако Първанов бъде избран. Осъдилата Кънчев съдия и кандидат за вицепрезидент Нели Куцкова изпраща отворено писмо до Първанов в което го обвинява затова че приема подкрепа от един престъпник и пита дали ако бъде избран няма да го помилва.^[10]. Във вестник Демокрация пък излиза статия по случая със заглавие „Подкрепа за помилване?“^[11]

През април 2005 г. остатъкът от присъдата на Цветелин Кънчев е помилвана от заместника на Първанов Ангел Марин. (По традиция президентът възлага на вицепрезидента правомощията за помилване.) Има мнения, че помилването е за да може Цветелин Кънчев да се кандидатира за депутат, въпреки че по това време присъдата е вече намалена на условна от съда и е спорно дали тя би била проблем.^[12] Според Марин, мотивът за помилването е доброто поведение на Кънчев в затвора.^[13]

[редактиране] Инициира на Тройната коалиция (2005 г.)

След като се провалят два мандата за създаване на правителство, Първанов използва третия мандат, за да го връчи (по негов избор съгласно чл. 99, ал. 3 от Конституцията) на Движението за права и свободи (ДПС), която е трета парламентарна партия по депутати. Затова коалицията БСП-НДСВ-ДПС, която управлява България след парламентарните избори през 2005, широко се приема като негова отговорност, тъй като лично той инициира създаването ѝ. Тя е въплъщение на идеята за социаллибералния модел, който Първанов лансира още като лидер на БСП.^{[източник?]}

[редактиране] Назначава Никола Филчев за посланик в Казахстан (2006 г.)

През 2006 г. президентът Георги Първанов подписва указ за изпращането на бившия главен прокурор Никола Филчев като посланик в Казахстан. Номинацията, както и всички други предложения за посланици, е направена от Министерския съвет. Назначението и последващото поведение на Филчев предизвикват серия от скандали.

[редактиране] Скандалът около Иво Инджев (2006)

По време на кандидатпрезидентската кампания през 2006 г. на 8 октомври в предаването „В десетката“ по Би Ти Ви водещият Иво Инджев съобщава, че е получил анонимни електронни писма, в които се твърди, че Георги Първанов притежава мезонет на стойност 100 хил. евро на централен булевард в София, подарен му от наградения от него с орден оръжеен търговец Петър Манджуков. От предизборният щаб на президента обявяват информацията за клевета. В последствие Инджев доброволно напуска Би Ти Ви, а по новините е прочетено изявление на управителя на телевизията в което той изказва съжаление за това, че Инджев си е позволил „грубо нарушаване на журналистическата етика и основни принципи на сериозната журналистика.“ Според Инджев върху Би Ти Ви е оказван натиск, а той самият е уволнен от Първанов. ^[14] Случаят предизвиква скандал, тъй като напускането на Инджев е определяно като политическо уволнение. Комисията за етика в електронните медии (чийто член е и Инджев), сезирана по случая от Българската медийна коалиция (БМК), излиза с решение, че Иво Инджев е спазил напълно изискванията на Етичния кодекс на българските медии. Според БМК, за да свали от себе си отговорността за свалянето на предаването, президентът трябва да се застъпи пред обществото и пред бТВ за връщането на Инджев на екран. Първанов обаче отговаря, че не се меси в работите на една частна медия.^[15]

[редактиране] Агент Гоце (2006)

През 2006, след дългогодишно мълчание и под обществен натиск, Първанов признава, че съществува папка под името агент „Гоце“ за него в архива на Държавна сигурност. В папката била отразена работата му като научен консултант извършена по заръка на специалните служби.

[редактиране] Първанов и НАТО

По време на въздушните бомбени атаки над Югославия през 1999 г., Първанов и парламентарната му група гласуват против резолюцията, позволяваща на НАТО да навлиза в българското въздушно пространство. В сръбската преса пък се появява писмо до Слободан Милошевич, което обяснява, че БСП е за неучастие на България във войната, а приобщаването към НАТО е „авантюристично решение, което създава трайни предпоставки за застрашаване на националната сигурност на страната“.^[16] Според Първанов, „Раздухването от страна на управляващите на моето писмо до югопрезидента Милошевич е активно мероприятие, което има за цел да отклони общественото мнение от проблема Косово“^[17]

По-късно (2006) твърди, че не е бил против НАТО, а само против военната операция на НАТО в бивша Югославия.^[18]

През 1999 БСП се обявява категорично за европейска и евроатлантическа интеграция на България, но през 2000 г. Георги Първанов е на мнение, че трябва да се отчете мнението на Русия за приемането на България в НАТО и с него да се съобразят темповете на интеграцията.^[19]

[редактиране] Други

• Президентът Първанов, подобно на предишните президенти, на Министерския съвет и на самите депутати през време на първия си мандат не е използвал правото си да предложи на Народното събрание насрочване на референдум. Съгласно Закона за допитване до народа (чл. 6 и сл), предложението до Народното събрание за произвеждане на Национален референдум подлежи на гласуване от Парламента, при което именно Парламентът определя въпросът, на който гласподавателите трябва да отговорят с „да“ или „не“.
• Създава Съвет за информационни технологии като консултативен орган към президентството. От 12 май 2001 Първанов е член на Интернет общество - България.

[редактиране] Библиография

• Първанов, Георги (1995). „От Бузлуджа до театър 'Корона'. Един опит за нов прочит на страници от социалдемократическия период на БСП“. София: Център за Исторически и Политологически Изследвания.
• Първанов, Георги (1997). „Българската социалдемокрация и македонският въпрос в края на XIX век до 1918 г.“. София: Графимакс. ISBN 978-954-90036-2-8.
• Първанов, Георги (2001). „Преди и след десети“. ПК "Д. Благоев". ISBN 978-954-9786-03-3.

[редактиране] Бележки

[редактиране] Външни препратки

• Биография на Георги Първанов от сайта на президента на Р. България. (архив март 2005 на archive.org)

Жан Виденов	>>>	председател на БСП (22 декември 1996— 15 декември 2001)	>>>	Сергей Станишев
Петър Стоянов	>>>	президент (22 януари 2002— 22 януари 2007)	>>>	Георги Първанов
Георги Първанов	>>>	президент (втори мандат) (22 януари 2007— ...)	>>>	...