Казахстан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Қазақстан Республикасы
Республика Казахстан


(знаме)	(герб)

Национален девиз: няма

Официален език казахски, руски

Столица

Астана

Най-голям град Алмати

президент Нурсултан Назърбаев

министър-председател Даниял Ахметов

Площ
— Общо на 9-то място
2 727 300 км²

Население
— Общо (2001)
— Гъстота на 57-мо място
15 163 704
6 д/км²

БВП
— Общо (2004)
— на човек на 55-то място
111 млрд $
7 343 $

Валута тенге (KZT)

Часова зона UTC +4 до +6

Независимост

-обявена от Съветския съюз
16 декември 1991

Национален химн Менің Қазақстаным

Internet TLD kz

Телефонен код +7

Казахстан е независима република, разположена в Централна Азия и Европа.

[редактиране] Географски данни

Казахстан е една от най-големите държави в света. Граничи с Русия, Китай, Киргизстан, Туркмения и Узбекистан. Има брегова ивица на Каспийско море.

Климатът е рязко континентален. Средни януарски температури - от -18 ºС на север до -3 ºС на юг, и за юли съответно от 19 до 30 ºС. Валежи - до 300 мм, в пустините под 100 мм, а в планините до 1 600 мм.

Главни реки - Иртиш, Урал, Чу, Сърдаря. Езера - най-големи са: Балхаш, Зайсан и Алакол.

Растителност - пустинна, полупустинна, степна, иглолистни гори и високопланински ливади.

[редактиране] История

6 век - образувано Тюркско ханство;
10 век - основана държавата на Караханидите;
1219-1221 г. - в състава на Златната орда;
16 век - възниква самостоятелно Казахско ханство;
17 век - построени са първите руски градове - Гурев и Яицки;
1731 г. - Западен Казахстан е включен в състава на Русия;
1740 г. - Централен Казахстан става част от Руската империя;
1860 г. - цялата територия е завладяна от Руската империя;
1906-1912 г. - Столипинска аграрна реформа - 500 хил. руснаци се преселват в Казахстан;
1925 г. - образувана Казахска АССР със Столица Къзъл Орда;
1929 г. - Алма Ата става столица;
1936 г. - Казахска ССР - съюзна република;
16 декември 1991 г. - провъзгласена независимостта на Казахстан.

[редактиране] Държавно устройство

[редактиране] Вътрешна политика

През 1995 г. в Казахстан с референдум е приета нова конституция, с която се установява президентска форма на управление. Законодателната власт се осъществява от двукамарен парламент.

Формирането на партийна система все още е в начална фаза, не съществува силна опозиция. Управлението се характеризира с много широки правомощия на президента. Той еднолично назначава правителството и може да разпуска парламента.

В момента страната е стабилна политически, избраният през 1991 г. президент Назърбаев получи нов 7-годишен мандат на изборите през 1999 г., подобрени са отношенията с Русия, добри са връзките с Китай. Казахстан поддържа активни контакти и със САЩ, които търсят лоби сред бившите съветски републики за участие в стратегическите проекти в Централна Азия. Политическата система проявява признаци на олигархизъм.

[редактиране] Административно деление

В административно-териториьлно отношение Република Казахстан е разделена на 14 области и 3 града от републиканско значение:

град Астана - столицата на страната
град Алмати - град от републиканско значение
град Байконур - град от републиканско значение, който заедно с космодрума Байконур е под аренда от Русия до 2050 година.

Административна карта на Казахстан

№	Област	Админ. център	площ	население
1	Карагандинска област	Караганда	428 000 км²	1 411 700
2	Източноказахстанска област	Уст Каменогорск	283 300 км²	1 530 800
3	Алматинска област	Талдикорган	224 000 км²	1 589 200
4	Жамбилска област	Тараз	144 000 км²	983 900
5	Южноказахстанска област	Шимкент	118 600 км²	1 976 700
6	Къзълординска област	Къзълорда	226 000 км²	596 300
7	Актобенска област	Актобе	300 600 км²
8	Кустанайска област	Кустанай	196 000 км²	1 019 600
9	Североказахстанска област	Петропавловск	123 200 км²	725 900
10	Акмолинска област	Кокшетау	121 400 км²	835 700
11	Павлодарска област	Павлодар	124 800 км²	743 800
12	Западноказахстанска област	Уралск	151 300 км²	609 100
13	Атирауска област	Атирау	118 600 км²	439 900
14	Мангистауска област	Актау	118 600 км²

[редактиране] Население

Казахстан е една от най-големите държави в света, но е сравнително рядко населена. Столицата й е град Астана.

Населението е предимно казахско (51%) и руско (33%) , останалата част са украинци, немци, татари, узбеки и др. Има и малка еврейска общност. Преди 1991 г., един милион волжски германци са живели в Казахстан, повечето от които емигрират в Германия след разпадането на Съветския сьюз. Основни религии са сунизъм, руско православие, католицизъм и украинско православие.

Извън страната живеят около 2 млн. казахи, главно в Русия, Узбекистан и Китай.

В Източен Казахстан живеят 15-20 хил. българи, преселени насилствено от Крим, Бесарабия и Таврия след Втората световна война. Заедно с тях са преселвани и гагаузи от Бесарабия, които тук се определят като българи.

Градско население - 62 %.

Казахстан е двуезична страна: Kазахският език, който се използва от 64,4% от населението, е предимно говорим език, докато руският език е приет за "официален" в деловите среди.

[редактиране] Религиозен състав

Основни религии са ислямът (сунизъм) и православието.

- мюсюлмани - 53,2 % (от тях сунити - 98,6 %, шиити - 1,4 %),
- християни - 44,6 % (от тях православни - 89,2 %, католици - 4,7 %, униати - 2,5 %, протестанти - 2,2 %, други - 1,4 %),
- будисти - 0,6 %,
- други - 1,6 %.

[редактиране] Стопанство

Преходът на Казахстан към пазарна икономика бе съпроводен със значително съкращаване на БВП и висока инфлация (до 1600%). През 1997-98г. се наблюдава известен ръст на производството и инфлация в рамките на 10%. Страната заема водещо място в ОНД по промишлено развитие. БВП на човек от населението достига 1360 USD. Делът на промишлеността в БВП е 40%, на селското стопанство - 38%, а на търговията и услугите - 22%. По официални данни частният сектор произвежда над 30% от БВП.

Съгласно данните на Световната банка за икономическото състояние на Казахстан, след спада през 1998 г. в резултат на руската криза, през 1999 г. БВП отново е нараснал с 1,7%. За 2000 г. икономическите показатели на страната са най-добрите от началото на реформите през 1991 г. Ръстът на БВП е 9,6% - три пъти над планираното в началото на годината, а очакваният ръст за 2001 г. е 5,5%. Инфлацията през 2000 г. е удържана на ниво 9,8%, за 2001 г. прогнозата е 8%. Външният дълг е 12,3 млрд.щ.д.

По данни на Агенцията за статистика на Казахстан, значителното оживление в икономиката на Казахстан, започнало от края на 1999 г., се дължи главно на благоприятната конюнктура на международните пазари за нефт и цветни метали. Значителният ръст на промишленото производство е постигнат основно благодарение на миннодобивната и преработващата индустрия. С най-високи темпове е нараствал добивът на суров петрол и природен газ, както и на природен газ и цветни метали. Устойчивият ръст на добива на енергоносители, които са ключови за експорта на Казахстан, е свързан най-вече с ръста на световните цени на петрола, които стимулират нефтодобивните предприятия на страната да се ориентират към износ. Обемът на експортните доставки на нефт е нараснал за една година с 16%, а на добива – с 12%.

През 1999 г. средната месечна заплата е нараснала с 13,4% спрямо 1998 г. и е била около 92 щ.д. (най-високата в ОНД), като максимални са заплатите във финансовата сфера (215 щ.д.), а най-ниски – в селското стопанство (35 щ.д.). За 2000 г. този показател е 110 щ.д. Безработицата в края на 1999 г. е била около 4% и е запазила нивото си през 2000 г. .

Националната парична единица е тенге (въведена на 15.11.1993 г), свободно конвертируема и през последните години стабилна. Обменният курс в момента е около 146 тенге за 1 USD.

Съществена роля в икономическия потенциал на Казахстан играят природните ресурси - страната е богата на въглища, нефт, газ, редица черни и цветни метали, злато, уран, боксит. Значителните запаси от полезни изкопаеми привличат интереса на крупни чуждестранни компании. Държавата също полага големи усилия за привличане на чужди капитали в най-важните отрасли на икономиката. Насърчаването и защитата на чуждестранния капитал се регулира с над 20 законодателни и нормативни акта. През 2000 г. обемът на преките чужди инвестиции е бил над 1 млрд.д., което се сочи като най-добър резултат в ОНД.

По обобщени данни за 1999 г., Казахстан със своите 5,7 млрд.д. заема второ място сред страните от ОНД по участие в инвестиционната дейност след Русия (9,2 млрд.д.) и преди Азербайджан (3,2 млрд.), Украйна (2,7 млрд.), Туркменистан (762 млн.), Грузия (512 млн.), Узбекистан (423 млн.), Беларус (346 млн.), Молдова (342 млн.), Киргизстан (309 млн.), Армения (265 млн.), Таджикистан (87 млн.). Общият брой на регистрираните джойнт венчърни структури е 1400. Законът позволява репатрирането на печалбата на чуждите и смесени компании. В страната работят фирми като Chevron, British Gas, Agip. В Казахстан инвестират Philip Morris, Daewoo, Rjr Nabisco. (От преките чужди инвестиции най-съществени си остават тези в нефтената и газовата промишленост – 81%.) Големите находища на нефт и газ дават основание на специалистите да сравняват Казахстан с богатите петролни държави от Близкия Изток. Казахстан е вторият след Русия производител на нефт в ОНД, но липсата на пристанища и петролопроводи затруднява развитието на отрасъла.

Повечето нови предприятия в Казахстан са създадени от руски, турски, германски и американски компании. Основни инвеститори са САЩ – 73% от общата сума на преките инвестиции, Великобритания – 4,7%, Китай – 4%, Турция – 3,7%, Германия – 2%. Международните финансови институции отреждат на Казахстан водещо място в привличането на преки инвестиции сред страните в преход въобще. Според анкета на сп. “Институционален инвеститор”, страната се нарежда в първата петица по темпове на подобряване на инвестиционния имидж от март 1997 до март 1998 г. В различни отрасли на икономиката инвестират и успешно работят редица крупни транснационални компании. “Филипс Петролеум” и японската “Инпекс” са заплатили авансово на Казахстан като премия 500 млн.д. за 1/7 от дяловото участие в находището Кашаган, което може да се окаже най-богато от всички досега проучени каспийски нефтени находища. Китайската национална компания за нефт и газ участва в три проекта с общи инвестиции почти 9,5 млрд.д. Подписани са и други споразумения за разработване на нефтени находища на обща стойност 2 млрд.д.

До започването на приватизацията през 1991 г., държавната собственост е била над 90%. В момента нейният дял е все още сравнително висок, но частните предприятия са вече 80% и произвеждат 50% от БВП. Малката приватизация е изцяло завършена през 1997 г. Държавата възнамерява да запази присъствието си в някои стратегически отрасли – добив и пренос на нефт, железопътен и въздушен транспорт, пренос на електроенергия, уранодобив.

От инфраструктурните проекти се работи основно по стратегическите връзки между Югоизточна Азия и Европа. Най-голямо развитие е получил проектът за т.нар. Трансазиатска ж.п. магистрала, която преминава през териториите на Туркменистан, Иран и Турция към Европа. Тя ще води началото си в Китай, а ще завършва в Истанбул. Друг важен проект е транспортният коридор ТРАСЕКА, свързващ Европа с Кавказ и Средна Азия и достигащ Китай и Монголия. Проектът предвижда построяване на скоростна магистрала между Алмати и Бишкек. Планирани са строителство и реконструкция на 5 стратегически летища, в това число в Алмати и Астана. Съвместно с компаниите “Шел”, “Мобил” и “Шеврон” се разработват проектите за транскаспийската система тръбопроводи.

В момента в Казахстан действат 71 банки, от които 1 държавна, 1 международна и 23 с чуждестранно участие. Общият брой на филиалите е 526. Едва 3% от банковите активи са държавни. Работят две фондови и девет стокови борси. Застрахователните компании са 73, лизинговите – 79. През последните години най-значително оживление се наблюдава в черната металургия, добива на природен газ и нефт, цветната металургия. Традиционно силната добивна промишленост е предпоставка за водещата роля на свързаните с нея отрасли като черната и цветната металургия и машиностроенето (трактори и др.селскостопански машини, електродвигатели). В добива на метали участват канадски, японски и британски компании. Както тежката, така и хранително-вкусовата и леката промишленост се развиват почти изцяло на базата на местни суровини.Либерализирането на външната търговия е обявено с декрет през 1995г., като то се изразява преди всичко в премахване на експортните квоти и на експортните и импортните лицензи. Външнотърговският обмен на страната нараства бързо. Данните за обема му, както и за знака на платежния баланс, са противоречиви. Според някои оценки износът през 2000 г. е на стойност 5,59 млрд.щ.д., а вносът - 3,68 млрд. Към 60% от износа се пада на суровините - нефт и нефтопродукти, черни и цветни метали, минерални продукти. Изнасят се и различни метални изделия, машини, химикали (главно продукти на неорганичната химия), текстилни изделия, селскостопански стоки (предимно зърно, по-малко месо и вълна). Вносът се състои най-вече от машини и съоръжения (30-40%), химикали (10%), електрооборудване, транспортни средства, текстил, хранителни стоки, напитки, тютюн и цигари. Основен търговски партньор е Русия (43% от износа и 48% от вноса). Останалите страни от ОНД формират 12% от износа и 20% от вноса. В последно време относителният дял на търговията с ОНД намалява. Други по-важни търговски партньори са Китай, Корея, Турция, Германия, САЩ, Швейцария и Холандия. Казахстан участва в митнически съюз с Русия и Беларус, за който действат нулеви митнически ставки при взаимния стокообмен. Подобно споразумение има и с Киргизстан. Средното равнище на митата за внос на стоки е 15%.

[редактиране] Транспорт

- шосета - 104,6 хил. км, от тях 76,1 хил. км с твърда настилка, ж.п. линии - 14,3 хил. км.

Корабоплаването е развито по Каспийско и Аралско море, езерото Балхаш и река Иртиш.

[редактиране] Външни връзки

Общност на независимите държави
Азербайджан \| Армения \| Беларус \| Грузия \| Казахстан \| Киргизстан \| Молдова \| Русия \| Таджикистан \| Туркменистан \| Украйна \| Узбекистан