Българска православна църква
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Българската православна църква е древна, автокефална поместна източно-православна църква с около 6,5 милиона членове в България [1] и между 1,5 и 2,0 милиона [източник?] в някои европейски държави, Америка и Австралия. Неин предстоятел е патриарх Максим.
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] Устройство
Според Устава на БПЦ, самоуправляемата Българска православна църква, под име Патриаршия, е неотделен член на Единната, Света, Съборна и Апостолска Църква. Основа на устройството и управлението на БПЦ са Свещеното Писание, учението и каноните на Вселенската църква и устава. Българската православна църква се управлява от Свети синод, който избира патриарха, чието седалище е град София. Храм-паметникът "Св. Александър Невски" е патриаршеската катедрала на БПЦ.
Епархии:
Всяка епархия се управлява от своя архиерей, който носи титлата митрополит.
1. Софийска епархия - със седалище в град София и архиерейски наместничества в Самоков, Ихтиман, Дупница, Радомир, Кюстендил, Трън и Годеч
2. Видинска епархия - със седалище в град Видин и архиерейски наместничества в Лом, Берковица, Кула и Белоградчик
3. Врачанска епархия - със седалище в град Враца и архиерейски наместничества в Плевен, Бяла Слатина, Оряхово и Луковит
4. Русенска епархия - със седалище в град Русе и архиерейски наместничества в Разград, Попово и Тутракан
5. Ловчанска епархия - със седалище в град Ловеч и архиерейски наместничества в Пирдоп, Ботевград, Тетевен и Троян
6. Неврокопска епархия - със седалище в град Благоевград и архиерейски наместничества в Гоце Делчев, Разлог, Сандански и Петрич
7. Пловдивска епархия - със седалище в град Пловдив и архиерейски наместничества в Пазарджик, Асеновград, Хасково, Карлово, Панагюрище, Пещера, Смолян и Ивайловград
8. Сливенска епархия - със седалище в град Сливен и архиерейски наместничества в Бургас, Ямбол, Карнобат, Елхово, Котел и Малко Търново
9. Варненска и Великопреславска епархия - със седалище в град Варна и архиерейски наместничества в Шумен, Провадия, Добрич и Търговище
10. Старозагорска епархия - със седалище в град Стара Загора и архиерейски наместничества в Казанлък, Чирпан, Нова Загора, Свиленград и Харманли
11. Великотърновска епархия - със седалище в град Велико Търново и архиерейски наместничества в Свищов, Горна Оряховица, Габрово, Елена, Севлиево, Никопол, Дряново и Павликени
12. Доростолска епархия - със седалище в град Силистра и архиерейски наместничества в Дулово, Карапелит и Алфатар.
За православните българи в Америка има епархия със седалище в Ню Йорк. За православните българи в Цариград има българско църковно наместничество.
[редактиране] Предстоятели и патриарси на Българската църква
Основна статия: Глава на Българската православна църква
- Преславско-Дръстърска патриаршия
- Архиепископи Преславски (официално от 919 и 927 г. патриарси) със седалище в Плиска и Преслав
- Георги, архиепископ, митрополит на Дръстър (дн. Силистра) (870- ок. 886 г.)
- Йосиф Изповедник, архиепископ, патриарх Български (ок. 886 - след 896 г. / началото на 10 в.)
- Леонтий патриарх Български (917 - 927)
- Димитрий патриарх Български (неизвестно)
- Сергий патриарх Български (неизвестно)
- Григорий патриарх Български (неизвестно)
- Дамян патриарх Български, (избягва в западните български земи в 968/969 г.)
- Герман патриарх Български (ок. 970 - 980)
- Филип патриарх Български (ок. 980 - 1010)
- Давид патриарх Български (ок. 1010 - 1018)
1018 - 1185 под управлението на Охридските архиепископи)
- Охридска архиепископия (патриаршия)
- Филип Охридски (патриарх) (споменат 976)
- Герман (или Гавриил) (неизвестно)
- Николай Охридски (по времето на Самуил)
- Давид Охридски (патриарх) (споменат 998, 1015 и 1018 г.)
- Охридски архиепископи
- Йоан Дебърски(1018-1037)
- Лъв (Леон) Пафлагонски (1043, починал на 13 април 1056) - "пръв от ромеите" - пръв бълг. архиепископ от гръцка националност
- Теодул Тетраполски (спомент от 1054 до 1064)
- Йоан Лампин (Лампонски) (април 1064 - починал през септ. 1079)
- Йоан IV Аинос (Трезвениют/Трезвенски (споменат 1075)
- Теофилакт Български (Охридски) (преди 1078 - до към 1108)
- Лъв II Мунг (1108 - до към 1120)- от еврейски произход
- Михаил (Максим) Охридски (споменат към 1130) - евнух
- Евстатий Охридски (споменат към 1134 и в житието на Иларион Мъгленски от патр. Евтимий Търновски)
- Йоан Комнин Охридски (споменат 1143, 1156 и 1157) - брат на император Алексий I Комнин
- Адриан Охридски (споменат 1150)
- Константин Охридски (споменат 1155, 1157, 1166 1170)
- Василий Охридски (споменат 1160)
- неизвестен, споменат 1183
- Йоан Каматир (след 1183 и 1213) - по-късно цариградски патриарх
- Димитър Хоматиан (1216-1235) - виден канонист, признава българските книги за канонични
- Константин Кавасила (ок. 1250) - автор на канон за Климент Охридски
- Макарий Охридски (споменат 1295)
- Григорий (ок. 1317)
- Николай (ок. 1346)
- Григорий (споменат 1364, 1365, 1369, 1378)
- Никодим Охридски (споменат 1452)
- Доротей Охридски (ок. 1466)
- Прохор Охридски (патриарх) (българин, споменат 1528 или 1540, 1542, 1543, 1547 починал 1550) - възстановява патриаршеската титла
- Паисий (ок. 1566)
- Гаврил Охридски (ок. 1585-1587)
- Григорий (1590?)
- Атанасий Охридски (ок. 1596)
- Валаам Охридски (1598 г. обезглавен от турците във Велес)
- Аврамий Охридски (ок. 1631)
- Атанасий Охридски (ок. 1661)
- Зосима I Охридски (ок. 1663)
- Теофан Охридски (?-1676)
- Мелетий Охридски (1676 -?)
- Григорий (ок. 1685)
- Герман Охридски (1688-1691)
- Зосима II Охридски (1691?-1693)
- Игнатий Охридски (ок. 1693)
- Данаил Охридски (ок. 1694)
- Марк Ксилокарав
- Дионисий Охридски (?-1714)
- Филотей Охридски (1714-?)
- Йоасаф II Охридски (1719-1745)
- Дионисий III Охридски (1752-1756) - иска богослужебни книги от руската императрица Елисавета Петровна
- Йеремия Охридски (поч. 1763)
- Ананий Охридски (ок. 1763-?)
- Арсений Охридски (1763 - 16 януари 1767) - закриване на Охридската архиепископия)
- Българска екзархия
- Иларион - 12 февруари 1872 - 16 февруари 1872
- Антим I - 16 февруари 1872 - 1877
- Йосиф I - 24 април 1877 - 20 юни 1915
- Стефан I - 21 януари 1945 - 6 септември 1948
[редактиране] Духовенство
Списък на духовните санове (Хорепископ или викарен епископ, митрополит, архиепископ, патриарх и папа са само служебни звания на епископа)
| Положение в йерархията | Официално обръщение | Неофициално обръщение |
|---|---|---|
| Патриарх Български | "Ваше Светейшество" | "Владико" |
| Екзарх | "Ваше Блаженство" | "Владико" |
| Митрополит, архиепископ | "Ваше Високопреосвещенство" | "Владико" |
| Епископ | "Ваше Преосвещенство" | "Владико" |
| Архимандрит, Схиархимандрит | "Ваше Високопреподобие" | "Отче" |
| Йеромонах (свещеник-монах) | "Ваше Всепреподобие" | "Отче" |
| Протойерей (свещеник) | "Ваше Благовейнство" | "Отче" |
| Иерей (свещеник) | "Ваше Благовейнство" | "Отче" |
| Архидякон, Протодякон | "Ваше Благовейнство" | "Отец ... (името)" |
| Дякон | "Ваше Благовейнство" | "Отец ... (името)" |
| Монах | "Отец ...(името)" | "Брат" |
[редактиране] Български светци
- Вижте също Списък на българските православни светци
В последния църковен календар, Жития на светиите, издаден от Синодалното издателство в София, като български православни светци изрично са отбелязани 85 лица от български произход. Виж списъка на свещеник Траян Горанов[1] и списъка на 61 светци на Факултета по теология на Софийския университет [2]и статията [3].
През 1943 г. Хр. Филаретов публикува Жития на българските светии, обхващащо 37 значителни български светци. В църковния календар от 1979 г. са отбелязани 57. Защо по-долу се наброяват поименно 122 или общо 200 светци, много повече от горепосочените? Всяка статистическа справка, особено касаеща светците, има своите слабости. На първо място спорен е въпросът за народността на някои светци. Българската църква, както и всички православни църкви, още от ранните си години почита като светци огромно число лица, без оглед на тяхната народност. Съвсем излишен се счита въпросът за техния брой: «Само един Бог знае всичките техни имена» е мнението на Църквата още от времето на св. Дионисий Ареопагит.
Тук са дадени имената както на българи по народност, така и на светци, свързани най-вече с българската история.
Въпросите кой, кога и правилно ли е нарекъл някакво историческо (а може би и измислено) лице «светец» са спорни. Сложен е и въпросът с канонизацията на светците. Много данни в църковната литература по различни причини често не съвпадат с тези на историческата наука, макар че и там се менят често или се поставят понякога под въпрос. Някои светци са по-значими и по-известни, а други - не дотам популярни, както в България, така и в други православни страни. В календарите на Московския патриархат например винаги присъства Йоан Рилски, но рядко се срещат други български светци.
В България, още при хановете Крум и Омуртаг, се се почитали лица, които отстояват християнското си вероизповедание, например Терапонтий, Васа Солунска, Емилиян Доростолски, 15 Тиверополски свещеномъченици, Давид Солунски, Георги Загорски, Петър Мъгленски, Боян-Енравота, княз български и някои други. В началото на култа към определен светец стои най-често неговото кратко или пространно житие. Архиепископ Теофилакт Охридски, който сам е смятан и изобразяван понякога като светец, но най-често се титулира «блажен», е написал житията на Климент Охридски и на 15-те Тивериуполски мъченици върху български, по-късно изгубени текстове. Заслугата за издирването на българските светци принадлежи на отец Паисий Хилендарски, официално канонизиран от патриарх Кирил в салона на Митрополията в София на 23 декември 1962 г.. Паисий пише: „Аз претърсих всички светогорски манастири, гдето има стари български книги и царски грамоти, също така и из много места из България, гдето се намират много стари български книги. Не намерих повече писано за българските царе. За някои светии има пространно житие, но тук написах накратко, колкото да събера всички заедно в кратка историйца, за да знаят всички българи колко светци имат от българския род... Тук се написаха 58, толкова се намериха." (История Староболгарская). Списъкът на българските светци, който Йордан Иванов дава след Зографската история (Й. Иванов, Български старини из Македония, С., 1931, стр. 641-642) посочва 41 имена.
Особенно много български "новомъченици, пострадали от турците" се появяват по време на турското владичество. През периода 1453 –1867 г. на Балканския полуостров са известни имената на около 175 новомъченици. Техният култ се свързва с ислямизаторските вълни в подвластните на султана православни земи. Имена и кратки жития на български светци попадат в началото на 19 век в зографските ерминии и в печатните календари. Там, както и в най-новите български календари вкл. интернета, не рядко се срещат противоречиви данни, например тези, касаещи датите на празнуване на някои от светците. Особенно информативна е книгата на Асен Василиев, Български светци в изобразителното изкуство, С. 1987, както и Хр. Попов, Жития на светиите, почитани от Православната Църква, С. 1930.
В случай на разногласие в имената, на първо място в долния списък стои най-популярното и най-очевидно нарицателно име. Датата на празнуване по най-новия календар на Синодалното издателство София, стои на първо място. Останалите дати се срещат в други извори и календари. Със звездичка са отбелязани датите на празнуване, взети от Народен календар на х. Д. Паничков, Браила 1869 г., който е доста пълен.
Български печатни календари
Най-подробни сведения за българските печатни календари до Освобождението (13 „вечни" и 107 „обикновени") е събрал Н. Ферманджиев в статията си Възрожденски календари / в. "Антени", год. IX, бр. 22, 30.V. 1938.
- Календар, Будапеща 1818 (първи печатан български възрожденски календар)
- Христодул Сичан-Николов, Календар, Букурещ 1840
- Константин Огнянович, Редовен календар, Цариград 1842
- Х. Г. Данов, Старопланинче. Календаръ за 1856, наредил Х. Г. Данов (съдържа Кирил и Методий, Иван Рилски и още няколко малко значими светци)
- Жития на светиите, почитани от Православната църква / превод и съставителство - А. Бехметиев и др.
- Хаджи Димитър Паничков, Народен календар. Натъкмил един прокуден българин (печатница х. Д. Паничков), Браила 1869 (47 български светци)
- Стоян Маринов, Календар, Търново 1878 (последен възрожденски календар)
- Йордан Иванов, Български старини из Македония, С. 1931, с. 641-642 (списък на 41 имена по Историята на Паисий Хилендарски)
- Хр. Филаретов, Жития на българските светци, 1943
- Рачко Попов, Български народен календар (изд. “Свят. Наука”), С. 1997
- Православен календар, С. 1957 (57 български светци)
- Жития на светиите (Синодално издателство), С. 1991 http://www.aba.government.bg/bg/pages/Registry/CHURCH/SvetziPP.html
[редактиране] Храмове
[редактиране] Манастири
[редактиране] Вижте също
- Календар на православните църковни празници
- Българска старостилна православна църква
- Митрополити на Българската православна църква
[редактиране] Външни препратки
- „Българските патриарси през Средновековието“ - статия от Александра Карамихалева
- [4] - "Църковен вестник"
- [5]- Сайт за българското православие
[редактиране] Бележки
- ↑ [http://katolicizam.start.bg/?article=2135 Население към 01.03.2001 г. по области и вероизповедание] - източник: Национален статистически институт
