Главен вододел на България
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Главният вододел на България разделя водите на реките, извиращи на територията на Република България между Черноморска отточна област и Беломорска отточна област.
[редактиране] Разпростиране на вододела
Главният вододел между двете области от изток на запад започва от билото на Странджа, като на север следи оградните възвишения между Бургаската низина и Елховското поле, преминава през билото на Бакаджиците и през Карнобатски Хисар и Черноградска седловина достига Стара планина. През билата на Стидовска и Сливенска планина достига прохода Вратник и оттам следи централното старопланинско било до връх Звездец в Етрополска планина, спуска се към рида Гълъбец и през Ихтиманска Средна гора, Септемврийски рид и рида Шумнатица достига Рила, където вододелът се изчаква към връх Мусала, спуска се по Скакавишкото било на Рила и достига Клисурската седловина, продължава през Верила, Витоша, Люлин, Вискяр, южната ограда на Трънската котловина и достига при планината Кървав камък границата със Сърбия.
[редактиране] Виж също
|
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|
