Гръцка комунистическа партия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гръцка комунистическата партия (гръцки: Κομμουνιστικό Κόμμα Ελλάδας, ΚΚΕ) е лява политическа партия в Гърция, заемаща трето място в гръцкия парламент. Партията е основана през ноември 1918 г. под името Социалистическа работническа партия на Гърция. Става член на III Интернационал през 1920 г. През Ноември 1924 г. партията се преименува на Гръцка комунистическа партия и приема марксистко-ленинската идеология. От тогава партията функционира с принципите на Демократическия централизъм и партия от нов тип

В началото на съществуването си ГКП няма голямо влияние в страната. В началото на 30-те години на миналия век симпатизантите и членовете на партиятя се увеличават значително. Основният членски състав на партията е от бедните работнически слоеве. От тогава датират и гоненията срещу членовете й. Правителството на Йоанис Метаксас (1936) гласува закон за борба с комунистите.

След окупирането на Гърция от хитлериските войски (1941) ГКП създава Национален освободителен фронт (Εθνικό Απελευθερωτικό Μέτωπο — ΕΑΜ) и Национална народо-освободителна армия (Ελληνικός Λαϊκός Απελευθερωτικός Στρατός — ΕΛΑΣ), които изиграват голяма роля в за освобождението на страната.

След освобождението (12 Октомври 1944 г.) завърналото се от Кайро правителство се опитва с помощта на английски войски, дебаркирали в Гърция, да разгроми ЕЛАС, но не успява. В резултат на което през Декември 1944 избухва първата гражданска война. На 12 февруари 1945 г. във Варкиза е подписано споразумение за общо разоръжаване между ЕАМ и правителството. Гръцкото правителство не спазва споразумението и ГКП създава Демократична армия. През октомври 1946 г. започва втората Гражданска война (1946 – 1949), която завършва с поражение за Демократичната армия. Победените партизани са намерили убежище в източноевропейските, така наречените, социалистически страни.

По време на Гражданска война (1947 г.) ГКП се обявява в нелегалност с закон № 509. Закона се отменя едва през 1974 г. През целия този период членовете и симпатизантите на партията са били репресирани, пратени по затвори и заточения, екзекутирани.

През 1951 г., се учредява "Обединена демократична левица" (Ενιαία Δημοκρατική Αριστερά — ΕΔΑ) чрез която нелегалната ГКП намира политически израз. На парламаентарните избори през 1958 г. партията печели 25%. Изиграва голяма роля в борбата за демократизиране на гръцкото общество и за синдикални свободи.

Когато през 1967 г. се налага диктаторския режим на Хунтата на полковниците, мерките срещу комунистите стават още по драстични.

През 1968 г., политическата и идеологическата криза която обхвана световното комунистическо движение, предизвикана от нахлуването на СССР и другите страни от Варшавския договор в Чехословакия, засегна и ГКП. По време на 12ия пленум на ЦК няколко члена са се отцепили и в последствие са създали "ГКП – Вътрешно Бюро" а по късно "ГКП – вътрешна", следвайки линията на Еврокомунизма. Новата партия е обвинена в "десен опортюнизъм" а старата в "догматизъм".

След падането на хунтата (1974) ГКП, излизайки от нелегалност, под ръководството на ген. секретар Харилаос Флоракис заедно с "ГКП - вътрешна", Обединена демократична левица и др. създават коалиция наречена "Съюз на левицата" която участва в парламентарните избори и печели 9,47% и 8 депутатски места. Коалицията не просъществува дълго и на следващите парламентарни избори през 1977 г. ГКП се явава сама — печели 9,36% и 11 депутатски места. На следващите избори процентът на партията се движи в същите граници: 1981 г. — 10,94%; 1985 г. — 9,89%.

На парламентарните избори през 1989 г. ГКП участва в коалиция, с партията Гръцка левица (наследница на ГКП-вътрешна). "Коалицията на левицата и прогреса" (ΣΥΝασπισμός της Αριστεράς και της Προόδου) както се нарича новата формация печели 13,13%. Участието на "Коалицията" в коалиционното правителство с Нова демокрация (лятото на 1989) води до напускане на 15 члена на ЦК и хиляди други членове.

През 1991 г. ГКП се оттегля от "Коалицията" отказвайки да разтури организацията си.

Същата година ЦК на ГКП избира нов ген. секретар — Алека Папарига — първата жена ръководител на партията. На парламентарните избори през 1993 г. партията се явява сама и печели едва 4,54%. На последващите избори през 1996 г. — 5,61%, а през 2000 г. — 5,53%.

На проведените на 7 март 2004 г. парламентарни избори ГКП отново регистрира ниски резултати — 5,90% и 12 депутата в парламента.

[редактиране] Лидери

• 1. Николаос Димитриатос (ноември 1918 г. - февруари 1922 г.)
• 2. Янис Кордатос (февруари 1922 г. - ноември 1922 г.)
• 3. Николаос Саргологос (ноември 1922 г. - септември 1923 г.)
• 4. Томас Апостоидис (септември 1923 г. - декември 1924 г.)
• 5. Панделис Пулиопулос (декември 1924 г. - септември 1926 г.)
• 6. Пастиас Гяцопулос (септември 1926 г. - март 1927 г.)
• 7. Андроникос Ксайтас (март 1927 г. - н. д.)
• 8. Николаос Захариадис (1931 г - 1936 г. и 1945 г. - 1956 г.)
• 9. Андрей Чипов (Андреас Ципас) (юли 1941 г. - септември 1941 г.)
• 10. Георгиос Сянтос (януари 1942 г. - 1945 г.)
• 11. Апостолос Грозос (1956 г.)
• 12. Константинос Колиянис (1956 г. - 1972 г.)
• 13. Харилаос Флоракис (1972 г. - 1989 г.)
• 14. Григорис Фаракос (1989-1991)
• 15. Алека Папарига (1991 г. - )

[редактиране] Външни препратки

• http://www.kke.gr/ (el, en, ru, fr)
• Ризоспастис - официален вестник на ГКП (el)
• ΚΝΕ - Гръцка Комунистическа Младеж (el, en)