Деций Траян
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Деций Траян римски император |
|
Роден: | [[]] 201г. от н.е. Будалия, Долна Панония, близо до Сирмиум |
---|---|
Починал: | 1 юли 251 от н.е. близо до Абритус, дн. Разград |
Гай Месий Квинт Деций Траян, известен още като Траян Деций, или просто Деций е римски император в периода 249-251г. Той е първият император роден в Панония. Женен за Херения Етрусцила от знатен италийски род. Има двама сина, също императори: Херений Етруск и Хостилиан. Олицетворение на древните римски добродетели, пазител на старите обичаи и съзнателен държавник, той не преценил добре както своите способности, така и истинското положение на империята, която трябвало да ръководи.
Отначало служил като управител на илирийските провинции, след това в Германия и Тараконска Испания веднъж бил консул. Като човек със значение в политическия живот при Филип I Араб става префект на град Рим. Около 245 г. Деций отново е начело на Дунавската армия. Когато през 248-249 г. управителя на Мизия Пакациан въстава срещу непопулярния император, Деций е изпратен да потуши недоволството. Вместо това легионерите убиват Пакациан, присъединяват се към Деций и го издигат за император въпреки нежеланието му.
Новият претендент предизвиква Филип Арабина, който е разбит при Верона, влиза триумфално в Рим и е признат от Сената. Тогава приема името "Траян" в чест на "Най-добрия принцепс" в историята, обявява синовете си за съимператори и подема кампания за възстановяване на римското общество. Опитва се да възстанови поста цензор, но избрания за такъв Валериан (бъдещият император) тактично отказва. Публично лансира доблестта, скромността и въобще качествата ценени от старите римляни. Стремейки се да върне западналия авторитет на имперската власт, Деций прави култа към Юпитер и Гения на Императора задължителен за всички. Повечето жители на империята изповядват различни култове и нямат нищо против да се подчинят. Християните, наброяващи вече значителна маса, обаче отказват. Започва т.нар Дециево гонение, в което мнозина загиват като мъченици. Много голяма част от християните се отказват от вярата си, но по-късно отново я приемат.
Междувременнно в Рим и много части на империята избухват епидемии, стопанството в повечето провинции запада а от степите на североизток се появява нова заплаха - готите.
Готите са германско племе, произхождащо от Прибалтика и Скандинавия. През ІІ-ІІІ век сл.хр. мигрират към северозападното Черноморие и стават съсед на Римската империя, която все още знае много малко за тях. За първи път те нахлуват през 249 г., след това отново през 250г., разграбвайки всичко в незащитената Мизия. Втория път обаче те са пресрещнати от легиони, предвождани лично от Деций Траян при Никопол на Дунав и отблъснати. На следващата година при Берое римляните са изненадани неподготвени и са принудени да се оттеглят победени. Готите водени от Книва се спускат над Тракия и безнаказано я опустошават. Големият град Филипопол е превзет и унищожен с около 100 хил. души в него, вероятно по-голяма част от населението на околността.
През това време Деций се стреми да събере армия и да пресече опита на готите да се върнат на север от Дунав. Финалната среща се състои край Абритус, дн. Разград на 1 юли 251 г. Книва успява да надхитри императора и да го вкара в клопка. Легионите затъват в непроходимите блата и се оказват заобиколена от готите лесна плячка. Повечето, включително император Деций Траян и синът му Херений Етруск, загиват. Когато в разгара на боя Деций научава за смъртта на сина си, той казва: "Смъртта на един войник не е голяма загуба за оттечеството ни "
Битката се оказва преломна и е началото на края за империята. Освен загуба на авторитет тя е удара, който води до бърз колапс на прогнилата отвътре държавна машина. Деций е първият император загинал в битка с външни врагове.
Римски императори | ||
Филип I Араб (244 - 249) | Деций Траян (249 - 251) Съ-император с Херений Етруск (250 - 251) и Хостилиан (251) | Требониан Гал (251 - 253) |
---|---|---|
Римска империя |