КонÑул
от УикипедиÑ, Ñвободната енциклопедиÑ
ДлъжноÑти в Рим | |
---|---|
Седемте царе на Рим | |
РимÑка република | |
РимÑка Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ | |
Принципат | Доминат |
Западна римÑка Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ | ВизантийÑка Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ |
Обикновени магиÑтратури: | |
|
|
Извънредни магиÑтратури: | |
Мандатни длъжноÑти: | |
|
|
ПолитичеÑки инÑтитуции в Рим: | |
|
|
edit |
КонÑул (лат. consules) — е най-виÑшата избираема длъжноÑÑ‚ по време на РимÑката република в Древен Рим.
ДлъжноÑтта на конÑула била колегиална, Ñ‚.е. конÑулите били винаги двама, като Ñе избирали вÑÑка година. КолегиÑта на двама конÑули била учредена ÑъглаÑно античната Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ñлед изгнанието на поÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Седемте царе на Рим Тарквиний Горди. Ð’ началото конÑули Ñе избирали Ñамо от Ñредите на патрициите, но в резултат на борбата на плебеите Ñ Ð¿Ð°Ñ‚Ñ€Ð¸Ñ†Ð¸Ð¸Ñ‚Ðµ през 367 пр.н.е. един от конÑулите започнал да Ñе избира от плебеите. Според законите на Републиката, минималната възраÑÑ‚ за да бъде избран един патриций за конÑул била 40 години, а за плебей -42. Двамата конÑули Ñлужели заедно и вÑеки имал право на вето върху решениÑта на другиÑ, което била обичаен принцип Ñред магиÑтратите. Ðа латинÑки, consules означава "тези, които вървÑÑ‚ заедно". Ðко единиÑÑ‚ конÑул умре по време на мандата Ñи (нерÑдко конÑули Ñа били в предните редици на битките), друг ще бъде избран на негово мÑÑто. КонÑулите притежавали най-виÑшата гражданÑка и военна влаÑÑ‚. Ðабирали легиони и ги оглавÑвали, Ñвиквали Сената и комициите, предÑедателÑтвали ги, назначавали диктатори и Ñ‚.н. При извънредни Ñитуации Ñената давал на конÑулите наограничени пълномощиÑ. Правото да водÑÑ‚ Ñъдебни процеÑи по гражданÑки дела Ñлед 367 пр.н.е. преминало към — преторите. Помощници на конÑулите били квеÑторите.
Отличителните знаци на конÑулите били тога Ñ ÑˆÐ¸Ñ€Ð¾ÐºÐ° пурпурна лента, курулно креÑло (Sella curulis), инкруÑтирано ÑÑŠÑ Ñлонова коÑÑ‚, и ги Ñъпровождавали 12 ликтора Ñ Ñ„Ð°Ñции. Ð’ римÑката ÑиÑтема за летоброене годините Ñе обозначавали Ñ Ð¸Ð¼ÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð° на конÑула за дадената година (наричали Ñе consules ordinarii). Преди 153г. пр.н.е. новоизбраните конÑули вÑтъпвали в длъжноÑÑ‚ на 15 март, но тази година въÑтанието на келтиберите в ИÑÐ¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð³Ð¸ принудило да поемат Ñлужбата Ñи по-рано от традиционната дата. Така 1 Ñнуари Ñтанал началото на годината в Рим и това променило календара.
След изкаран мандат като конÑули, те получавали правото да управлÑват нÑÐºÐ¾Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ званието проконÑул.
Ð’ епохата на РимÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð½Ð° конÑулите е отнета реалната влаÑÑ‚ и длъжноÑта за превърнала в почетна, а от изборна, Ñтанала назначаема.
Ð’ ÑъвременноÑтта конÑул Ñе нарича длъжноÑтното лице, назначено за поÑтоÑнен предÑтавител на друга държава, което защитава юридичеÑките и икономичеÑки интереÑи на ÑвоÑта държава и нейните граждани.
КонÑул е дипломатичеÑки предÑтавител на една Ñтрана, но Ñ Ð¿Ð¾-ниÑък ранг от поÑланика . Той Ñе назначава в по-големите градове на друга, чуждеÑтранна Ñтрана, Ñ Ñ†ÐµÐ» да защитава интереÑите на ÑвоÑта държава и нейните поданници.
Организационни: ДипломатичеÑка миÑÐ¸Ñ | ПапÑки преÑтол | Генерално конÑулÑтво | Ð›ÐµÐ³Ð°Ñ†Ð¸Ñ | ТърговÑко предÑтавителÑтво | КонÑулат | Протокол | Външно миниÑтерÑтво | ДипломатичеÑки предÑтавители
ЛичноÑтни: ПоÑланик | Ðташе | Шарж д'Ðфер | Дипломат | Дойаен | Генерален конÑул | ПредÑтавител | КонÑул | Kurér | Външен миниÑÑ‚ÑŠÑ€ | ÐпоÑтолÑки нунций | Шеф на протокола | UdenrigsrÃ¥d
ПонÑтиÑ: Споразумение (Ðгреман) | Aide-mémoire | ÐÐºÑ€ÐµÐ´Ð¸Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ | Demarche | Depeche | Ð”Ð¸Ð¿Ð»Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ | ДипломатичеÑки имунитет | ДипломатичеÑка миÑÐ¸Ñ | ДипломатичеÑка нота | ДипломатичеÑки паÑпорт | ÐšÐ°Ð½Ñ†ÐµÐ»Ð°Ñ€Ð¸Ñ | P.M. | ПерÑона нон грата | ВиенÑка ковенциÑ
Принадлежат към: КатегориÑ:ДипломациÑ