Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Джеймс Мадисън — Уикипедия

Джеймс Мадисън

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Джеймс Мадисън
Джеймс Мадисън
Ред: 4-и президент на САЩ
Вицепрезидент: Джордж Клинтън и Елбридж Гери
Срок на
мандата:
4 март, 18094 март 1817
Предшестван от: Томас Джеферсън
Сменен от: Джеймс Монро
Дата
на раждане:
16 март, 1751
Място
на раждане:
Порт Конуей, Вирджиния
Дата
на смъртта:
28 юни 1836
Място
на смъртта:
Монпелие, Вирджиния, САЩ
Първа дама: Доли Мадисън
Политическа
партия:
Демократично-Републиканска

Джеймс Мадисън (16 март 1751 - 28 юни 1836) е четвъртият (1809-1817) президент на САЩ. Той заедно с Джон Джей и Александър Хамилтън, кaто представители от страна на федералистите се смятат за бащи на Американската Конституция.

[редактиране] Биография

Мадисън е бил роден в Кинг Джордж Каунти , Вирджиния. Неговите родители полковник Джеймс Мадисън– старши (27 март 172327 февруари 1801) и Елеонор Роуз „Нели” Конуей (9 януари 173111 февруари 1829) са проспериращи собственици на тютюнева плантация в Ориндж Каунти, Вирджиния, където и Мадисън прекарва по – голямата част от детските си години. В 1769 година , той напуска плантацията и се записва да учи в Университета в Принстън (по това време се казвал „Колидж оф Ню Джърси) като завършва четиригодишния курс за две години , но това води до негово силно психическо и физическо изтощение. След като си възстановява здравето си става протеже на Томас Джеферсън и в това си качество се превръща във влиятелна фигура в политическия живот на Вирджиния като помага при писането на декларацията за религиозна свобода на щата и при прокарването на идеята Вирджиния да даде част от северозападните си територии (които сега включват Охайо, Кентъки и Тенеси) на Континенталния Конгрес.

Осемдесетте години на 18 век Мадисън прекарва в опити да убеди тогавашните политически лидери да заемният неефективния Договор за Конфедерация. Така той се оказва най – добре подготвения делегат на Конституционния Конвент и неговото изключително силно влияние във Филаделфия през 1787 кара някой историци да го наричат бащата на Американската Конституция. Мадисън е застъпник на идеята за силна централна власт и двукамерен парламент. Когато се поставя въпроса как щатите ще бъдат представени в парламента , Мадисън настоява това да става по броя на тяхното населени.

Неговите бележки от Конституционния конвент , са най – добрите писмени доказателства за мислите за тези , които Томас Джеферсън , който по това време е във Франция , нарича събрание на „полу– богове”. За да подпомогне ратификацията на Конституцията в Ню ЙоркСити , Мадисън изоставя съмненията си и работи заедно с Александър Хамилтън и Джон Джей върху създаването на „Федералистките документи”, които се считат и до днес за най – убедителните коментари върху Конституцията на САЩ. Аргументите на Мадисън са силно повлияни от идеите на Шарл де Секонд и барон дьо Монтескьо.

Когато конституцията е ратифицирана Мадисън става представител на своя роден щат Вирджиния. Той успешно представя Първата поправка към конституцията станала известна с наименованието „Закон за правата” (Bill of rights),която е базирана на по– ранните разработки на Джордж Мейсън. Основната цел , която Мадисън преследва във времето , което прекарва в Конгреса, е да ограничи властта на федералното правителство. Когато той заедно с други последователи на Томас Джеферсън, отказват правото на федералното правителство да учреди собствена банка , това става повод за създаването на първите политически партии в САЩ – Федералистите, който споделят идеите на Хамилтън и са за силно централно правителство о Демократично – Републиканската партия, която е изповядва идеите на Джеферсън и е за силно ограничаване на правата на федералното правителство.

Мадисън е бил висок 163 сантиметра (5 фута и 4 инча) , тежал е 45 килограма (100 паунда) като това го прави най – ниския президент на САЩ, освен това е бил и постоянно болен. Мадисън се жени за Доли Пейн Тод , която е негова противоположност със своя общителен и жив характер. Именно Доли е тази , която оформя статута на Първа дама.

В 1797 година напуска Конгреса и става Държавен секретар при Джеферсън.

[редактиране] Президентство

През изборите от 1808 Мадисън води независима кампания и печели , преди всичко благодарение на качествата , които демонстрира в областта на външните отношения по време когато Великобритания и Франция се намират на стъпка от война със САЩ. Всяка от страните в този конфликт блокира пристанища на другата, за да не допусне извършването на търговия. През 1810 година е приет закон, според който , ако някоя от страните не вдигне блокада това задължително води до прекъсване на всякакви отношения с нея. В резултат на това Франция вдига блокадите , а Великобритания– не.

В последвалата война от 1812 година британските военни части печелят множество победи, включително и за кратко окупират Вашингтон и така принуждават Мадисън да напусне града. Британците също така въоръжават американските индианци на запад. Никоя от страните не е особено въодушевена , макар и британците да нямат особено голям шанс да печелят , федералистите от Ню Инглънд , заплашват с отцепване , ако войната не се прекрати. През 1814 година войната е прекратена с договора от Гент. Битката при Ню Орлеанс , при която Андрю Джаксън доказва себе си, продължава 15 дни след като вече мирният договор е бил подписан – новината за това не достига Луизиана на време. Важният политически ефект е краят на Федералистката партия, която е обявена за предателска поради нейната опозиция на войната.

[редактиране] Старост

След като напуска офиса Мадисън се оттегля в Монпелие, неговата фамилна ферма във Вирджиния. Той за кратко е ректор на основания от Джеферсън Университет на Вирджиния , но прекарва повечето си дни във фермерство. Мадисън е първият президент на Американското колонизационно дружество, което купува правото за освободени американски роби да се заселят в основаната от дружеството колония – Либерия. Когато той умира на 28 юни 1836 година по силата на неговото завещание се даряват 2000 долара на колонизационното дружество , но собствеността върху неговите „негри и хора с цвят” преминава към жена му – Мадисън е бил робовладелец през целия си живот.

Портретът на Мадисън е на банкнотата от 5000 долара , като има повече от 20 разновидности на този тип банкноти, издадени между 1861 и 1946 година , като всичките с изключение на 3 са с образа на Мадисън.


Томас Джеферсън >>> президент на САЩ ( 4 март 18094 март 1817) >>> Джеймс Монро


Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu