Томас Джеферсън
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||
| Ред: | 3-и президент на САЩ | |
| Вицепрезидент: | Арън Бър, Джордж Клинтън | |
| Срок на мандата: |
4 март, 1801 – 4 март, 1809 | |
| Предшестван от: | Джон Адамс | |
| Сменен от: | Джеймс Мадисън | |
| Дата на раждане: |
13 април, 1743 | |
| Място на раждане: |
Шадуел, Вирджиния | |
| Дата на смъртта: |
4 юли 1826 | |
| Място на смъртта: |
Шарлотсвил, Вирджиния, САЩ | |
| Първа дама: | няма, жена му Марта умира преди началото на мандата му | |
| Политическа партия: |
Демократично-Републиканска | |
Томас Джеферсън (13 април 1743 - 4 юли 1826) е третият президент (1801-1809) на САЩ, американски държавник, посланик във Франция, политически философ, революционер, агроном, градинар, земевладелец, архитект, археолог, робовладелец, основател на Университета на Вирджиния.
Мнозина смятат Джеферсън за един от най – брилянтните личности , които са били президенти. Президентът Джон Ф. Кенеди приема 49 нобелови лауреати в Белия дом през 1962 година с думите „Мисля, че това е най – впечатляващата събиране на талант и човешко познание, което някога е ставало в Белия дом, може би с изключение , когато Томас Джеферсън е вечерял сам”. Достиженията на неговото президентство включват покупката на Луизиана и експедицията на Луис и Кларк.
Съдържание |
[редактиране] Биографична информация
Родителите на Джеферсън са Питър Джеферсън (29 март 1708 – 17 август 1757) и Джейн Рандолф (20 февруари 1720 – 31 март 1776), като и двамата са потомци на фамилии, които са се установили във Вирджиния от няколко поколения. Той е възпитаник на „Уилям енд Мери Колидж”, чиято система на обучение безуспешно се опитва да реформира, преди да създаде собствена такава в Университета на Вирджиния.
Джеферсън е основния автор на Декларацията за независимостта както и на много други достижения на американската политическа и гражданска култура. Делегатите на Конституционния конгрес възлагат писането на Декларацията на Джеферсън, Джон Адамс, Бенджамин Франклин, Роджър Шърман и Робърт Р. Ливингстън. На събрание на комитета единодушно се решава Джеферсън да изготви първия вариант на Декларацията.
Библиотеката на конгреса в основата си е създадена от продажбата на колекция документи на Джеферсън – библиотеката е основана 1800 година, а документите са й продадени през 1815. Джеферсън сам проектира известния си дом в Монтичело, близо до Шарлотсвил, Вирджиния. В него има автоматични врати, първият въртящ се стол и други улесняващи приспособления, които той е измислил. Наблизо е Университетът на Вирджиния, чиято сграда и учебна програма са създадени от Джеферсън. В сферата на интересите му влиза археологията, дисциплина, която по онова време е била в зародиша си. Понякога е наричан „баща на археологията” и се признава неговата роля за разработване на нови техники за разкопки. Когато Джеферсън изследва индианска погребална могила в неговото имение – 1784 година избягва тогавашната практика просто да се копае докато не се стигне до нещо. Вместо това той прави клиновидно пробиване на могилата, за да може да се видят различните слоеве и да се прецени начина на копаене.
Джеферсън е бил изключителен любител на виното и изявен кулинар. По време на своето посланичество във Франция (1784– 1789) той предприема множество пътувания във френските и други европейски винопроизводителни райони и изпраща образци в Белия Дом. Той става известен с рязкото си изказване „В САЩ също можем да правим голямо разнообразие от вина, вярно, че няма да са точно същите, но без съмнение ще са толкова добри”. Множество лози биват засадени в Монтичело, но в голямата си част са от европейския сорт Vitis vinifera и повечето не оцеляват след като боледуват от типично американските болести. В крайна сметка Джеферсън никога не успява да произведе вино равно по качества с европейското. Но по всичко личи, че щеше да е доволен от качеството и количеството вино, което сега се произвежда във Вирджиния, да не говорим за останалата част на САЩ.
Идеята, която Джеферсън има за САЩ е, страна със силно развито земеделие, състояща се от множество независими земевладелци. Това е твърде различно от визията на Александър Хамилтън, според която водещи сили ще са търговията и производството. Джеферсън много е вярвал в уникалността и потенциала на Съединените Американски Щати и често е сочен като предшественика на американския ексептионализъм.
Джеферсън е бил първия държавен секретар на САЩ от 1789 до 1795. Освен това той е бил втория вицепрезидент на САЩ при Джон Адамс.- 1797 – 1801, като заема тази позиция след второто му място на президентските избори през 1796.
Стига се до електорално равенство между Джеферсън и неговия опонент Арън Бър в президентските избори от 1800 година. Ситуацията е разрешена на 17 Февруари 1801 година, когато Джеферсън е избран за президент, а Бър за вицепрезидент и това става с решение на Камарата на представителите. Джеферсън е единственият вицепрезидент, избран за президент, който служи два последователни мандата.
Портретът на Джеферсън е сложен върху банкнотата от 2 долара и на никеловата монета от пет цента. Джеферсън също така присъства на сто доларовите Series EE Savings Bond. Джеферсън е погребан в Монтичело. На гроба му е изписана епитафия, в която по негово изрично настояване не е добавена нито една друга дума:
- Тук е погребан
- Томас Джеферсън
- Автор на Американската Декларация за независимостта
- На закона на Вирджиния за религиозна свобода
- & баща на Университета на Вирджиния
[редактиране] Президентство
[редактиране] Основни събития
- Покупката на Луизиана – 1803;
- Приемането на Охайо в Съюза – 1803;
- Майбъри с/у Мадисън – 1803;
- Акта за земята – 1804;
- Дванайсетата поправка на Конституцията – 1804;
- Експедицията на Луис и Кларк 1804– 806;
- Създаването на Луизианската територия, по – късно е преименувана на Мисурската Територия;
- Акта за ембарго от 1807 година опит за силова демонстрация на неутралитета на САЩ чрез прекратяване на търговията със страните в Наполеоновата война;
[редактиране] Външен вид, характер и интереси
Джеферсън е бил висок 189 сантиметра (шест фута и два и половина инча) с едри кости, тънък, изправен и жилест, имал е остри форми и червендалесто лице , червена коса , лешникови към сиви очи. Годините смекчават не особено красивите му черти. На стари години става небрежен към облеклото си и свободен в поведението си.
Въпреки това маниерите му се отличават с грация, прям и честен е, лесно се привързва /макар и да е студен към непознати/, неговият жизнен, разпокъсан и неформален начини на говор му придават привлекателен чар. Под нагледно спокойната външност на Джеферсън се крие характер със силни убеждения и силно емоционален темперамент. Сега изглежда, че той е действал с постоянство и систематично за малките и големи неща. Неговото съзнание не е било така изтънчено и фино , както това на Хамилтън, а по – скоро впечатлително и много възприемчиво. Областите му на интереси са забележителни – за много години е президент на Американското философско общество.
Въпреки, че биографите са постигнали съгласие, че му е липсвало остроумие , той харесвал твърде много Молиер и Дон Кихот.
Мнозина биографи твърдят, че инициира спирането на практиката да се изнася реч За състоянието на съюза поради фактът, че има говорен дефект – фъфлене. Това, че изгаря всички писма, които е разменил с жена си създават портрета на един твърде затворен човек.
Интересите му в изкуството са подчертано интелектуални. По характер е добросърдечен и това води до отдръпването му от политическата горчилка, която го заобикаля. Снабден с хладнокръвие срещу вулгарността , злобното преиначаване на неговите мотиви, морал, религия , персонална честност , скромност , той влиза в изключително малко личностни конфликти и по – добре от всички негови опоненти изчиства политическата опозиция от лични нападки. Накратко – неговата присъща добрина го издига над всички социални, религиозни и политически разлики и нищо не разрушава доверието му в човека и жизнерадостното му възприемане на живота.
Съвременните учени дебатират върху възможността Джеферсън да е страдал синдрома Аспергер, форма на аутизъм, характеризираща се с висока функционалност на индивида.
[редактиране] Религиозни възгледи
По въпроса на религията , Джеферсън е обвиняван от някой свои опоненти за това ,че е атеист. Като цяло може да се счита , че той е деист , философия, която е споделяна от други известни за това време интелектуалци. Джеферсън многократно е подчертавал своята вяра в Създателя и в Декларацията за независимостта използва термини като „Създателя”, „Природата на Бог”, „Божественото провидение”. Джеферсън вярва, че именно Създателят е предоставил на човечеството множество неотменими права като живот, свобода, и право да се преследва щастието.
Джеферсън е отгледан като член на Епископалната църква , по времето когато тя е била официалната щатска църква във Вирджиния. Преди Американската революция Епископалната църква е била част от Англиканската църква, Джеферсън е бил член на енорийското настоятелство, която длъжност е била част от тогавашния политически пост , който е заемал. По – късно той маха името си от списъка на тези , които са можели да бъдат кръстници, защото според него иначе би изпаднал в противоречие с тезата за Светата троица. Когато остарява Джеферсън изразява принципно съгласие с идеите на своя приятел Джоузеф Пристли за унитаризъм , но по това време не е имало унитарна църква във Вирджиния.
Макар и Томас Джеферсън да не е вярвал в божествената същност на Исус той няколко пъти е говорил за себе си като за християнин. Той е изпитвал изключително уважение към моралната доктрина на Исус , която той вижда „като набор от принципи на чист деизъм и оправдано желание на Бог да реформира тогавашната морална доктрина към стандарта на правдата, справедливостта и филантропията и да наложи тези принципи в бъдещите държави” (Писмо до Джоузеф Престли 9 април 1803 година ).
Както повечето деисти , Джеферсън не вярва в чудеса. Той се заема да редактира евангелията като премахва от тях разказите за чудесата на Исус и всеки друг материал, който се отнася за свръхестественото, като оставя само моралната философия на Исус. Компилацията е публикувана след неговата смърт и става известна като Библията на Джеферсън, а по – късно е отпечатана в 2 500 екземпляра по за Конгреса на САЩ – 1903.
От 1784 до 1786 година Джеферсън заедно с Джеймс Мадисън работя срещу опита на Патрик Хенри да въведе имуществен данък , който да подпомага църквата във Вирджиния. Вместо това през 1786 година Генералното събрание на Вирджиния приема закона на Джеферсън за религиозната свобода, който първоначално е предложен от него през 1779 и е едно от трите свои достижения, който споменава в надгробната си епитафия. Така Вирджиния става първия щат , в който държавата е отделена от официалната религия, докато Роуд Айлънд, Делуеър и Пенсилвания никога не определят официална религия.
Изключително важно е да се посочи, че Джеферсън участва активно в издигането на така наречената „стена между държавата и църквата”, който принцип той е вярвал ,че е залегнал в Първата поправка на Конституцията.
По време на своето президентство Джеферсън отказва да определи дни за молитва или изразяване на благодарност. Допълнително той изразява в своята кореспонденция искреното си съмнение от ползата от намесата на религиозните водачи в държавните дела.
[редактиране] Джеферсън и робството
Личните книжа на Джеферсън показват ,че той е бил собственик на 187 роба, някой от които наследени от смъртта на съпругата му. Изглежда има противоречие между това, че е притежавал роби , но едновременно с това е публично е твърдял, че робството е неморално. Много от робите му са били обезпечение по дълговете, с които е бил затрупан. Двойствеността му по този въпрос може да бъде видяна в първият вариант на Декларацията за независимостта, който той пише и в него заклеймява Британската корона за политиката и на поддръжка на вноса на роби в колониите, като казва, че по този начин британците „водят жестока война срещу естеството на човешката природа, нарушавайки едни от най свещените човешки права това на живот и свобода, като това нарушение се извършва върху хора, които по никаква начин не са заплашили Короната, като ги залавят и заселват в съвсем чужд свят”. Тази постановка е отпаднала по искане на делегатите на Джорджия и Южна Каролина. В 1769 година като член на щатското събрание, Джеферсън предлага Вирджиния да издаде закон за еманципация на робите в щата , но инициативата му пропада.
[редактиране] Противоречията относно Сали Хемингс
Големи противоречия още по негово време възникват по въпроса дали Джеферсън е баща на някои от децата на неговата робиня Сали Хемингс. Основният спор между историците е дали Джордж или брат му Рудолф е баща на децата.
[редактиране] Архитектура
Джеферсън е бил завършен архитект , които спомага изключително много за въвеждането на Неокласицизма , стил, с който той се е запознал във Франция. Той счита, че този стил отразява идеите за република и свобода и е като опозиция на британският стил в архитектурата , който символизира монархията. Неговите най – значими творби са къщата му в Монтичело, столицата на Вирджиния и Университета на Вирджиния.
| Джон Адамс | >>> | президент на САЩ ( 4 март 1801— 4 март 1809) | >>> | Джеймс Мадисън |
