Андрю Джаксън
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||
| Ред: | 7-и президент на САЩ | |
| Вицепрезидент: | Джон Калхун (1829-1832) и Мартин Ван Бурен (1833-1837) | |
| Срок на мандата: |
4 март, 1829 – 3 март 1837 | |
| Предшестван от: | Джон Куинси Адамс | |
| Сменен от: | Мартин Ван Бурен | |
| Дата на раждане: |
15 март, 1767 | |
| Място на раждане: |
областта Уаксхоуз, Южна Каролина | |
| Дата на смъртта: |
8 юни 1845 | |
| Място на смъртта: |
Хермитидж,Нешвил Тенеси | |
| Първа дама: | вдовец, жена му Рейчъл Донелсън Робердс Джаксън почива преди да почне мандата му; първа дами са племенницата му Емили Джаксън и снаха му Сара Джаксън. | |
| Политическа партия: |
Демократическа | |
Андрю Джаксън (15 март 1767 - 8 юни 1845) е бил седмият (1829-1837) президент на САЩ. До неговото избиране всеки президент е бил или член на плантаторския елит на Вирджиния или се е казвал Адамс. Прякорът на Джаксън е бил "Стария орех" , но също е бил известен и като "Острия нож", макар и да не е бил нито едно от двете. Той е бил първият президент , който е живял в американските гранични райони , които първоначално не са били асоциирани с първите тринадесет колонии. Джаксън се превръща в символ на цяла ера в американската история , понякога е наричана "Годините на Джаксън или "Джаксъновата ера" , ера която е доминирала от войната от 1812 година до Гражданската война.
Съдържание |
[редактиране] Младост и военна кариера
Джаксън е роден в селище, разположено в гористия район на областта Уаксхоуз в Каролините на 15 март 1767 година.Както Северна Каролина така Южна Каролина претендират , че са неговото родно място, самият Джаксън винаги е твърдял , че е роден в Южна Каролина. Той е получавал спорадично обучение. На тринайсет години се присъединява към Континенталната армия като куриер. Той е заловен и хвърлен в затвора от британските сили във Войната за независимост. Джаксън е първият президент, ветеран от тази война и е единственият президент на САЩ, който е бил военнопленник. Цялото семейство на Джаксън загива във войната.
По време на революцията, след като се предава на британците при Чарлстън, той е отведен като затворник в Камде, където едва н умира от глад. Когато Джаксън отказва да изчисти обувките на британски офицер, това предизвиква огромното му раздразнение и многократно удря Джаксън със сабята си , като му оставя белези за цял живот , а заедно с тях и силна омраза към британците. Като допълнение двамата му братя и майка му – цялото семейство , което има , умира от трудностите по време на войната , като вината за това той вижда в Британия. Тази негова англо-фобия е примесена с дълбока подозрителност към аристократите от Изтока, за които смята , е са отдадени прекалено много на желанието си да се възхищават и съревновават със своите бивши колониални господари. Джаксън се възхищава на Наполеон Бонапарт в неговото желание да предизвиква английското военно господство.
Той пристига в Тенеси малко след 1800 година и макар че е прочел едва няколко учебника по право , то това се оказва достатъчно , за да стане адвокат в граничните територии. След като не произлиза от влиятелно семейство той трябва да разчита единствено на своите качества , за да изгради кариера, но скоро започва да печели уважение и просперитет от трудното практикуване на право в граничните райони. Повечето казуси са свързани с правото на собственост върху земя или с нападения и причиняване на телесни повреди. Поведението му в съдебната зала е изцяло съобразено с нравите по това време – през 1795 година се бие в дуел с друг адвокат по повод на спор възникнал в съда.
Той става полковник в милицията на Тенеси, която и оглавява след 1801 година, което може да се счита за началото на военната му кариера. В 1813 година след клането на 400 мъже, жени и деца при форт Мимс (сега в Алабама) от вожда на племето Крийк – Уилям Уетърсфорд, Джаксън води военни действия срещу индианците Крийк в Алабама и Джорджия. Войната с Крийк е прелюдия към тази от 1812 година, той побеждава индианците в битката при Хорсшор Бенд и предпазва живота на Уетърсфорд от всички актове на отмъщение. Самуел Хюстън и Дейвид Крокет служат при него по това време.
Неговата служба във Войната от 1812 година е била забележителна със своята смелост и успех. Джаксън е бил стриктен офицер, но се е ползвал с широка популярност сред своите войници, които са казвали за него , че е „твърд като стар орех” , откъдето идва и неговия прякор. Войната и преди всичко неговото командване в битката при Ню Орлеанс на 8 януари 1815 година му носят национално признание и той е повишен в генерал– майор. По време на битката той се сражава с 12 000 от най добрите войници , водени от брата на Уелингтън , като от своя страна има двойно по – мака сила. Британците губят 2 600 човека , а Джаксън има осем убити и тринадесет ранени. Това е най – значителната загуба, която претърпява британската войска някога.
Неговото последваща политическа кариера е стремителна. Джаксън е назначен в Сената. В 1798 година е назначен за съдия във Върховния съд на Тенеси, до нас не са достигнали негови решения.
[редактиране] Първата война с племето Семинол
Джаксън се връща към военна служба отново в това, което ще стане известно като Първата война с племето Семинол. Той е посочен от Джеймс Монро през декември 1817 година да води военната кампания във Флорида срещу племената Семинол и Крийк , а също и да предотврати възможността Флорида да бъде убежище за избягали роби. По – късно се твърди, че Джаксън надвишава правата си при изпълнение на задачите , но Монро и обществото смятат задачите във Флорида за решаващи за съюза. Преди да предприеме действията Джаксън пише на Монро „Бях уведомен по различни пътища, че придобиването на Флорида е желано от Обединените Щати и това ще стане за шестдесет дни.”
Доброволците от Тенеси, водени от Джаксън , са атакувани от Семинолите, но това оставя техните селища без охрана и той ги изгаря заедно с реколтата. В проведеното от него разследване той намира писма, които доказват, че британците и испанците тайно помагат на племената. Джаксън вярва, че Съединените Щати няма да са сигурни додето Испания и Великобритания подтикват индианските племена за война и поддържа тезата , че неговите действия са самозащита. Той пленява Пенсакола с едва няколко предупредителни изстрела и изхвърля испанския губернатор . Пленява, разпитва и екзекутира двама британци , които правят доставки и дават консултации на индианците. Действията на Джаксън предизвикват ужас в племената Семинол поради своята безмилостност по време на битка.
Това създава международно напрежение и много служители в администрацията на Монро настояват Джаксън да бъде наказан. Той е защитен от Държавния секретар Джон Куинси Адамс. Когато испанския пълномощен министър настоява за „заслужено наказание” за Джаксън , Адамс му отговаря „ Испания трябва веднага да реши или да изпрати войски във Флорида , с които да даде адекватна защита на нейната територия … или да предаде на Съединените Щати провинцията, за да може да се упражнява собственост и контрол, нещо което може би ще предизвиква раздразнение у някой”. Адамс използва завоеванията на Джаксън и слабостта на Испания , за да я убеди (в договора Адамс– Онис) да предаде Флорида на Съединените Щати, а Джаксън е назначен за губернатор там .
[редактиране] Влиянието на Джаксън
Джаксън получава мнозинство от популярния и електоралния вот при първото му кандидатиране за президент през 1824 година, но мнозинството не е пълно. Изборите се отнасят то Камарата на представителите, където за президент е избран Джон Куинси Адамс. Този избор е считан от мнозина за мръсен и откраднат. Джаксън призовава за реформа на избирателната система и за изоставяне на Електоралното събрание. Загубата на Джаксън в голяма степен изчиства политическото му минало, защото голяма част от населението счита, че кандидата на народа е ограбен от корумпираните аристократи от Изтока. Той печели солидно мнозинство при вторият му опит през 1828 година и е първият кандидат на Демократическата партия.
Джаксън е първият президент , който идва извън кръгът на първоначалните участници в революцията. Джордж Вашингтон, Джон Адамс, Томас Джеферсън и Джеймс Мадисън са забележителни участници във Войната за независимост и създаването на конституцията, Джеймс Монро се бие във Войната за независимост , Джон Куинси Адамс е син на Джон Адамс т.е. изборът на Джаксън представлява значителна промяна на това минало.
Той също така е първият президент , който идва от щат , западно от Апалчите и първият президент избран от щат, където не е роден. Това са първите избори , при които много щати позволяват на хора, които не притежават земя да гласуват и те гласуват за Джаксън.
Джаксън ще се запомни и с въвеждането на системата „по заслуги” в американската политика. След избирането му за президент много лица, на държавни служби се оказват заменени от поддръжници на Джаксън, които са работили за неговото избиране. Джаксън е виждал в тази система подкрепяне на демокрацията , като се включват колкото се може повече хора в политиката. Практиката намира горещ прием в политическите кръгове на Америка и до момента се прилага., освен това Джаксън принуждава щатите да занижат изискванията за гласуване като допълнителен способ за допускане на повече хора до демокрацията.
[редактиране] Опозицията на Джаксън за създаване на Национална банка
Като президент Джаксън работи за снемането на правата на Втората банка на Съединените Щати. Първата банка на Съединените Щати е представена от Александър Хамилтън като способ за организиране и контрол на федералните плащания. Тази първа Банка се закрива 1811 година. Тя е последвана втора Банка, одобрена от Джеймс Мадисън и която трябва да се бори с икономическите проблеми, причинени от Войната през 1812 година. Двете Банки служат като инструменти за растеж на икономиката, но Джаксън им се противопоставя от идеологическа гледна точка. По негово мнение Банката трябва да бъде закрита понеже
- е противоконституционна;
- концентрира в себе си изключително голям обем от националната финансова сила;
- дава възможност правителството да се контролира от чуждестранни интереси;
- упражнява твърде много контрол върху членовете на Конгреса;
- фаворизира североизточните щати, за сметка на южните и западните (сега средно западните);
Опозицията на Джаксън към Банката се изразява в личната неприязън към нейният председател Никалъс Бидъл.
Джаксън поддържа идела на Джеферсън за една земеделска Република и смята, че Банката поддържа и увеличава богатството на елитарните кръгове на търговците и индустриалците за сметка на фермерите и работниците. След изключително противостоене Джаксън успява да премахне Банката чрез налагане на вето за подкрепата й от Конгреса и чрез оттегляне на фондовете на правителството от нея през 1833 година. Това се оказва Пирова победа, тъй като кредитиращите функции на Банката преминават към безброй малки щатски банки, което води до повишаване на цената на кредитите и до значителен брой спекулации, а от друга страна икономическия растеж не се ускорява. Сената излиза с критика към Джаксън от 27 март 1834 година за неговите действия по унищожаване на Банката.
[редактиране] Кризата на обезсилването
Друга известна криза по време на президентството на Джаксън е „кризата на обезсилването” („кризата на отделянето”) от 1828 – 1832 година , която води до вътрешни противоречия и несъгласия относно търговските тарифи. Високите тарифи („Тарифите на омерзението”) върху вноса на много от широко използваните стоки се виждат от южните щати като нечестно облагодетелстване на северните производители и индустриалци за сметка на тези , които купуват стоките, а това са преди всичко фермерите от Юга. Въпросът става особено наболял, когато вицепрезидентът Джон Калхун се обявява в защита на искането на родния си щат Южна Каролина да обяви за нищожни тарифите от 1829 година и по – общо в защита на правото на щатите да обявяват за нищожни законите, които са срещу техните интереси. Въпреки, че Джаксън симпатизира на интерпретацията на Юга на дебата около тарифите , той освен това е силен привърженик на федерализма ( в смисъл за поддържане на силен съюз със значителни права за централното правителство) и се противопоставя на твърденията на Калхун , което води до разрив между двамата мъже. Особено известен е инцидентът от 13 април от 1829 година по време на вечерята в чест на Джеферсън, когато по време на тостовете след вечерята Джаксън се изправя и с бумтящ глас извиква „Нашият федерален Съюз ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАПАЗЕН”, което е ясно предизвикателство към Калхун. Той отговаря с треперещ глас „Съюзът сравнен с нашата свобода не е толкова важен”.
Кризата е решена 1833 година с компромисно съгласие , което води до намаление на тарифите, което води до извода, че централното правителство е по – скоро слабо, когато се сблъсква с опозицията на един щат.
[редактиране] Преместването на индианците
Джаксън е отявлен привърженик на преместването на индианците и подписва нарочен закон за това. Законът за преместването не задължава всеки американски индианец да бъде преместен, а дава право на президента да води преговори за замяна на племенната земя на изток за западни земи, които са придобити при Покупката на Луизиана. Според биограф на Джаксън той подкрепял заселването на индианците извън съществуващите щати поради причини свързани с националната сигурност, тъй като по голямата част от племената взимат страната на британците по време на Войната от 1812 година.
Законът за преместването на индианците е особено популярен в Юга поради постоянното нарастване на населението и откриването на злато в земята на чероките. Щата на Джорджия започва продължителни съдебни спорове с племената на чероките , чиято кулминация настъпва с решението на Върховния съд Уорчестър срещу Джорджия , в което се отсъжда, че щата не може да налага законите си на земята на индианците.
Джаксън няма намерение да пази чероките от действията на Джорджия и въпреки че известната реплика, която му се приписва „Джон Маршъл направи своето решение нека сега да си го приложи”, никога не е била произнасяна от него . Чероките водени от майор Ридж договарят с администрацията на Джаксън Споразумението от Ню Екота, документ със спорна законност, отхвърлен от повечето членове на племето. Разпоредбите на договора са приложени стриктно от наследника на Джаксън , Мартин ван Бурен, което води до смъртта на хиляди чероки и името на договора е променено на Споразумението на сълзите.
[редактиране] Опитът за покушение
На 30 януари 1835 година се извършва неуспешен опит за покушение срещу Джаксън на Капитал Хил. Това е първият опит за убийство срещу американски президент. Докато Джаксън напуска погребението на конгресмена от Южна Каролина душевно болен мъж на име Ричард Лоурънс, безработен бояджия, изскача и стреля от упор. Пистолетът засича и преди да може някой да реагира ,убиецът вади втори пистолет, който по една щастлива случайност също засича. Вместо да напусне възможно най – бързо мястото , 67– годишният президент напада с бастуна си своя атентатор. Не състоялият се убиец, който твърди, че Джаксън му е попречил да се възкачи английския трон, в последствие е оправдан поради невменяемост и изпратен в изгнание.
[редактиране] Семейството на Джаксън
Жената на Джаксън, Рейчъл, умира от инфаркт два месеца преди а почне първият му мандат като президент. Предполага се,че се е развела с първия си съпруг – полковник Луис Робардс, но законността на развода е съмнителна и тя никога не бива приета във висшето общество. Джаксън дълбоко е ненавиждал атаките срещу доброто име на жена му, той убива Чарлз Дискън в дуел поради отправено от последния оскърбление. Той също бива ранен при дуела, като куршумът остава в тялото му , но е толкова близко ди сърцето му ,че никога не е изваден и му причинява силни болки през остатъка от живота му. Джаксън обвинява Джон Куинси Адамс за смъртта на съпругата си, зашото той раздухва скандалите около смейството му по време на изборите 1828 година. Той смята, че това е ускорила смъртта й и никога не му прощава. На смъртното легло на Рейчъл се твърди, че Джаксън казва "Може би Господ ще прости на Джон Куинси Адамс за това, което той ти напарви, но аз никога няма"
Джаксън има двама осиновени сина – Андрю Джаксън младши и Линкоя, сирак от племето Крийк , осиновен от Джаксън след края на Войната с племето Крийк. Линкоя умира на шестнадесет годишна възраст , вероятно от пневмония. В завещанието Джаксън оставя на внучка си няколко роби, а на всеки от двамата си внуци по един роб от мъжки пол, на своята снаха четири робини, едната от които е купил специално за нея, а другите три са домашни помощници.
[редактиране] Старост
Джаксън остава със силно влияние след оттеглянето му в Хермитидж, домът му в Нешвил през 1837 година. Макар и самият да е робовладелец , Джаксън е твърд поддръжник на съюза и отказва да даде каквато и да било подкрепа на разговорите за отделяне на щати. Той умира на 8 юни 1845 година на 78 годишна възраст от хронична туберкулоза, воднянка и проблеми със сърцето. Последните му думи са „О, не плачете! Бъдете добри деца и всички ще се видим в Рая”. Въпреки,че подкрепя правото на отделните щати да притежават роби като собственост, по късно е приеман като философски предшественик на Конфедерацията и е изобразен на конфедералната банкнота от 1000 долара. Джаксън бил висок 200 см. ( 6 фута и 2 инча) и е тежал 65 килограма (140 паунда).
[редактиране] Филми и биографии
Историята на съвместния живот на Рейчъл и Джаксън е разказана в биографичния бестселър на Ървинг Стоун от 1951 година с името „Дамата на президента”, който е превърнат във филм под същото заглавие, в който участват Сюзън Хейуърд, Чарлтън Хестън.
[редактиране] Цитати
- Корпорациите нямат нито задник да го изриташ, нито душа да я прокълнеш
- Един мъж със смелост прави мнозинство
- Само едно, много проклето ограничено съзнание може да намери един– единствен начин за изписване на дума.
- Няма такова нещо като необходимо зло в правителството. Неговото зло съществува само в подтисничеството.
- Удоволствието не е да не правиш нищо, а да има да вършиш много неща , но нищо да не правиш.
- Всеки мъж си заслужава уважението, ако твърдо вярва в своята правота, но е необходимо да си малко повече от добър мъж , за да признаеш веднага и без уговорки своя грешка.
- Не знам за какво ставам, мога да командвам отряд мъже в техния труден път, но не ставам за президент.
- Нашият федерален съюз – трябва да бъде запазен.
| Джон Куинси Адамс | >>> | президент на САЩ ( 4 март 1829— 3 март 1837) | >>> | Мартин Ван Бурен |
