Джон Пол Джоунс

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Джон Пол Джоунс британски музикант

Роден:	3 януари 1946 Сидкъп, Великобритания

Джон Пол Джоунс (John Paul Jones) е псевдоним, под който се подвизава британският басист и кийбордист на популярната рок група Лед Цепелин Джон Болдуин (John Baldwin). Роден е на 3 януари 1946 година в Сидкъп, Кент (Англия). Псевдонимът му е даден от негов приятел, който вижда това име на филмов плакат във Франция. Освен на бас китара Джоунс умее да свири и на китара, мандолина, арфа и орган както и на някои екзотични инструменти като кото (японски традиционен инструмент) и "хавайската китара" укулеле.

[редактиране] Биография

Джон Пол Джоунс е роден в музикално семейство, като баща му Джо Болдуин е известен пианист, участващ освен това в аранжиментите на много прочути групи през 40-те и 50-те. От баща си Джоунс се научава да свири на пиано още в ранна детска възраст. Първите му музикални кумири са блус изпълнителят Биг Бил Бруунзи и джаз басистът и пианист Чарлз Мингъс. Увлича се и по класическа музика, най-вече в лицето на Рахманинов. Още от малък Джоунс започва да се занимава с музика, записвайки се в музикалното училище в английската провинция Кент. На 14 годишна възраст е избран за главен хорист на училището и органист в местната църква. По същото време закупува и своята първа бас китара.

На 15 години се присъединява към своята първа група, наречена The Deltas, а малко по-късно заема позицията на басист в лондонската джаз рок група Jett Blacks. Първият си сериозен пробив в музилания бранш Джоунс осъществява през 1962 година, взимайки участие като басист в групата на напусналите The Shadows Джет Харис и Тони Механ, които малко преди това са издали сънгъла "Diamonds"(участие в който има Джими Пейдж), изкачил се до номер едно в британските класации. 1964 получава оферта за редовни студийни сесии в звукозаписната компания Decca Records, където за първи път се среща с китариста Джими Пейдж, заедно с който по-късно работи по записите на албума на The Yardbirds Little Games. По време на престоя си в Decca Records Джоунс помага при аранжиментите и свири бас или кийборд за групи и изпълнители като The Rolling Stones, Донован, Джеф Бек, Род Стюърд, Кет Стивънс и много други.

След съвместната си работа с Джими Пейдж, двамата провеждат разговор, разисквайки възможността отново да работят заедно, което резултира в присъединяване на Джоунс към The Yardbirds, след като басистът Крис Дреха напуска. Преди него са напуснали и останалите членове на групата. Пейдж решава групата да продължи своето съществуване и ангажира освен Джоунс още певеца Робърт Плант и барабаниста Джон Бонъм, сменяйки името на Led Zeppelin.

Джон Пол Джоунс внася необходимата свежест в звученето на Цепелин, като взима основно участие в аранжиментите на някои от най-силните песни на групата като "Black Dog", "The Rain Song", "Kashmir" и "No Quarter". Негова е идеята за прибавянето на нови музикални инструменти към някои песни, като мандолина и кийборд, които сам изпълнява.

За разлика от останалите членове на Цепелин, известни освен с музикалния си талат и с необузданото си държание, неспирни купони и публичен живот, Джоунс не обича да разкрива много от личния си живот и се отнася по-професионално и без много шум към работата с групата.

След разпадането на Лед Цепелин Джоунс продължава сесийната си работа, като свири за поредица от групи, включително R.E.M. и The Mission. Взима участия и в песни и клипове на бившия член на Бийтълс Пол Маккартни, както и в два саундтрака към филмите Give Me Regards to Broad Street и Scream for Help, в който участвa и Джими Пейдж.

През септември 1999 издава първия си соло албум, озаглавен Zooma, а 2001 е дебютът му като вокалист с албума Thunderthief.