Дизел

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Дизел е разговорен термин, който се използува за означаване на (а) дизеловия двигател с вътрешно горене и (б) горивото, което са използува в този тип двигатели.

При дизеловия двигател запалването на гориво-въздушната смес става не чрез подаване на електрическа искра в определен момент, както при бензиновия, а чрез сгъстяване на постъпилия в цилиндъра въздух и впръскване на гориво в него в определен момент преди буталото да достигне Горна Мъртва Точка (Г.М.Т.). Като следствие от сгъстяването, температурата на въздуха се повишава до около 700 градуса по Целзий, което осигурява самовъзпламеняването на горивото. Степента на сгъстяване при дизеловите двигатели е по-висока от тази на бензиновите и най-често е около 16 - 22.? Този вид ДВГ е изобретен от Рудолф Дизел в края на 19-ти век. Първоначалната идея на Р. Дизел е била двигателят да работи с въглищен прах, а по късно Р. Дизел възприема идеята за растително (фъстъчено) масло като гориво. Дизеловите двигатели имат редица предимства като: КПД, по-високо от това на бензиновите двигатели, висока горивна икономичност и голям въртящ момент при ниска честота на въртене на коляновия вал, но са по-тежки и шумни от бензиновите (при еднаква ефективна мощност), а освен това, ако не са добре регулирани, отделят доста микро-частици (сажди и дим). Основните си сфери на приложение дизеловите двигатели намират там, където е необходима голяма мощност и висока горивна икономичност, а не висока честота на въртене на коляновия вал - при корабни и локомотивни двигатели или в товарните автомобили, но с успех се използуват и в леките и лекотоварните автомобили.

Дизеловите двигатели работят с по-тежко гориво от бензиновите - то е съставено от по-тежките фракции, получени при преработката на петрола. Дизеловото гориво се състои главно от парафини --наситени въглеводороди с фомула C_nH_2n+2, при n>20 (до 75%) и циклични въглеводороди. Способността на дизеловото гориво да се възпламенява в двигателя се измерва по скала с мерна единица т.нар. цетаново число. Като еталон за висока възпламенимост се приема веществото цетан (хексадекан C₁₆H₃₄), на което се дава цетаново число 100, а за най-ниска се приема възпламенимостта на нафталина (0). Дизеловите двигатели са пригодени да работят с гориво, чието цетаново число е около 40-50.