Добруджа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Добруджа.
Добруджа (на румънски: Dobrogea) е историческа и географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ от 23 000 кв. км (9 000 кв. мили). Добруджа е разположена в Югоизточна Румъния и Североизточна България, между долното течение на река Дунав и Черно море. Главните градове са Констанца и Тулча в Румъния, Добрич и Силистра в България.
Северна Добруджа е с ниска брегова ивица, заблатена в северната си част от лимановите езера на Дунава, слабо хълмиста, със залесена вътрешност.
Българската част на Добруджа се дели на две части по виртуалната линия между с. Стожер и с. Росица — равнинно източно плато и хълмиста западна част на Добруджа. Териториално Добруджа се намира в 3 области - Варненска (община Аксаково), цялата Добричка област и 3 общини от Област Силистра (Силистра, Алфатар и Кайнарджа) Средната надморска височина на равнинна Добруджа е около 230 м, а бреговата ивица е стръмна. Характерна и уникална част на добруджанското крайбрежие е редуването на влажни и степни зони, което го прави особено интересно за специализиран туризъм.
През българската част на Добруджа не протичат реки. Преобладават слабо излужените и карбонатните черноземи. Климатът тук не е екстремален, въпреки че зимата изглежда сурова заради непрестанно духащите ветрове.
Добруджа е предимно земеделски район. В българската част се отглеждат най-вече зърнени и технически култури, докато в Северна Добруджа има благоприятни условия за развитие и на лозарство и овощарство. В най-големите градове се развива най-вече лека промишленост. В Констанца и другите крайморски градове се развиват риболова и пристанищните дейности.
Цялото крайбрежие има значителен туристически потенциал. От курортните места, несъмнената „перла“ на българското добруджанско черноморие е курортът Албена, следван на курорта Русалка. От чисто географска гледна точка, курортът Златни пясъци също може да бъде причислен към добруджанското крайбрежие. Особено впечатляващ е град Балчик, който е единственият град по добруджанското крайбрежие, разположен непосредствено на морето. Другите градове (Каварна и Шабла) са изнесени към сушата.
Населението включва румънци, българи, турци и татари. Древните обитатели на Добруджа са завладяни през VI век пр.н.е. от гърците, които основават колонии по крайбрежието на Черно море. Районът е предаден на скитските племена през V век пр.н.е. и през I век пр.н.е. от римляните (които го правят част от Мизия) като част от Римската империя и по-късно на Византийската, като търпи чести нашествия от готи, хуни, авари и други племена.
Като част от Първото българско царство (681–1018), Добруджа е отново завладяна от византийците (1018 г. ). През 1186 г. е включена във Второто българско царство. Татарските нашествия и нападения са много чести през XIII век. През XIV век районът става последната автономна българска държава на болярина Добротица, който дава днешното името на Добруджа. Турците завладяват района през 1411 г. и за следващите пет века той остава разпръсната, рядко населена и слабо култивирана територия на Османската империя.
Въпреки че е в рамките на Българската Екзархия, през 1878 г. конгресът в Берлин присъжда Северна Добруджа на Румъния и ивица земя, по-късна известна като Южна Добруджа, към България. Като следствие от Втората балканска война България отстъпва Южна Добруджа на Румъния (1913 г. ). Ньойският договор, подписан през 1919 г. между България и съюзниците от Първата световна война, дава цяла Добруджа на Румъния. През 1940 г., въпреки всичко, договорът, наложен от Германия в Крайова (Craiova) принуждава Румъния да прехвърли Южна Добруджа на България.
