Евгений Босилков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Евгений Босилков български духовник

Роден:	16 ноември 1900 Белене, България
Починал:	11 октомври 1952 София, България

Епископ Евгений Босилков (светско име Викентий) – български католически духовник, монах пасионист, блажен, е роден на 16 ноември 1900 г. в Белене.

Кръщелното име на епископ Босилков е Викентий, какъвто ще остане до влизането си в редиците на отците пасионисти (28 април 1919). Бъдещият мъченик първо е приет в пансиона на отците-пасионисти в село Ореш (1911 г.), а две години по-късно постъпва в тяхната Духовна семинария в Русе, където е седалището на Никополската епархия с епископ монсеньор Дамян Теелен, холандец по произход.

В желанието си да поеме пътя на пасионистите, през 1914 г. Босилков е изпратен за по-нататъшното си обучение в гр. Кортрайк (Белгия), но почти веднага се налага да напусне Белгия, поради военните действия през Първата световна война там.

През военните години следва в съседна Холандия, но се завръща в Белгия, заради задължителното едногодишно послушничество (новициат) през 1919-1920, когато поема официално расото на пасионистите. Следват курсове по философски и богословски науки до 1926 г., когато е върнат в България, за да бъде ръкоположен за свещеник.

През следващата година е изпратен в Рим в Папския източен институт. До тогава там е учил само един българин, станал по-късно епископ – Симеон Коков. През 1931 г. завършва института, става Доктор на източно-църковните науки, защитавайки дисертация на тема “Съединението на българите с римското седалище през първата половина на XIII век” (става дума за Калояновата уния).

Е. Босилков остава в Рим до 1934 г., когато е назначен за енорийски свещеник на църквата в селището Бърдарски геран, населено с преселници от Банат.

Бъдещият епископ внася нов стил в дейността си, ставайки много популярен сред младежите и интелигенцията^{[източник?]}. Сред съпътстващите свещеническия и монашеския му дълг забавления са пеенето и свиренето на орган в църквата, футбола и лова. Зачестяват контактите му с властта^{[източник?]} - в селото се забелязват хора, дошли с коли от околните градове, дори чак от столицата. Често канен е на важни културни събития. Той е сред главните оратори на честванията по случай 250-тата годишнина от избухването на Чипровското въстание през 1938 г.

Промените след 9 септември 1944 г. обуславят застой в дейността на Босилков. През този период той се сближава с представителя на Ватикана в България. След смъртта на епархийският архиерей Дамян Теелен през 1946 г. в Русе, Светият престол назначава Евгений Босилков за титуляр, а по-късно той е избран на тази длъжност чрез папски декрет от 26 юли 1947 г.

През този период Босилков активно участва в съживяването на вярата и се противопоставя на атеистичните внушения от страна на властта. Той се заема с организирането на типичните за ордена на отците пасионисти “народни мисии”, с интензивно проповядване на християнските идеи повсеместно по всички енории, стигайки до най-отдалечените места на епархията.

След 1947 г., когато политическата опозиция на правителството на ОФ е почти ликвидирана, властта се насочва срещу Католическата църква. Скоро след идването на съветската армия, безследно изчезва отец Флавиан Манкин от село Секирово, Пловдивско.

Следват психологически атаки и заплахи^{[източник?]} - католическите институции започват да затварят вратите си, а чуждестранното духовенство е екстрадирано. Започва масиран натиск над епископите, за приемане на нов неканоничен^{[източник?]} устав на вероизповеданията в България.

В края на 1948 г. папският представител в България, монсеньор Галлони, е прогонен от страната. Започват и арести на свещеници, между които e и епископ Босилков. Той е арестуван по обвинения в шпионаж и създаване на конспиративна организация.

В списъка на подсъдимите, подредени съобразно тежестта на “провинението”, той е на седмо място, след отците Камен Вичев, Павел Джиджов, Петър Сарийски, Йосафат Шишков, Петър Лавренов и Никола Барбов. По време на разпитите и след това епископ Босилков спечелва благоразположението на следователи, прокурори и съдии с излъчването и интелекта си^{[източник?]}.

Съдебният процес е на 3 октомври 1952 г. След произнасянето на смъртната присъда е създадено затъмнение около съдбата на епископа. Дори най-близките му дълго време са държани в неизвестност и не знаят с положителност за кончината му.

Присъдата е изпълнена в Централния софийски затвор през нощта на 11-12 октомври 1952 г. и не е известно точно къде са погребани екзекутираните.

На 15 март 1998 г. вицепремиерът Веселин Методиев, зам.-председателят на Народното събрание Иван Куртев, тримата действащи католически български епископи Христо Пройков, Петко Христов и Георги Йовчев, и 50 поклонници от цяла България са във Ватикана за тържествата по провъзгласяването на епископ Босилков за блажен.

Точно в 12 часа Папа Йоан Павел II благославя на извънредна аудиенция българските поклонници в Рим и чрез тях всички българи. Светият отец произнася емоционално слово, в което заявява, че мъченикът Евгений Босилков е жертва на комунистическата власт и е умрял за вярата Христова.