Съдебни процеси срещу католически свещеници в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Серията политически^{[източник?]} съдебни процеси в България срещу католически свещеници започва с делото на Асен Чонков, енорийски свещеник в с. Бърдарски геран, Никополска епархия. Той е арестуван през юли 1950 г. като предполагаем главен организатор на спонтанните^{[източник?]} бунтове в региона срещу насилственото събиране на т. нар. държавни доставки на зърнени храни. В обвинителния акт на врачанския окръжен прокурор Асен Чонков е определен като “привърженик на монархофашистката власт” и “саботьор на отечественофронтовските инициативи”. За тези провинения е осъден на 15 години затвор.

Следва процесът срещу Дамян Гюлов - основател и редактор на католическия вестник "Истина". Съдебното дело започва на 14 януари 1952 г. Обвинен е в антинародна дейност и е принуден да признае, че е поддържал "връзки с чужди разузнавания", като е предавал сведения от военен, стопански и политически характер на Ватикана, Англия и Франция. Осъден е на 12 г. строг тъмничен затвор.

Третият съдебен процес е на 3 юни 1952 г. Подсъдими са софийският свещеник капуцин Роберт Прустов и неговият помощник-домакин Стефан Цоков. Двамата са обвинени в шпионаж и противодържавна дейност. Роберт Прустов е осъден на 20 години лишаване от свобода, 22 години лишаване от граждански права и конфискация на цялото имущество. Стефан Цоков е осъден на 10 години лишаване от свобода, 12 години лишаване от граждански права и конфискация на цялото имущество.

На 6 юни 1952 г. в Пловдив е организиран съдебен процес при закрити врати, на който е разгледано делото срещу свещеник Йосиф Тончев, капуцин. Обвинението срещу него също е в шпионаж. Йосиф Тончев е осъден на смърт и екзекутиран на 23 януари 1953 г.

През юли 1952 г. са арестувани 40 души, сред които един католически епископ, 25 католически свещеници и една монахиня, обвинени в шпионска и подривна дейност срещу народнодемократичната власт. На 3 октомври е произнесена присъдата. Четирима души са осъдени на смърт чрез разстрел: Никополският епископ Евгений Босилков - пасионист, и успенците Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков. Другите присъди варират от 3 до 20 години лишаване от свобода – двама са осъдени на 20 години затвор, шестима на 15 години, двама на 14 години, единайсет души получават по 12 години, деветима по 10 години, четирима съответно по 8, 6, 5 и 3 години, и двама по година и половина. Смъртните присъди са изпълнени в 23,30 часа на 11 ноември 1952 г. в Софийския затвор.

На 29 октомври 1952 г. Софийският окръжен съд разглежда делото на епископ Иван Романов, наместник на Софийско-Пловдивската епархия. Обвинението е шпионаж. Произнесената присъда е 12 години лишаване от свобода. На 8 януари 1953 г., епископ Иван Романов умира в затвора.

От 2 до 4 декември 1952 г. Софийският окръжен съд разглежда още едно дело на католически свещеници и цивилни лица, обвинени в шпионаж. Обвиняемите са 10 души. Един е осъден на смърт, един на 20 години, двама на 15, двама на 12, двама на 10 години и двама на 6 години лишаване от свобода.