Белгия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Koninkrijk Belgie
Royaume de Belgique
Konigreich Belgien


(знаме)	(герб)

Национален девиз: L'union fait la force (френски)
Eendracht maakt macht (нидерландски)
Einigkeit gibt Starke (немски)
(Съединението прави силата)

Официален език нидерландски, френски, немски

Столица

Брюксел

Най-голям град Брюксел

Площ
— Общо на 148-мо място
30 528 км²

Население
— Общо (2005)
— Гъстота на 79-то място
10 445 852
342 д/км²

БВП
— Общо (2004)
— на човек на 30-то място
316,2 млрд $
29 707 $

Валута евро ⁽¹⁾ (EUR)

Часова зона UTC +1

Независимост
-обявена
-призната от Нидерландия
1830
1839

Национален химн

La Brabançonne

Internet TLD be

Телефонен код +32

(1): Преди 1999 — белгийски франк

Белгия (на нидерландски België, на френски Belgique, на немски Belgien) е държава в Западна Европа. Тя граничи с Нидерландия, Германия, Люксембург и Франция, а на северозапад — със Северно море. Белгия има население от повече от десет милиона души и територия от едва тридесет хиляди квадратни километра, което я прави 17-тата най-гъсто населена страна в света.

Белгия се намира на културната граница между Германска и Романска Европа. В резултат на това страната е лингвистично и културно разделена. В нея се говорят два основни езика — нидерландски (често наричан и фламандски) във Фландрия на север и френски във Валония на юг. В източните райони има официално признато малцинство, говорещо немски език, а столицата Брюксел-Столичен регион официално е двуезична. Това езиково разнообразие, което често води до политически конфликти, е оставило своя отпечатък в сложните институции и политическа история на Белгия.

[редактиране] История

Основна статия: История на Белгия

Географски и културно Белгия е на кръстопътя на Европа и в продължение на последните 2000 години е била свидетел на непрестанни приливи и отливи на различни раси и култури. Вследствие на това в Белгия са се претопили келтската, римската и германската култури, а по-късно се е добавило влиянието на Франция, Нидерландия, Испания и Австрия.

Първите известни обитатели на Белгия са белгите. Това са келтски племена, обитавали Северна Галия и подчинени от Юлий Цезар през 54 пр.н.е. След разпадането на Римската империя през 5 век, германски племена завладяват римската провинция Галия. Един от тези народи, франките, в крайна сметка установява ново кралство под управлението на династията на Меровингите. Най-известният от тези крале е Хлодвиг І (Кловис І). Той приема християнството и управлява от Северна Франция, но империята му включва и днешна Белгия. Християнски учени, предимно монаси от Ирландия, проповядват християнството и се заемат с приобщаването на езическите нашественици. Два века по-късно Меровингите са постепенно изместени от династията на Каролингите. След като Карл Мартел спира нашествията на маврите от Испания (732, Поатие), техният известен крал Карл Велики поставя голяма част от Европа под своя власт и е коронован за „император на Свещената Римска империя“ от самия папа Лъв III (800 г.).

Европейският феодализъм става основата на военна, политическа и икономическа стабилност. Християнството процъфтява и възникват нови религиозни общини, манастири и църкви.

По-късно регионът е свързан с Нидерландия под бургундско, а след това испанско управление, докато протестантските провинции получават независимост (виж Нидерландия). Следва период на австрийско управление и няколко години под френска власт при Наполеон. След отстраняването на Наполеон през 1815 г. Белгия отново е обединена със Северните провинции в Обединено кралство Нидерландия до Белгийската революция от 1830 г., която установява независима белгийска държава. Белгийската революция е предизвикана от френско-говорящото малцинство, което контролира индустрията и финансите, и което не иска да бъде контролирано от нидерландо-говоряща администрация. Фактът, че Белгия е предимно католическа, а в Нидерландия преобладава протестантството, също не е без значение.

Белгийският крал Леополд I е избран с британска помощ. Неутралитетът на страната е гарантиран срещу бъдеща чужда агресия. Този неутралитет е нарушен през 1914, когато Германия напада Белгия като част от плана Шлифен. Решението на Обединеното кралство да спази договорните си задължения, както и Сърдечното съглашение с Франция, ги принуждават да се включат в Първата световна война. След период на съюз с Франция след войната, Белгия се опитва да се върне към неутралитета през 1930-те, но отново е нападната от Германия през 1940 г. След Втората световна война политиката на неутралитет е изоставена и Белгия се присъединява към НАТО. Тя е също и сред основателите на Европейската икономическа общност.

През своята история Белгия е притежавала една външна колония, Конго, която е дадена на крал Леополд II на Берлинската конференция през 1885. Той превръща страната в своя частна собственост и я нарича „Свободна държава Конго“. Сведенията за груба експлоатация и широко разпространени нарушения на човешките права на местното население, особено в добива на каучук, предизвикват международни протести в началото на 1900-те. В крайна сметка през 1908 белгийският парламент принуждава краля да отстъпи Свободната държава Конго на белгийската държава като колония. Оттогава тя става Белгийско Конго до независимостта си през 1960.

Международните проблеми на Белгия се усложняват още повече след Първата световна война, когато получава от Обществото на народите мандат за управление на бившите германски колонии Руанда и Бурунди. Белгийската политика в администрацията и обществено-културното развитие на тези страни е силно критикувана, като мнозина считат, че белгийските решения значително са допринесли за проблемите в Руанда през 1990-те, когато геноцид отнема живота на около един милион души.

През 20 век историята на Белгия е все по-силно повлияна от нарастващата автономия на двете основни общности, нидерландо- и френско-говорящите. Това се вижда и от факта, че от около 1970 г. вече не съществуват общонационални белгийски политически партии, а само партии на фламандско- или френско-говорящите. Редовните опити за създаване на национални белгийски партии приключват с не повече от 1% от гласовете. Политическият пейзаж представлява почти огледална политическа система, отразяваща двете водещи езикови общности.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Белгия

Белгия е федерална държава и конституционна монархия. Крал на белгийците от 1993 е Албер II.

Федерализмът в белгийската му форма е твърде специфичен, като дори има някои конфедерални характеристики, като необходимост от двойно мнозинство за конституционни промени. От друга страна той има и унитарни черти, все още 80% от публичните разходи се управляват от федералното правителство, а осигурителната система, с малки изключения, остава организирана на национално ниво.

В хода на федерализацията държавните институции са силно усложнени. Освен федералното правителство е въведено разделение по език на общности (Френска общност, Фламандска общност и Германска общност) и отделно разделение по региони (Валонски регион, Фламандски регион и Брюксел-Столичен регион. Фламандската общност и Фламандския регион са свързани и имат общо правителство.

Отговорността за различните сфери на управлението е разпределена между различните нива:

Федерално правителство: външни работи, външна търговия, отбрана, икономическа политика, обществено осигуряване (вкл. пенсии, здравеопазване, социални помощи), транспорт, ограничени компетенции в образованието, културата и научните изследвания, както и контрол върху данъчното облагане в регионите и, още по-важно, 80% от данъчните приходи.
Правителства на общностите: език, култура и образование (вкл. училища, библиотеки, театри и т.н.)
Регионални правителства: въпроси свързани с териториалното устройство и собствеността (регионална икономическа политика, градоустройство, транспорт и т.н.)

Федералната изпълнителна власт се упражнява от министър-председател и правителство. След изборите от 2003 правителството е коалиция на четири партии, оглавявана от Ги Верхофстад.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Белгия

Белгия е разделена на три региона: Брюксел (предимно нидерландско- и френско-говорящи, с население от 960 000 души), Фландрия (предимно нидерландско-говорящи, с население от 6 000 000 души) и Валония (предимно френско-говорящи, с население от 3 300 000 души). Последните два региона са разделени на по 5 провинции.

Белгия

е съставена от

петте северни нидерландско-говорящи провинции на Фландрия, петте южни френско-говорящи провинции на Валония и Столичния регион на Брюксел.

В скоби са местните наименования на всяка провинция, съответно на френски или нидерландски:

Фландрия (нидерландско-говорящи; Vlaanderen на нидерландски, Flandre или Flandres на френски):
- Антверпен (Antwerpen)
- Лимбург (Limburg)
- Източна Фландрия (Oost-Vlaanderen)
- Западна Фландрия (West-Vlaanderen)
- Фламандски Брабант (Vlaams-Brabant)
Валония (френско-говорящи; Wallonie на френски, Wallonië на нидерландски):
- Валонски Брабант (Brabant Wallon)
- Намюр (Namur)
- Лиеж (Liège)
- Ено (Hainaut)
- Люксембург (Luxembourg)
Брюксел-Столичен регион (Région de Bruxelles-Capitale на френски, Brussels Hoofdstedelijk Gewest на нидерландски, Die Region Brüssel-Hauptstadt in на немски).

Всяка провинция, както и Брюксел-Столичен регион, се подразделя на по-малки общини.

Основните градове и тяхното население са: Брюксел (959 318 ж.), Антверпен (445 570 ж.), Гент (224 685 ж.), Шарлероа (200 233 ж.), и Лиеж (184 550 ж.).

[редактиране] Природа

Основна статия: Природа на Белгия

Брюксел, Антверпен, Гент, Шарлероа, Лиеж и Намюр са шестте най-големи града в Белгия с население над 100 000 души.

Територията на Белгия е 30 510 км². Тя включва три физико-географски района: крайбрежната низина на северозапад, централната равнина и Ардените, ниска планина, разположена в югоизточната част на страната.

Крайбрежната низина се състои главно от пясъчни дюни и полдери. Полдерите са райони близки до морското ниво или по-ниски от него. Част от тях са отвоювани от морето и са защитени с диги, а останалите, във вътрешността, са полета, отводнени с канали.

Централната равнина е постепенно повишаващ се към планините район с множество плодородни долини, напояван от гъста мрежа канали. Срещат се и по-стръмни терени, включително пещери и малки проходи.

Ардените са значително по-неравни от първите два района. Те представляват гориста планина, много скалиста и не много подходяща за земеделие, която продължава и в Северна Франция. Там е концентрирана по-голямата част от дивата природа в Белгия. В Ардените се намира и най-високата точка в страната, Синял дьо Ботранж на 694 м надморска височина.

Двете главни реки в Белгия са Схелде (на френски Еско) и Мьоз (на нидерландски Маас). На тези две реки са разположени много от главните градове в Белгия — Турне, Гент (на френски Ганд), Антверпен (на френски Анверс), Лиеж и Намюр (на нидерландски Намен).

Климатът е прохладен, умерен и дъждовен. Средни летни температури: 25°C, средни зимни температури: 7,2°C. Годишни екстремуми (рядко достигани): -12,2°C и +32,2°C.

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Белгия

Гъсто населената Белгия е разположена в сърцето на един от най-силно индустриализираните райони в света. Навлязла в Индустриалната революция в началото на 1800-те, сред първите страни в континентална Европа, Белгия развива отлична транспортна инфраструктура от пристанища, канали, железопътни линии и пътища, за да интегрира промишлеността си с тази на своите съседи.

Белгия често е наричана „сърцето на Европа“. Причина за това са не само географското й положение, но и множеството европейски и международни институции със седалище в Брюксел. Това, от своя страна се дължи на отличната транспортна система. Страната има съвременна и безплатна пътна система, свързана е с европейската железопътна мрежа, а Антверпен е второто по големина пристанище в Европа.

Бедна на естествени ресурси, Белгия е принудена да внася значителни количества суровини и да изнася големи обеми готови стоки, което прави икономиката ѝ необичайно зависима от световните пазари. Основните вносни продукти са: храни, машини и оборудване, необработени диаманти, нефт и нефтопродукти, химически продукти. Главните износни продукти са: автомобили, храни, стомана, диаманти, текстил, пластмаси. Най-важните търговски партньори на Белгия са: Германия, Нидерландия, Франция, Обединеното кралство, Италия, САЩ и Испания.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Белгия

Гъстотата на населението е най-високата в Европа, след Нидерландия и някои малки страни като Монако. Районите с най-голяма гъстота са около агломерацията Брюксел-Антверпен-Гент-Лувен, както и около други важни градски центрове като Лиеж, Шарлероа, Кортрейк, Брюге, Хаселт и Намюр. Ардените имат най-ниска гъстота на населението.

Белгия има три официални езика, нидерландски, френски и немски. Повече от половината от населението е нидерландски-говорящо (56-60%), френският е вторият най-разпространен език (40-44%), а немският се говори от по-малко от 1% от населението, но тези данни са приблизителни, тъй като последното езиково преброяване и от преди 1960.

Както официалният нидерландски, говорен в Белгия, така и белгийският френски, имат малки лексикални различия от разновидностите, говорени в Нидерландия и Франция, но са взаимно разбираеми със съответните съседни диалекти. Мнозина говорят фламандски или валонски, които са трудни за разбиране за хората от по-отдалечени райони. Други регионални езици, официално признати във Валония са шампански, гоме и пикардски.

Столицата Брюксел е предимно френски-говоряща, но официално е двуезична (френски и нидерландски). Като седалище на централната администрация градът постепенно е еволюирал от нидерландски-говорящо място при независимостта на Белгия през 1830 до днешния си френски характер.

Над 98% от възрастното население е грамотно. Образованието е задължително от шест до осемнайсет годишна възраст, но повечето белгийци продължават обучението си до двайсет и три години. Въпреки това скорошни изследвания посочват функционална неграмотност от над 10%!

В Белгия католицизмът е преобладаваща религия, обхващайки между 75% и 80% от населението. Други религии, практикувани в Белгия са ислямът, протестантството и юдаизмът.

Религията е едно от различията между католическия Юг и протестантския Север на Обединеното кралство Нидерландия, което в крайна сметка се разпада през 1830 и южната част образува Белгия. След 1830 католицизмът продължава да играе важна роля в белгийската политика. Пример за това са така наречените „училищни войни“ („guerres scolaires“ на френски) между либерали и католици в периодите от 1879 до 1884 и от 1954 до 1958.

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Белгия

Белгия е известна със своето изкуство, великолепната си архитектура, своята бира, своята храна и своя шоколад.

Белгия разполага с разнообразие от известни художници, като Роги ван дер Веден, Петер Паул Рубенс, Рьоне Магрит, Ян ван Ейк, Брьогел, Мемлинг, Енсор, Пол Делво. В Белгия има множество музеи и временни експозиции. Най-важните са Кралският музей на изкуствата в Антверпен с внушителната си колекция творби на Рубенс, както и Белгийския кралски музей на изкуствата в Брюксел.

В музиката Адолф Сакс е известен с изобретяването на саксофона. Фламандските музиканти Жил Беншоа, Йоханес Окегем, Якоб Обрехт, Жоскен де Пре и малко по-късно Орландо ди Ласо съществено повлияват развитието на светската и духовна музика със стила арс нова. В архитектурата името на Виктор Хорта е добре известно. Той е сред създателите на Art Nouveau, архитектурен стил с голямо влияние през 20 век.

Белгия е добре представена в света на спорта, като футболът е много популярен. Освен това две белгийски тенисистки са сред първите 20 в света — Ким Клейстърс и Жюстин Енен-Арден. Белгия се представя добре и в колоезденето. Един от най-великите колоездачи в историята, Еди Меркс, който печели пет пъти Обиколката на Франция, пет пъти Обиколката на Италия, веднъж Обиколката на Испания, два пъти Обиколката на Белгия и веднъж Обиколката на Швейцария, е белгиец. Белгия има и световни шампиони по мотокрос, джудо и тенис на маса.

Мнозина гастрономи смятат, че белгийската кухня е най-добрата в Европа. Марки белгийски шоколад като Neuhaus, Côte d'Or, Leonidas, Godiva са световно известни, а пралините са изобретени в Белгия. В Белгия има над 450 вида бира, като тези на монасите траписти са най-престижни. Белгийците са известни и със страстта си към пържените картофи.

Празниците играят важна роля в културния живот на Белгия. Почти всеки град има свой празник, някои датиращи от векове. Два от най-големите са тридневният карнавал в Бенш, близо до Монс, и Процесията на Светата кръв, провеждана в Брюге през май.

Важен празник, макар и неофициален, е 6 декември. Това е Sinterklaas dag на нидерландски или la Saint-Nicolas на френски (Свети Николай). Той представлява нещо като ранна Коледа. На 5 декември вечерта, преди лягане, децата слагат обувките си при огнището с малко вода или вино и морков за коня или магарето на Свети Николай. Очаква се, че той идва през нощта и влиза през комина. След това той взима храната и водата или виното, оставя подаръци, връща се обратно, нахранва коня или магарето и продължава пътя си. Той също така знае дали децата са били добри или лоши. Този празник е особено популярен сред децата в Белгия и Нидерландия.