Експресионизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Огюст Маке: Руски Балет 1 (1912)

Ескпресионизмът (от латински expressio, израз) е течение в европейското изкуство, което намира израз главно в изобразителното изкуство и литературата в началото на 20 век. При него формите се създават от субективни реакции спрямо наблюдаваната реалност, при което формата и цветът са деформирани, липсва реализъм и пропорции. Терминът е въведен от немския художествен критик Х. Валден.

Съдържание

1 Ескпресионизмът в изобразителното изкуство
- 1.1 Представители на експресионизма в изобразителното изкуство
2 Експресионизмът в литературата
- 2.1 Представители на експресионизма в литературата
3 Експресионизмът в музиката
- 3.1 Представители на експресионизма в музиката
4 Външни препратки

[редактиране] Ескпресионизмът в изобразителното изкуство

Франц Марк: Големите сини коне (1911)

Огюст Маке: На пазар, акварел (1914)

Ото Мюлер: Две девойки на ливадата

Експресионизмът е стил в изобразителното изкуство, възникнало в началото на 20 век (1915 - 1925) в Германия и други европейски държави като Франция. За разлика от импресионизма, където художникът се старае да пресъздаде външното моментно състояние на обекта, чрез експресионизма излиза на преден план душевността на художника. Основните елементи са динамиката, цветовете и чуствата.

Експресионизмът се развива благодарение на организирани художествени кръгове. Един от най-известните от тях е "Blaue Ritter", основан от Василий Кандински и Франц Марк в Мюнхен. Името е измислено от Кандински и е съчетение от любимия му цвят и синьо и любимата му тема за рисуване - конете.

Експресионизмът е бил вид протест срещу съществуващия тогава обществен ред. Неговата поява трябва да се разглежда в тясна връзка с жеалнието за промяна на начина на живот в този период от време.

Представителите на това течение са силно повлияни от идеите на Фридрих Ницше. Експресионизмът се е противопоставял като стил на натурализма. По-късно под влиянието на художници като Паул Клее (Paul Klee), Огюст Маке (August Macke) и Франц Марк (Franz Marc) експресионизмът преминава в абстракция.

[редактиране] Представители на експресионизма в изобразителното изкуство

Предвестници на експресионизма са Пол Гоген (Paul Gauguin), Винсент ван Гог (Vincent van Gogh) и Едвард Мунк (Edvard Munch).

Марк Шагал
Ото Дикс (Otto Dix): 1891 - 1969
Макс Ернст (Max Ernst): 1891 - 1976
Винсент ван Гог: 1853 - 1890
Джордж Грос (George Grosz): 1893 - 1959
Василий Кандински: 1866 - 1944
Паул Клее (Paul Klee): 1879 - 1940
Огюст Маке (August Macke): 1887 - 1914
Франц Марк (Franz Marc): 1880 - 1916
Едвард Мунк (Edvard Munch): 1863 - 1944

[редактиране] Експресионизмът в литературата

Разглежданите теми са войната, големия град, разпадането, страха, самопогубване, апокалипсиса, но също така и любовта, опиянението, природата. При този литературен стил красотата отстъпва място на грозотата и тя заедно с лудостта и болестите става предмет на авторите.

[редактиране] Представители на експресионизма в литературата

Паул Адлер (Paul Adler): 1878 - 1946
Йоханес Бехер (Johannes Becher): 1891 - 1958
Паул Болдт (Paul Boldt): 1885 - 1921
Франц Кафка (Franz Kafka): 1883 - 1924
Паул Цех (Paul Zech): 1890 - 1945
Максимилиан Розенберг : 1885 - 1969

[редактиране] Експресионизмът в музиката

Основен стилистически критерий за музиката от този период е еманципацията на дисонанса. Откриват се нови тонални системи до атонална музика и додекафония, при която всички дванадесет тона на октавата са равноправни. Много други губят своята валидност и се появяват нови тембъри.

Експресионизмът в музиката се развива главно в Германия и Австрия.