Цвят (оптика)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Цветът е субективно усещане, което се дължи на способността на ретината в човешкото око да наслагва три различно филтрирани изображения. Цветът е също и свойство на обектите да отразяват или излъчват видима светлина.
[редактиране] Характеристика
Познатите цветове на дъгата в спектъра, (получил името си от Исак Нютон според латинската дума за привидение) принадлежат на видимата светлина и се наричат монохроматични цветове. Те представляват много малка част от целия електромагнитен спектър. Като всяка електромагнитна вълна, видимата светлина се характеризира с яркост, дължина на вълната и поляризация.
Основна роля за цвета играе диапазонът от дължини на вълните, който той обхваща, или цветният тон: червено, жълто, зелено, пурпурно и пр. Названието му се дава, като се съобразяваме с приликата му с цветовете от спектъра. Изключение прави само пурпурният цвят, който отсъства от спектъра, но го има в природата. Различията в цвета на обектите се дължат на различната дължина на вълната на отразяваната или излъчваната от обекта светлина.
Друга характеристика на цвета е неговата наситеност или чистота - степента на смесването му с бяла светлина. Колкото по-малко е бялата светлина, толкова по-наситен е цветът. Комбинацията от цветния тон и наситеността се нарича хроматичност.
[редактиране] Възприемане от човека
Възприемането на цвета е различно не само между биологичните видове (например котките и кучетата виждат света в черно-бяло), но е и строго индивидуално и субективно усещане. Границата на видимите спектрални цветове за човека е от около 400 до около 700 нанометра (nm), като те се подреждат така:
- виолетов: 390-450,
- син: 450-480,
- синьо-зелен: 480-550,
- зелен: 550-575,
- жълт: 575-585,
- оранжев: 585-620,
- червен: 620-760 nm.
