Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Западна Ся — Уикипедия

Западна Ся

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Западна Ся или Си Ся, наричана също Тангутска империя, е държава, съществувала от 1038 до 1227 в днешните китайски провинции Гансу, Шанси и Нинся. Тя е създадена от тангутите, народност, сродна на тибетците. Западна Ся е разположена на важния Път на коприната, в непосредствена близост до границата със Северен Китай, контролиран от династията Сун, а по-късно от Джурченската империя.

Съдържание

[редактиране] История

През 799 част от тангутските племена, подложени на натиск от Тибетската империя, се подчиняват на китайската династия Тан и император Дъдзун ги заселва в областта Ордос. Тангутите остават лоялни към династията Тан, но след нейното падане през 907 те стават практически независими и запазват автономията си през периода на Петте династии.

Основите на Тангутската империя са поставени около 982, когато на власт идва Ли Дъмин, но едва през 1038 неговият син Дзиндзун се обявява за император и иска от императора на Сун да го признае за равен. След продължителни дипломатически преговори, през 1043 Сун признават тилата император, в замяна на годишен данък. По времето на Дзиндзун е създадена тангутската писменост и много китайски класически произведения са преведени на тангутски език.

След смъртта на Дзиндзун през 1048 новият император Идзун е на две години и майка му управлява като регент. При нейното управление династията Ляо напада страната и я поставя под васална зависимост. През 1067 император става Хуйдзун. Майка му го поставя под домашен арест, поема управлението и започва война срещу Сун. След неуспеха във войната Хуйдзун се връща на власт.

През 1086 император става Чундзун и баба му, майката на Хуйдзун, отново става регент. Тя започва войни с Ляо и Сун, но отново претърпява неуспех и Чундзун поема лично управлението. Той спира войните и се съсредоточава върху вътрешното укрепване на държавата. През 1115 джурчените нападат Северен Китай, основавайки династията Дзин. През 1123 императорът на Ляо успява да избяга от тях в Западна Ся, но Чундзун е принуден да го предаде и да приеме васална зависимост от Дзин. След унищожаването на Северна Сун от Дзин, император Чундзун се включва във войната и присъединява към Западна Ся някои области на Северна Сун.

Управлението на император Жъндзун продължава от 1139 до 1193 и представлява период на вътрешна стабилност и икономически подем. След неговата смърт император става Хуандзун. Неговото управление се смята за начало на упадъка на Тангутската империя. Корупцията е широко разпространена и икономиката запада. Започват и войните с Монголската империя, която предприема 6 военни кампании срещу Западна Ся - през 1202, 1207, 1209-1210, 1211-1213, 1214-1219 и 1225-1226.

През 1206 Сяндзун организира държавен преврат срещу Хуандзун и го убива, заемайки трона. През 1207 той отстъпва пред монголите и дава дъщеря си за жена на Чингис хан. След това започва продължила десетилетие война срещу Дзин, която значително отслабва и двете държави. През 1211 е свален от нов преврат, който довежда на власт Шендзун.

През 1216 монголите искат от Тангутската империя да изпрати войски за войната срещу мюсюлманите. Въпреки че император Шендзун одобрява това, дворът му го убеждава да откаже. След завръщането на Чингис хан от Средна Азия новият император Сяндзун прави опит да му се противопостави, но е убит в боевете. Наследникът му Моди е последният тангутски владетел. Той успява да сключи мир с монголите, но след това е екзекутиран от Толуй, син на Чингис хан, и тангутската държава е присъединена към Монголската империя.

[редактиране] Владетели на Западна Ся

Храмово име Посмъртно име Лично име Управление
Дзиндзун 景宗 Уледи 武烈帝 Ли Юанхао 李元昊 1038-1048
Идзун 毅宗 Джаоинди 昭英帝 Ли Ляндзо 李諒祚 1048-1067
Хуйдзун 惠宗 Кандзинди 康靖帝 Ли Бинчан 李秉常 1067-1086
Чундзун 崇宗 Шенуенди 聖文帝 Ли Цяншун 李乾順 1086-1139
Жъндзун 仁宗 Шендженди 聖禎帝 Ли Жънсяо 李仁孝 1139-1193
Хуандзун 桓宗 Джаодзянди 昭簡帝 Ли Чуню 李純佑 1193-1206
Сяндзун 襄宗 Дзинмуди 敬穆帝 Ли Анцюан 李安全 1206-1211
Шендзун 神宗 Инуенди 英文帝 Ли Дзунсюй 李遵頊 1211--1223
Сяндзун 獻宗 няма Ли Дъуан 李德旺 1223--1226
Моди 末主 няма Ли Сян 李晛 1226-1227

[редактиране] Източници

  • Western Xia, статия в Уикипедия на английски [30 август 2006]
    • Kwanten, Luc. "Chingis Kan's Conquest of Tibet, Myth or Reality". Journal of Asian History 8.1 (1974): 17-23.

[редактиране] Вижте още

Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu