Тибет

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Знаме на Тибет между 1912 и 1950. Тази версия е въведена от тринадесетият Далай Лама през 1912. Тя още се използва от тибетското правителство в изгнание, но е забранена в Китайската народна република.

Тибет (на тибетски: བོད་, Бод, китайски: 西藏, Сидзан) е географска област в Централна Азия, разположена на Цинхай-Тибетското плато. В различни периоди от историята Тибет е бил независима държава, част от Монголската империя или васална област на Китай. От 1950 г. е окупирана от КНР. Тибетската оппозиция и целият демократичен свят определят политиката на Пекин в Тибет като геноцид над тибетския народ. В наши дни територията на историческата област Тибет включва китайските провинции У Цанг, Кхам и Амдо, а Тибетския автономен регион (ТАР) заема по-малко от половината от историческите земи на областта. Населението на ТАР съставлява едва трета от населението на Тибет. Столица и най-голям град на Тибет е Лхаса.

[редактиране] История

Дворецът "Потала"

Към първата половина на 8 век в Тибет възниква държава. Разпространява се будизмът. Страната попада под зависимостта на Китай, която се запазва до началото на 20 век. През 1911 година последните китайски войски напускат Тибет и той става независима страна.

Китай не признава тази независимост и през 1949 г. изпраща окупационни войски в Тибет. През 1951 година между окупаторите и правителството на Тибет е подписано споразумение, наречено "Споразумение за мирното освобождение на Тибет", което определя взаимоотношенията между Китай и Тибет.

По време на окупацията в Тибет са убити 1 000 000 души, разрушени са 6 000 манастира. Н.Св. Далай Лама е принуден да напусне страната си. Последван е от около 100 000 души. И до ден днешен живее в Дхарамсала, Индия.

[редактиране] Политика

В наши дни територията на окупирания Тибет влиза в състава на КНР, но в Дхарамсале (Индия) се намира тибетското правителство в изгнание, чиято глава е XIV-я Далай Лама. През 2002 г. той се отказва от задълженията си на глава на правителството и сега тибетското правителство в изгнание се води от примиер-министърът Самдонг Ринпоче.

[редактиране] География

[редактиране] Географско положение и граници

Общата площ на Тибет (включително и провинциите У Цанг, Кхам и Амдо) е 2 500 000 квадратни километра. Областта граничи с Индия и Непал на юг, с Бирма на югоизток и с Китай на изток, север и запад.

[редактиране] Релеф

Тибет е раположен в една от най-високите планински вериги - Хималаите. Не случайно е наричан "Покрива на света". Тук се намират едни от най-високите върхове Джомолунгма (Еверест) - 8848 м; Даулагири - 8172 м; Анапурна - 8078 м; Манаслу - 8125 м; Чоу Оун - 8153 м; Макалу - 8481 м; Лхотце - 8501 м. Средната надморска височина в Тибет е 4 000 м.

[редактиране] Климат

Климатът в Тибет е изключително суров. Средните температури през юли са 14°C, а през януари са -4°C. Средното количество на валежите силно се различава в различните части на Тибет. В западните части те са 1 мм. през януари и 25 мм. през юли, а в източните части те са 25—30 мм. през януари и 80 мм. през юли.

От територията на Тибет извират много големи реки, и тъй като преминават през териториите, населявани от други народи, те са ни известни с техните названия, а не с тибетските им имена. Това са Брахмапутра (Ярлунг Цангпо), Хуанхъ (Мачу), Яндзъ (Дручу), Инд (Сенге Кхабаб) и Меконг (Зачу).