Зараждане на българската държава
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съдържание |
[редактиране] ФАКТИТЕ
През 632 г. прабългарските племена, начело с хан Кубрат, намиращи се до тогава под властта на Тюркския хаганат, се отделят и основават държавата Велика България със столица Фанагория. През 60-те години на VII век Велика България води войни с Хазарите. През 680 г прабългарите в съюз със славянски племена водят война с Византия, около р. Дунав. След като предводителят на прабългарите хан Аспарух извоюва победа над армиятя на император Константин IV, тогавашният глава на Византийската империя. Битката е проведена южно от делтата на р Дунав. След победата се сключва споразумение между хан Аспарух византийския император. Според това споразумение прабългарите и славяните получават територията между Стара планина и р. Дунав.
[редактиране] ТЪЛКУВАНИЯТА
Основните тълкувания на гореизложените факти са две - на проф. Васил Златарски и на проф. Божидар Димитров.
[редактиране] Проф. Васил Златарски (1918)
Според проф. Васил Златарски войната с хазарите е била пагубна за Велика България, българските войски са били разгромени и държавата се е разпаднала. Различните племена, ръководени от синовете на хан Кубрат, се пръсват по широкия свят, като основават собствени държави (Дунавска България, Волжка България) или се присъединяват към вече съществуващи племенни съюзи (Аварски хаганат). Едно от племената, водено от хан Аспарух, стига до делтата на река Дунав, където през 680 г. води успешна война с Византия, като на завоюваната територия (до тогава византийска провинция Мизия) основава собствена държава.
[редактиране] Проф. Божидар Димитров (2005)
Според проф. Божидар Димитров войната с хазарите, въпреки че е нанесла огромни териториални загуби и е разделила територията на Велика България на две, не е довела до разпада на държавата. Българските войски са успели да спрат хазарския устрем на река Днепър. Доказателство за това е богатото съкровище, намерено в гроба на хан Кубрат, което предполага, че ханът е погребан в мирна обстановка, като владетел на една богата държава. Отделянето на различни племенни групи, което става след смъртта на хан Кубрат става както поради разделянето на държавата на две части, така и поради спорове между синовете на Кубрат за престола.
През 680 г. хан Аспарух, с подкрепата на славянските племена, населяващи Мизия, води война с Византия за да отвоюва територия, в която не да създаде държава, а да намери по-сигурно място за своята столица. След войната с хазарите кримския полуостров, на който се намира старата столица, не е в границите на България, а територията на държавата се намира на миграционния път на варварските народи, напиращи от Азия към Европа. Подготовката на Византия за войната през 680 г. също показва, че българите по това време не са били просто племе, ами сериозна държавна формация - византийските войски са предвождани от самия император, което става само в случай на крайна заплаха, използван е на помощ имперския флот, който е много скъп и също се използва само в краен случай, събрана е огромна войска от 60 000 войника, чиято издръжка също струва пари и няма смисъл да се изпраща срещу всяко нахлуло от север варварско племе. Фактът, че въпреки всичко българите побеждават, показва че са разполагали с не по-слаба армия. Следователно войната от 680 г. е първото успешно сражение между създадената 48 години по-рано България и Византия.
Други противоречия, които намира проф. Божидар Димитров в хипотезата на проф. Златарски, са: разтоянието от Крим до делтата на р. Дунав, което е около 500 километра и не може хан Аспарух да го изминава цели 18 години; хипотезата, че хан Аспарух намерил за най-добре да прави собствена държава на територията на най-силната империя на света, при положение че Европа предлага по това време и други възможности.
[редактиране] Литература
- Златарски, Васил,История на българската държава през Средните векове. Т.1 Първо българско царство. Ч.1 Епоха на хуно-българското надмощие (679-852), С. 1918, 3 изд. С. 1970
- Димитров, Божидар, 12 мита в българската история. София, 2005
