Карел Шкорпил
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карел Шкорпил (чешки: Karel Škorpil, 15 май 1859, Високе Мито, Австрия - днес Чехия - 9 март 1944, Варна) е чешко-български археолог и музеен деец, един от създателите (заедно с брат си Херман) на българската археологическа наука и музейно дело, откривател на първата българска столица Плиска, където е и погребан.
[редактиране] Биография
Завършил гимназия в Пардубице, Карловия университет и Висшето техническо училище в Прага, работил като гимназиален учител по математика, естествознание, технически науки и рисуване в Пловдив (1882-1886), Сливен (1886-1888), Варна (1888-1890 и 1994-1915), Русе и Велико Търново (1890-1894). След пенсионирането си в 1915 г. до смъртта си е директор на Варненския археологически музей, преподавател в Морското машинно училище и Търговското училище.
Започнал да се преквалифицира като професионален археолог като млад учител, Шкорпил постепенно развил забележителна научна дейност и в продължение на над 50 години публикувал самостоятелно и в съавторство с Херман около 150 научни труда, от които 30 на чужди езици - немски, чешки и руски. Един от основателите на Варненския археологически музей (1888 и 1895) и Варненското археологическо дружество (1901).
В чест на Карел и Херман Шкорпил са наречени улицата във Варна, където е запазена къщата им ("Братя Шкорпил") и варненското село Шкорпиловци.
