Чехия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За историческата област в днешна Западна Чехия вижте Бохемия.

Česká republika


(знаме)	(герб)

Национален девиз: -Pravda vítězí!
Истината побеждава!

Най-голям град Прага

Президент Вацлав Клаус

министър-председател Иржи Параоубек

Площ
— Общо на 114-то място
78 866 км²

Население
— Общо (2005)
— Гъстота на 79-то място
10 241 138
130 д/км²

БВП
— Общо (2005)
— на човек на 41-то място
$ 187,498 млрд
$ около 18 000

Валута Чешка крона (CZK)

Часова зона UTC +1

Независимост
-от Чехословакия 1 януари 1993

Национален химн

Kde domov můj?

Internet TLD cz

Телефонен код +420

Чешката република (на чешки Česká republika, ČR), съкратено Чехия (на чешки Česko), е вътрешноконтинентална страна в Централна Европа. Тя граничи с Полша на север, Германия на север и запад, Австрия на юг и Словакия на изток. Включва историческите области Бохемия (на чешки Čechy), Моравия (на чешки Morava) и Чешка Силезия (на чешки české Slezsko).

[редактиране] История

Основна статия: История на Чехия

През 5–6 век на територията на Чехия преобладават славянските племена. В началото на 10 век се образува Чешката държава, която от втората половина на 12 век става кралство в състава на Свещената Римска империя. Важни елементи от историята на Чехия са национално-освободителното и антикатолическото движения — Хуситското движение в първата половина на 15 век. През 1526 г. Чехия е включена в империята на Хабсбургите като автономна област. В края на 18 век се заражда чешкото национално движение („будители“), което през 30-те–40-те години на 19 век придобива политически характер. През 1867 г. Чехия влиза в австрийската част на Австро-Унгария. С разпадането на Австро-Унгария през 1918 г. Чехия влиза в състава на Чехословакия. В началото на 1938 г. Чехия отстъпва на Германия т. нар. Судетска област, а през 1939 Германия окупира цяла Чехия и създава Протекторат Бохемия и Моравия. На 9 май 1945 г Съветската армия освобождава Прага. Чехия и Словакия се обединяват в Чехословакия. След промените от 1989 г. през 1993 г. Чехословакия се разпада и от тогава Чехия е суверенна държава.

През 1999 г. Чехия е приета в състава на НАТО, а от 1 май 2004 г. е пълноправен член на Европейския съюз.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Чехия

Чешката република е парламентарна република. Парламентът е разделен на депутатите (200 души) и Сенат (81 души). Депутатите се избират за 4 години, а сенаторите за 6, при което на всеки 2 години 1/3 от тях се преизбират. Право на избор имат гражданите на Чешката република, които са навършили 18 години, а да бъдат избирани имат право чехите над 21 (за парламента) и над 40 години (за сената). В градовете и селата освен това се провеждат избори за местно самоуправление (кмет). Главно длъжностно лице в Чехия е президентът. Той бива избиран от парламента за срок от 5 години. Президентът утвърждава съставът на правителството, предложен от Палатата на депутатите.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Чехия

Административно Чехия се състои от 13 края и един столичен окръг.

[редактиране] Природа

Основна статия: Природа на Чехия

Площта на Чешката Република е 78 864км2. Намира се в благоприятен умереноконтинентален климат (януари:-1 - -4оС;юли 18- 21оС;валежи 500-700 mm годишно, в планинските части около 1400-1500 mm годишно)...

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Чехия

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Чехия

Естественият прираст на населението е -0,08% (2003). Приблизителната продължителност на живота малко превишава 75 години (данни от 2003). В градовете живеят приблизително 71% от населението.

По-голямата част от населението на Чехия са чехи (90,4%)и моравани (3,7%). Чешкият език принадлежи на западо-славянската линния на индоевропейската езикова група. Останалите етнически групи са поляцитер германците, цигани и други. След разпада на Чехословакия през 1993 година в Чехия остават да живеят приблизително 2% словаци.

По-голямата част от населението (59%) не са вярващи. Най-посещавана е римокатолическата църква (27%).