Карл Ясперс

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Карл Ясперс немски философ

Роден:	23 февруари 1883 Олденбург, Германия
Починал:	26 февруари 1969 Базел, Швейцария

Карл Теодор Ясперс (на немски: Karl Theodor Jaspers ) е немски психиатър и философ-екзистенциалист, който оказва голямо влияние върху модерната теология, психиатрия и философия.

[редактиране] Биография

Ясперс е роден на 23 февруари 1883 г. в Олденбург. Баща му е юрист. Показва интерес към философията още в ранна възраст, но опитът на баща му със съдебната система безспорно му оказва влияние и той записва право в университета. Скоро става ясно, че Ясперс не харесва особено правото и се прехвърля да учи медицина през 1902.

Завършва медицина през 1909 и започва работа в психиатрична клиника в Хайделберг, в която преди няколко години Емил Крепелин е работил. Ясперс не е удовлетворен от начина, по който медицинската колегия подхожда към изучаването на психичните заболявания и си поставя за задача да подобри психиатричния подход. През 1913 Ясперс временно преподава психология в Хайделбергския университет. По-късно работата става постоянна, а Ясперс никога не се връща в клиниката.

На 40-годишна възраст Ясперс се преориентира от психология към философия като работи върху проблеми, които преди е развивал в психопатологическите си трудове. Става прочут философ с много добро име в Германия и Европа. През 1948 отива в Базелския университет в Швейцария. До смъртта си в Базел на 26 февруари 1969 има славата на изтъкнат философ.

[редактиране] Философски възгледи

Повечето изследователи свързват Ясперс с екзистенциализма, което е отчасти така поради това че взаимства много от основите на философските възгледи на Ницше и Киркегор, и отчасти защото проблемът за индивидуалната свобода присъства изключително в трудовете му.

Във "Философия" (3 тома, 1932) Ясперс изказва своето мнение за историята на философията и въвежда основните проблеми, с които се занимава. Започвайки със съвременната наука и емпиризма, Ясперс изтъква, че когато се съмняваме в реалността, ние прекрачваме границите, в които се затваря емпиричният метод. В този момент човек трябва да направи своя избор — да потъне в отчаяние и примирение или да направи смел скок в неизвестното, което Ясперс нарича трансцеденция. Когато човек направи този скок, то той се сблъсква със собствената безгранична свобода, която Ясперс нарича екзистенция, и така човек може да изпита истинското битие.