Клетъчни органели

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Клетъчни органели са малки органи в клетките, с чиято помощ се извършват всички клетъчни процеси и функции. Клетъчните органели могат да бъдат разположени както в цитоплазмата, така и в ядрото. Цитоплазмените органели се намират в полутечна среда (цитозол), а ядрените в ядрен сок. Има органели, които присъстват във всички клетки. Наречени са универсални или общи органели. Те изпълняват еднаква функция в различните клетки. Наред с общите органели има специализирани клетъчни органели, които са спецефични за специализирани клетки. Благодарение на всички клетъчни органели процесите и функциите в клетките могат да протичат нормално. Цитоплазмените органели могат да бъдат:

1. немембранни (рибозоми, цитоцентър, реснички, камшичета и включения),
2. едномембранни (ендоплазмена мрежа, лизозоми, апарат на Голджи, пероксизоми и вакуоли) и
3. двумембранни(митохондрии и пластиди).

Немембранните органели не са отделени от цитоплазмата на клетката чрез мембрани. Рибозомите са немембранни органели. Те представляват малки плътни овални телца, изградени от малка и голяма субединица. Синтезират белтъците(протеините). Центромера (кл. център) участва в клетъчното делене като образува делителното вретено. Той е двоен органел, като всяка от двете центриоли е изградено от 9 групи по 3 тръбички разположени в кръг. В цитоплазмата са разположени много на брой вътрешни мембрани, които отделят по-големи или по-малки пространства - малки мехурчета, цистерни, каналчета, вакуоли(големи мехурчета). Това са мембранните органели. Едномембранните органели са разграничени от цитозола с една липопротеидна мембрана, което има характерния строеж за всички биологични мембрани и съдържа двоен фосфолипиден слой и белтъци. Ендоплазмената мрежа е изградена от тръбовидни цистерни, ограничени с единична мембрана и мембранни мехурчета свързани с тях. Тя бива зърнеста и гладка. Зърнестата ендоплазмена мрежа от външната страна е покрита с рибозоми, които са свързани в полизома (1 молекула информационна РНК, на която по дължината са разположени няколко на брой рибозоми синтезиращи съответния белтък)и са здраво прикрепени към мембраната й. В нея се синтезират белтъци, които се подготвят за "износ" от клетката. Зърнестата ендоплазмена мрежа е много добре развита в клетките, чиито функции са свързани с отделянето на големи количества белтък или собствени белтъчни нужди. Гладката ендоплазмена мрежа не е покрита с рибозоми.В нея се синтезират главно липиди и стероидни хормони. Лизозомите са цитоплазмен органел- малко мехурче, което е ограничено чрез мембрана от цитозола.В тях се съдържат много и хидролитични ензими, които катализират разграждането на белтъците, въглехидратите и нуклеиновите киселини (автолиза). Тези мембранни мехурчета са с диаметър около 0,2-0,5 микрометра. Комплексът на Голджи е съставен от няколко сплеснати цистерни, събрани в пачка, и много различни по големина мехучета. Той играе централна роля в секрецията на клетката. Апаратът на Голджи образува секреторни мехурчета, които внасят и изнасят вещества и съединение в и от клетката. В тези мехурчета се извършва пиноцитозата и фагоцитозата, които представляват смилане на чужди тела, пиноцитозата за течности, а фагоцитозата за твърди частици.Пероксизомите са кръгли едномембранни органели. В тях се разгражда вредния за клетката водороден пероксид (H2O2). Вакуолите са големи органели, в които се складират резервни вещества или се съдържат багрила. Двумембранните органели са ограничени от цитозола на клетката чрез 2 мембрани. Те са най-сложно устроените органели. Хлоропластите са кръгли тела. Вътрешното пространство е оградено от двете мембрани и се нарича строма. В нея има 3-ти вид мембрани - тилакоидни, които образуват грани, представляващи система от вдлъбнати тилакоидни мембрани, образуващи празнини помежду си. В хлоропластите се извършва фотосинтезата. Митохондриите са енергийните станции на клетката. Имат външна и вътрешна мембрана. Вътрешната е силно нагъната и образува кристи. Вътрешното пространство се нарича матрикс. В митохондриите се синтезира аденосинтрифосфат (АТФ), макроергично съединение в което се съхранява енергията получена от метаболитното окисление на веществата в клетката. Ядрото също има двойна ядрена мембрана, която на места се събира и образува пори. В ядрения сок се намира белтъкът хроматин и се съхранява наследствената информация в ДНК. В ядрото може да има 1 или повече малки ядърца. В ядрото се извършват жизненоважните процеси на съхраняване и презаписване на генетичната информация - репликация и транскрипция на гените.