Константин Петкович
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Константин Петкович български славист, публицист и поет; руски дипломат и преводач |
|
 |
|
| Роден: | 1824 Башино село, дн. Р. Македония |
|---|---|
| Починал: | ноември или януари 1898 Одеса или Санкт Петербург |
Константин Димитриевич Петкович (К.П. Дмитриев-Петкович) е роден в заможно семейство. Брат е на Андрей Петкович и Димитър Петкович. Учи в Ришельовския лицей (1842- 1846) и в семинарията в Одеса, от 1848 до 1852 г. славянска филология в Петербургския университет. Той е един от първите патриоти, които се обявяват за възстановяването автокефалността на Бьлгарската църква. През 1852 г. предприема заедно с Натанаил Зографски (Стоянов) пътувания с научна цел: Цариград, светогорските манастири, Македония, Сърбия, Хърватско, Словения, Австрия, Чехия и Полша. Двамата замислят създаването на литературно общество «Българска матица» и подават изложение до руското Министерство на просветата за положението на българския народ. Успява да издейства 1768 екземпляра учебници за българските училища. В Чехия се запознава с В. Ханка, П. Шафарик и други слависти. В 1853 г. по настояване на цариградските българи съставя записка до руското Министерство на вътрешните работи за независимостта на България. Извикан е в Русия, и по време на Кримската война (1853-1856 г.) от тогава до 1880 г. е руски дипломат във Видин, руски консул в Дубровник, Палестина и Бейрут.
През 1852 г. превежда на руски език „Фонетика на българския език" от Фр. Миклошич. По препоръка на И. Срезневски превежда от чешки език част от Краледворския ръкопис на В. Ханка. Той е първият български филолог, който научно работи със славянските ръкописи в Светогорските мaнастири. В неговите научни записки от пътешествието му по Атон (13 октомври – след 16 ноември 1852 г.) – издадени 13 години по-късно, се срещат и живи описания на монасите и сложните отношения между славяни и гърци по време на борбата на българите за църковна независимост: «Этот добрый старец живет уже давно в монастыре св. Павла, в котором положил большую сумму денег, наследие отцовское и плоды собственных трудов, но теперь греки монахи не только не выдают ему ни копейки из процентов, но еще весьма дурно на него смотрят, преследуют и гонять из монастыря. Он выдает себя пред ними за русскаго - за козака, - не смеет назвать себя болгарином, потому что это имя звучит весьма неприятно для уха греческаго. Со мною говорил он ломанным русским языком, и не трудно было мне открыть в нем своего земляка и заговорить с ним родным болгарским языком. Видя пред собою земляка, старец открыл передо мною свою душу и рассказал мне много о своих собратиях греках и об их честных поступках с болгарами и вообще с славянами. Подобные рассказы, - подобныя жалобы я слышал от всех русских монахов, которых я встречал в пройденных монастырях. Везде вопиют наши братья: горе и беда от лукаваго рода греческаго!... Старец Серафим подарил мне небольшую церковную книгу, писанную на новейшем болгарском наречии. Года на ней не означено, имени писца не видно, однако по признакам языка видно, что писана в северной Болгарии и если не больше, то, по крайней мере, за 50 или 60 лет. Следовательно она весьма важна для нас болгар, как представляющая образец простонароднаго языка, и особено по своему правописании.» (К. П. Дмитриев-Петкович, Обзор Афонских древностей, Санкт Петербург 1865, с. 38-39)
През 1853 г. К. Петкович е дописник на «Цариградски вестник» и «Журнал Министерства народного просвещения» (ЖМНП). Автор е на едно от първите български революционни стихотворения „Български войн" (1854 г.).
Повечето от трудовете на К. Петкович са написании на руски език. Пример за идиома на неговия български литературен език, стил и правописни преференции с ориентация към църковнославянската ортография е следващият цитат: «Изъ между 20 монастири, кои-то сега има на Св. Гора, найважно и найголѣмо значенье представя за насъ Блъгаритѣ Зографъ, како такъвъ монастирь, който отъ пръво врѣмя приiелъ iе славинско начало, зачувалъ го прѣко много векови и противъ много страшни прѣврати и несгоди, и който сега ныие можемо по прѣимущество да наречеме свой; знаемо онъ, како ся пише и въ iединъ блъгарски документъ отъ 14 в., стоялъ ие издавна особито подъ покровителство на блъгарскитѣ православни, благочестиви и христолюбивы цареви.» (Зографъ, блъгарска Обитель на Св. Гора. Константинополь, 13 Мая 1853. К. Д. Петковичъ / Цариградски Вестник III, бр. 136, 29 август 1853)
Трудове и произведения
Свадебеные обычаи македонских болгаров (оставя в ръкопис с дата «1850 г.»)
Древняя чешская песня о суде Любуши с переводом на болгарское наречие (в типографии Императорской академии наук), Санкт Петербург 1852 (превод на част от Краледворския ръкопис на В. Ханка)
Очерки Белграда, ЖМНП, бр. 8, Санкт Петербург 1853
Зографъ, блъгарска Обитель на Св. Гора. Константинополь, 13 Мая 1853. К. Д. Петковичъ, Цариградски Вестник III, бр. 136, 29 август 1853
Борис, първи християнски цар на блъгарити. Поблъгарена историйска приказка [от К. Петкович], писана по словенски от Йосифина Турноградска Б. (в типографията на Тадея Дивичияна), Цариград 1853
Момина клетва / Цариградски вестник, бр. 129, 1 август 1853 (стихотворението е публикувано под заглавие «Българска девойка и нейзыина клетва» / Зора југословенска, Течај 2 (редактор Радослав Разлог), Загреб 1853 с дата «Немски Градец, 28-30 август 1852» Известия К.Д. Петковича о рукописях Зографского Святогорского монастыря / Известия Императорской академии наук, т. 2, бр. 18-20, Санкт Петерсбург 1853
Хрисовуља Иоанна Бранковића, деспота сербског / Гласник Друшства србске словестности, бр. 5, Београд 1853
Блъгарски войн, 12 март 1854 (стихотворението е публикувано и в изданието на Петр Безсонов, «Болгарские песни из сборников Ю. И. Венелина, Н. Д. Катранова и других болгар», Москва 1855 Исторический очерк Сербской православной общины в Рагузе / Русская беседа, бр. 111, 1859
Черногорец Марко Мартинович, обучающий русских бояр (присланных Петром Великом в Венецию) мореплаванию и наутическим наукам / Морской сборник, бр. 6, Санкт Петербург 1863 Обзор Афонских древностей (= Приложение к V-ому тому Записок Императорской академии наук, т. 6, кн. 2, прил. № 4), Санкт Петербург 1865 Сон султана, Даница, Нови Сад, 1861 Черногория и черногорцы. Очерки К.Д. Петковича / Восточный сборник, бр. 6, Санкт Петербург 1877
Литература
А.П. Стоилов, Български книжовници от Македония през 18 и 19 век / Развитие бр. 8-9, 1919; А. П. Стоилов, Български книжовници от Македония 1. С. 1922, с. 89; Стефан Каракостов, Македонски възрожденци. Исторически и литературни образи, ч. 1. С., 1942, с. 89-94; Й. Иванов, Български старини из Македония, София 1931 (репринт 1970), с. 83, 489; Стефан Каракостов, Македония в българската революционна и културна борба. Първият революционен лирик на Македония / Литературен глас 541, 1942; Е. Георгиев, Българи и чехи в епохата на тяхното възраждане / ГСУ, ИФФ, 42, 1945 -1946, с. 77; Александар Спасов, Константин и Андреја Петкович / Разгледи, бр. 14, Скопје 1955 (препечатано в: Нашето препознавање, Култура, Скопје 1971 и Истражувањя и Коментари. Мисла, Скопје 1971); Никита Ильич Толстой, Страничка из истории македонского литературного языка (Переводы Любушиного суда из Краледворской рукописи на македонский язык в 19 в. / История славянских литературных языков (Институт славяноведения, Академия наук), Москва 1965, с. 17-34; М. Арнаудов, Българското книжовно дружество в Браила 1869 – 1876, С. 1966, с. 17-22; Харалампие Поленаковиќ, Првиот научен труд во македонската славистика / Разгледи 8/10, Скопје 1966; Харалампие Поленаковиќ, Константин Д. Петковиќ и неговите «Очерки Белграда» од 1853 година / Нова Македонија, Скопје, 14-16 мај 1972 (същото и в избраните съчинения на проф. Х. Поленакович, Во екот на на родното будење, Скопје 1973 г., където има 6 статии за Д. Петкович); Симон Дракул, Македонските преродбеници Константин и Андреја Петкович во светлината на нивната кореспонденција / Гласник, бр. 1 (Институт за национална историја, Скопје 1977; Мирољуб М. Стојановић, Прилози кон биографијата на Константин Петкович / Современост, бр. 3, Скопје 1979; Л. Минкова, Константин Петкович и неговата студия за сватбените обичаи на македонските българи / Български фолклор, бр. 3, 1980; Г. Тахов, Константин Д. Петкович - един от първите наши революционни поети. Неизвестни данни за неговото творчество / Струма, бр. 1, 1982, с. 161-165; История на България (БАН), т. 5, С. 1985, с. 314; Славяноведение в России, Москва 1988, с. 130, 160; Българската възрожденска интелигенция. Енциклопедия, С. 1988, с. 446, 519; Мирољуб М. Стојановић, Константин Петкович и Црна Гора, кн. 1, 1987; Георги Сталев, Браќата Константин и Андреја Петковиќ / Историја на македонската книжевност. Прв дел. (Институт за македонската литература), Скопје 2001, с. 208-216; Васил Тоциновки, Револуционерниот поет Константин Д. Петкович / Тајни и трајни пораки (Дирекција за култура и уметност), Скопје 2003, с. 59-70; Мирољуб М. Стојановић, Писац ствара домовину. О самоосвешћењу македонске књижевности, Ниш 2004, с. 20-21, с. 153-189: Константин Петкович и Црна гора.
