Маври

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Маврите са средновековните мюсюлмански жители на ал Андалус и Магреб, чиято култура често е наричана мавърска.

Името им идва от древното берберско племе маури и тяхното царство Мавритания, което става римска провинция, след като последният му цар Бокх II го завещава на Октавиан Август през 33 пр.н.е.. Древна Мавритания заемала днешните Мароко и Западен Алжир. С името маури римляните наричали всички нероманизирани местни жители на Северна Африка, управлявани от свои собствени водачи до 3 век.

През 711 група маври нападат вестготска християнска Испания. Водени от Тарик ибн-Зияд, за осем години те поставят почти цяла Испания под мюсюлманско управление. Те се опитват да се придвижат на североизток отвъд Пиренеите, но са победени от франките на Карл Мартел в битката при Поатие през 732. Няколко десетилетия маврите управляват Северна Африка и Испания, с изключение на малки области на северозапад и предимно баските райони в Пиренеите. Държавата им е обхваната от вътрешни конфликти през 750-те.

Страната се разпада на множество, предимно мюсюлмански, феодални владения, които са консолидирани от Кордовския халифат на Омеядите. Християнските държави, базирани на север и запад бавно разширяват властта си в Испания. Галисия, Леон, Навара, Арагон, Каталония (или Marca Hispanica), както и Кастилия, стават християнски през следващите няколко века. Този период е известен с толерантното отношение към християни, мюсюлмани и евреи, обитаващи едни и същи територии. Кордовският халифат се разпада през 1031 и мюсюлманската територия на Испания се управлява от северноафрикански маври.

През 1212 коалиция от християнски крале, водени от Алфонсо VIII Кастилски, изтласква мюсюлманите от Централна Испания. Въпреки това мавърското Кралство Гранада процъфтява още три века. В наши дни това кралство е известно с такива архитектурни шедьоври като Алхамбра. На 2 януари 1492 управителят на последната мюсюлманска крепост в Гранада се предава пред армията на наскоро обединената християнска Испания.

Оцелелите маври са принудени да напуснат страната или да преминат към християнството. Тези потомци на мюсюлмани са наричани мориски. Те остават значителна част от селяните в някои райони като Арагон, Валенсия или Андалусия до систематичното им експулсиране между 1609 и 1614. Тези мерки засягат около 300 000 души от осем милионното население на страната по това време. Изгонените маври заминават главно за Мароко, Алжир и Тунис и допринасят за културното им развитие.

Вижте също: Мюсюлманска архитектура, Отело, мавърът от Венеция