Марков манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Марковият манастир Св. Димитър е български манастир^[1] в Република Македония, разположен до село Маркова Сушица, по долината на Маркова река, само на двадесетина километра от столицата Скопие. Името на манастира идва от прочутия народен юнак Крали Марко. Манастирската църква Свети Димитър е изградена през 1345 година, за което свидетелства надпис над южната врата от вътрешната страна на църквата. В последствие е обновена от крал Вълкашин и е напълно завършена и изографисана от неговия син Марко в годините между 1366 и 1371. От дясната страна в цял ръст е изобразен крал Марко, облечен в кралски одежди, в цвят на печена охра, украсени с бисери и скъпоценни камъни. В лявата си ръка държи свитък, на който пише: "Во Христа Бога благоверен аз крал Марко създадох и изографисах този божествен храм". От другата страна над вратата също в цял ръст е изобразен и крал Вълкашин със свитък в ръцете, в който се споменава неговото име. В началото на 19 век игумен на Марковия манастир е бил българския възрожденец и книжовник Кирил Пейчинович.

В двора на манастира се намира църквата Свети Димитър и впечатляващата й камбанария. Входната врата на манастира е от масивна дървесина. Влизайки в двора, веднага от дясната страна, се намират манастирските конаци и други помощни постройки. До конаците се намират още фурна, казаните за печене на ракия, кладенец и стара воденица, запазена, за да напомня за времето когато житото се е мляло по този начин.

Основата на манастирската църквата е във форма на вписан кръст в правоъгълно пространство с купол, който се издига над централната част, носена от четири каменни стълба. Църквата е изградена от дялан камък и тухли, които са вградени под формата на интересни шарки, особено на олтарната апсида, в десет декоративни ниши. Към църквата, от южната й страна, в по-късен период е пристроена постройка във вид на параклис,, който е използван за кръщения. От западната страна на църквата през 1830 година e изграден отворен трем, зидан от дялан камък, за който средства дава скопският Хамзи паша.

Между сградите на конаците се намира старата трапезария, която има форма на еднокорабна църква с апсида на северната страна. Стените на трапезарията са били изографисани.

[редактиране] Източници

1. ↑ http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=6841 кн."Християнството в българските земи. Български манастири", автор Б. Димитров, ИК "Климент Охридски",София 2001