Маслина
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Маслини | ||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Olea europaea
|
||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||
| Видове | ||||||||||||||||||
|
Маслините (Olea) са род бавнорастящи , но дълголетни дървета от семейство Маслинови (Oleaceae), широко разпространени от Средиземноморието и Южна Африка до Югоизточна Азия, Южен Китай, Нова Каледония и Източна Австралия. Те са вечнозелени, с дребни листа, а плодът им има костилка. Най-известният вид е европейската маслина (Olea europaea), която се използва от древни времена за производство на зехтин или за ядене на самия плод. Плодовете на маслината за производство на зехтин са дребни и богати на масло. Най-подходящи сортове за нашите географски ширини и по конкретно само в някои микро райони са сортовете Агрио (дива - зелена) и Петро (камък - черна). У нас може да вирее единствено В Ивайловградско, Пловдивско - полите на Родопите и Петричко, както и по Черноморието, но само на защитени от вятър места. Издържат до -15°С. Плододаването започва 3-4 година като цветовете се образуват на младите клонки. Най чистия зехтин по средиземноморието се произвежда на Крит, като същия бива приготвен от маслиновите дървета преди плодът да узрее напълно. Плодът е по лек от зрелия напълно, но суровината е по качествена, а ароматът не е така тежък както при напълно узрелия плод.
[редактиране] Митология
Някога, разправят легендите на древните елини, гръмовержецът Зевс обещал да даде Атика на този бог или богиня, който направи най-полезно откритие. Дълго се надпреварвали олимпийците, докато накрая останали двамина. Синекосият Посейдон ударил с тризъбеца си брега. От там изскочил кон и бликнал солен извор. Но хората предпочели дара на Атина - маслината - свещеното дърво, даващо светлина, топлина, храна, лекарство и благовония. И тъй, главният атически полис получил името на своята благодетелка. Казват, Атина посадила първата маслина, забивайки копието си в земята на каменистия хълм, който днес е познат като Акропола и дървото, което расте днес на върха му, идва от корените на божествения дар. Същата тази легенда има и други варианти, но съществената и част остава една и съща.
[редактиране] История
Действителният произход на маслината не е много ясен, нито е познат дивият и предшественик. Тя е сред най-древните култивирани дървета в света - отглеждана още преди изобретяването на първите писмена. Около 3000 г.пр.н.е. е основна култура на о-в Крит и се предполага не без основание, че има главна заслуга за благосъстоянието на Минойското царство. Финикийците, от своя страна, пренасят маслината по средиземноморския бряг на Африка и Южна Европа. Маслини са открити и в египетски гробници от около 2000 г.пр.н.е., а културата им бързо се разпространява сред най-ранните гърци. По-късно я усвояват и римляните, за да я пренасят навсякъде, където стъпва легионерския ботуш.
Маслиненото олио - зехтинът - в древността намира място в множество религиозни церемонии. С него помазвали ранните царе на гърците и юдеите, както и победителите в Олимпийските игри. Широко приложение намирал и в ритуалите, свързани с почитане на мъртвите. По-късно, в християнската църква, светото миро се приготовлява на зехтинена основа. Мюсюлманите също не го подминават. Преди 1400 години, на свой ред, пророкът Мохамед съветва последователите си да натриват тялото си с маслинено олио и сам им дава пример, втривайки го в косите си. Още по-късно, християнските мисионери пренасят маслиненото дърво в Америките - както за храна, така и с ритуална цел.
Маслината е символ на мира и сигурността още от дълбока древност. Маслинена клонка получил Ной от своя гълъб, като доказателство за оттеглящите се води на потопа. Такива носели и гърците при мирни преговори, кичели се с маслинени венци на множество от безкрайните си празници, носели ги и олимпийските първенци. Предсказателите и тълкувателите смятали за добра поличба маслината - било то в сън, или наяве. Когато римският диктатор Луций Корнелий Сула, през 86 г.пр.н.е., заповядал маслинените дървета да бъдат изсечени и използвани за военни цели, това било прието като смъртно предсказание (в интерес на протокола, доста неточно - Сула умрял от сърдечен удар цели осем години по-късно). Друг виден първенец - гръцкият поет и политик Солон - засадил голям брой маслини и ги поставил под опеката на Зевс. От този момент нататък никой не успял да ги унищожи.
Близо до стените на Йерусалим се расте легендарно маслиново дърво. Тази маслина, с невероятните си усукани корени и солиден ствол, е на възраст над 2000 години, ала вечнозелената ѝ корона е свежа като на младо дърво. Легендите разправят, че самият цар Давид почивал в сянката ѝ и свирел на своята лютня. И до днес, казват, който се отпусне за миг под сребролистните и клони, може да чуе струните на давидовата сладка музика.
Ранните малоазиатци от своя страна вярвали, че зехтинът е способен да излекува всяка една болест. И до ден днешен множество от жителите на региона пият мазнината ежедневно, "поддържайки тялото си". Топъл зехтин пък се ползва по на запад, с добър успех, при болки в ушите. Гръцките войници му намирали малко по-различно приложение - мажели го по тялото си, за да им държи топло също така, както греела и светлината на зехтинените им лампи.
Един единствен любопитен факт убягва на маслинохронистите - кога и как точно предшествениците ни са се научили да ядат маслини. Суровата маслина се нарежда сред първенците на наградата за най-отвратителен вкус (заедно със суровите мушмули и райската ябълка).
Космополитното семейство Маслинови (Oleaceae) приютява над 600 вида в 24 рода, един от които - изчезнал. Разкопки датират вкаменелости на възраст над 20 млн. години. Вид идентичен с днешната културна маслина (Olea europea) е установен във вкаменено състояние, включително и у нас. Най-старите известни днес дървета растат в Йерусалим - същата двадесетвековна, легендарна маслина. Точна схема на произхода на различните сортове е просто невъзможно да се направи - след дългите хилядолетия употреба от страна на човека вече съвсем не е ясно кой от кого произлиза. Не са малко дори случаите, в които идентични маслини носят различни имена от двете страни на границата на съседни държави. Въпреки това, все още съществуват някои "диви" маслини в Близкия изток и на остров Сицилия (по склоновете на Етна), които донякъде представляват оригинала на познатите днес. Интересен, но малко познат факт е, че маслините раждат през година. Така, че всеки градинар гледа да размножи маслините си така, че всяка година поне половината му дървета да дават плод.
И до ден днешен най-големият производител на маслини и зехтин остава Средиземноморието - Италия, Испания, Гърция, Турция, Португалия, Франция, Тунис, Мароко - около 95%, макар и през последните столетия културата да се е разпространила в Америките, Япония, Нова Зеландия и Австралия. Според запознатите, обаче, вкусът на тамошната маслина не би могъл да се сравни със средиземноморската, и причината се корени в твърде специфичния тукашен климат.
Макар и множеството маслини да не са ядивни и да се ползват само за добив на зехтин, малката (само относително) група такива влиза в състава на безброй рецепти, освен разбира се директната консумация. Маслините за ядене се различават по няколко признака: саламурата, в която са отлежали, степента на зрелост, сорта, твърдостта, пълнежа (ако имат) и подправките (също така ако имат). Комбинациите са огромно число, дори да оставим настрана сорта.
Зехтините са не по-малко разнообразни. Различават се както по сорта на маслината, от която са получени, така и по начина на извличане на мазнината. Що се отнася до кулинарите, те имат една голяма особеност - по-голямата част не подлежат на термична обработка. С други думи, не пържете в зехтин, ще развалите както него, така и яденето. Само някои видове маслинено олио стават за пържене, но въпреки това резултатът не е много добър. В ястията със зехтин - бил той и специално за готвене - мазнината се прибавя чак накрая. За сметка на това, за салати е просто идеален.
Макар и голяма част от "терапевтичните" стойности на маслините и зехтина да се приписват най-вече на любовта на древните към сребролистото дърво и неговия плод, то то съвсем не се отхвърля от днешната медицина, особено диетологията.
Зехтинът се смята за вероятно най-добрата растителна мазнина от хранителна гледна точка, значително превъзхождаща по качества слънчогледовата, зърнените или рапичните. Да оставим настрана, че добивът на масло е най-голям. Маслиненият плод е богат на полезни вещества, и особено от общо здравословна гледна точка се препоръчва. Колкото до конкретни положителни ефекти, най-силни такива се наблюдават върху храносмилателната и сърдечно-съдовата система. Съдържа особено модерните и популярни днес антиоксиданти, с което намалява риска от атеросклероза и има подчертан протективен ефект по отношение на вредните влияния на канцерогените.
