Австралия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Commonwealth of Australia


(знаме)	(герб)

Национален девиз: -няма

Най-голям град Сидни

министър-председател Джон Хауърд

Площ
— Общо на 6-то място
7 686 850 км²

Население
— Общо (2005)
— Гъстота на 52-ро място
20 090 437
3 д/км²

БВП
— Общо (2005)
— на човек на 16-то място
$ 602 ,142 млрд
$ 32 220

Валута Австралийски долар (AUD)

Часова зона UTC +10

Независимост
-Учредителен акт
Уестминстърски статут
Австралийски закон от Великобритания
1 януари 1901
11 декември 1931
3 март 1986

Национален химн Advance Australia Fair

Internet TLD .au

Телефонен код +61

Австралийският съюз е шестата по големина държава в света и единствената, която заема цял континент - Австралия. Тя е най-голямата страна в Австралазия. Австралия включва остров Тасмания, който е австралийски щат. Съседните страни на Австралия са Нова Зеландия на югоизток и Индонезия, Папуа Нова Гвинея и Източен Тимор на север. Името 'Австралия' идва от латинската фраза тера аустралис инкогнита (terra australis incognita), което значи непозната южна земя.

[редактиране] История

Основна статия: История на Австралия Първите обитатели на Австралия били аборигените, които мигрирали там преди повече от 40 000 години от югоизточна Азия. Там може би е имало между половин и един милион аборигени по време на европейската колонизация; днес около 350 000 живеят в Австралия. Холандски, Португалски и Испански кораби забелязали Австралия през 17-ти век; Холандските кораби акустирали в залива на Карпентирия през 1606. През 1616 година земята плучила името "Нова Холахдия". Британците пристигнали през 1688 и повреме на плаването на капитан Джеймс Коок Великобритания изискала владението над обширния остров и го нарекли Нов Южен Уелс. Британската каторга била издигната на пристанище Джаксан, днешен Сидни, през 1788 и около 161 000 английски каторжници били транспортитани и заселени на острова докато през 1839 година системата била прекратена. Свободни заселници и бивши затворници основали шест колонии: Нов Южен Уелс през 1786, Тазмания през 1825, Западна Австралия през 1829, Южна Австралия през 1834, Виктория 1851 и Куинслънд през 1859. Много от заселниците били трескаво привлечени от златото. Ферми за овце и зарно скоро растяло във важни икономически предприятия. Шестте колонии станали щати и през 1901 се федерирали в република Австралия с конституция, която обединява Британските парламентарни и Американските федеративни традиции. Затова Австралия получава либерално законодателство: свободно задалжително образование, защитаване на тарговския унионизъм с индустриално помирение и арбитраж, таино гласуване, право на жените да гласуват, отпускане на майчинство, пенсиониране по болест и по старост. Австралия воювала заедно с Англия през Парвата Световна Воина заедно с австралииския и новозеландския армейски корпус при Дарданелите през 1915 година. През участието на Австралия във Втората Световна Воина тя се доближава повече кам Америка. Парламентарната сила през втората половина на 20 век се сменя между три партии: Австралииската работническа, Либералната и Националната партии. Австралия омекотява закона за селективната имиграция през 1960 и 1970, кооето боло в интерес на Северните европеици. Оттогава насам около 40% от емигрантите идват от Азия, разнообразяваики населението, което било предимно от Англия и Ирландия. С увеличаването на имиграцията на аборигени през 1960 година получавали поданство и подобрено образование като наи- бедната социалхо икономическа група на страната.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Австралия

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Австралия

[редактиране] Климат

По-голямата част от населението живее в умерените пояси, простиращи се върху площ от 400 км по крабрежната ивица на изток, югоизток и запад край Пърт. Вътрешността, западните и южните райони са безводни. Северните райони са горещи, влажни и тропически. Австралия има четири сезона. През есента температурата е около 6 градуса, през зимата около -22 градуса, през пролетта около 20 градуса, а през лятото е изключително горещо - около 52 градуса. Валежите са около 629 мм на година.

[редактиране] География

Австралия е с площ от 7 686 850 км². Централната част е покрита от обширна, безводна равнина, наречена пустош( outback на английски)- едно от най-горещите места на Земята. Крайбрежието е опасано с тропически влажни гори, заснежени планински върхове и великолепни плажове. 47% от Австралия е пустиня, 38.5% са пасища, 7.5% са обработваеми земи, 5.5% са гори, 1% са мочурища, а едва 0.5% е застроената площ.Най-високата точка е връх Косцюшко (2228м), част от най- високата верига на континента- Австралийските Алпи (която пък е част от Голямата вододелна планина) - а най-ниската - езерото Еър(-18м).

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Австралия

Преди заселването на континента от европейски преселници, аборигените, се занимават главно с растениевъдство и животновъдство, като сред най-отглежданите животни са овцете. И в днешно време овцевъдството е все така развито. Въз основа на полезните изкопаеми на континента се развила металургията, химическата промишленост и др.

[редактиране] Население

Аборигените — коренните жители на Австралия, са едва 4% от населението. Останалото население от европейски произход -потомци на британски заселници или на европейци, имигрирали в Австралия след 1945г. В последните години се отбелязва и приток на азиатци. Общото население на Австралия е 20 000 000, като 85% от хората живеят в градовете, а 15%-в селата.

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Австралия

[редактиране] Улуру (скалата Ейърс)

Този гигантски блок червен пясъчник, който изниква от пустияната, е дълъг повече от 2.4 км. Преди време е бил известен като скалата Ейърс. Първоначалното му име Улуру, което означава "Велик камък, му е дадено от аборигените, които го считат за свещен.

[редактиране] Голямата вододелна планина

Тя се състои от множество високи плата и ниски планини и се простира до източната част на Австралия. Тя защитава безводната централна част на страната от дъждоносните облаци,които се носят от Тихия океан. През зимата високите върхове се покриват със сняг и са удобни за ски.

[редактиране] Други

Комуникации в Австралия
Транспорт в Австралия
Армия на Австралия
Външна политика на Австралия

[редактиране] Външни препратки

Държави и територии в Океания
	Австралия : Австралия · остров Норфолк
	Меланезия : Източен Тимор · Фиджи · Молукски острови и Западна Нова Гвинея (част от Индонезия) · Нова Каледония · Папуа-Нова Гвинея · Соломонови острови · Вануату
	Микронезия : Гуам · Кирибати · Маршалови острови · Северни Мариански острови · Микронезия (държава) · Науру · Палау · Уейк
	Полинезия : Американска Самоа · Острови Кук · Френска Полинезия · Хаваи · Нова Зеландия · Ниуе · Питкерн · Самоа · Токелау · Тонга · Тувалу · Уолис и Футуна

Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)

Пери-Антарктически страни и задморски територии

Австралия (o-ви Хърд и Макдоналд, o. Макуори) • Аржентина • Нова Зеландия (o. Кембъл) • Норвегия (o. Буве) • Фолкландски о-ви • Френски южни и антарктически територии • Чили • Южна Африка (o-ви Принц Едуард) • Южна Джорджия и Южни Сандвичеви о-ви

Региони в света
	Африка	Източна · Централна · Северна · Южна · Западна
	Америка	Кариби · Централна · Латинска · Северна · Южна
	Азия	Централна · Източна · Южна · Югоизточна · Западна
	Европа	Централна · Югоизточна · Северна · Южна · Западна
	Океания	Австралия · Меланезия · Микронезия · Нова Зеландия · Полинезия

	Полярни области	Арктика · Антарктида
	Океани	Тихи · Атлантически · Индийски · Южен · Северен ледовит