Местоимение
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Местоимението е част на речта, която замества име (съществително, прилагателно или числително).Изменяема,самостойна част на речта.Някои местоимения имат форми за лице,число,падеж.Някои се менят и по род,а някои се членуват.
[редактиране] Видове
Според значението си местоименията се делят на:
- Лични-назовават участниците в общуването(аз,ние-ти,вие)и лицата,или предметите,за които се говори(той,тя,то,те).Те имат и най-много форми-за лице,число,падеж и за род.Във винителен и дателен падеж те имат по две форми-пълна и кратка-с еднакво значение,и еднаква служба в изречението.Пълните и кратките форми на личното местоимение се употребяват сомостоятелно,или заедно.Употребени заедно се наричат:УДВОЕНО ДОПЪЛНЕНИЕ.
- Притежателни
- Възвратно лични-
- показателни
- въпросителни
- относителни
- неопределителни
- отрицателни
- обобщителни
- възвратно притежателни
[редактиране] Примери
Лични: аэ,ние,ти,вие,той,тя,то,те,тебе те,(на)тебе ти,нея й,(на)нея й.