Митраизъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Митраизмът е култ към Митра, нисше древноиранско (персийско) божество язата, което съответства на понятието демон от древногръцкия пантеон. Разпространен е на териоторията на Римската империя в провинциите на Балканския полуостров, с изключение на континентална Гърция, на Апенинския полуостров, в Галия, Британия, Мала Азия и в Близкия изток.
Няма достатъчно писмени свидетелства за митраизма, като се изключат описанията на техни ритуали от християнските патристи, които са силно пристрастни. Основното, което знаем е от епиграфски паметници. Има множество такива на територията на България. Край град Монтана дори се намират останките на един от най-големите храмове на това божество в цялата империя. Интересното е, че по онова време имало обичай да се взема името на някое божество за това на детето и то да го закриля, т.е. това е един вид апотропей. Хора, кръщавани на Митра, обаче, почти няма.
Божеството било закрилник на армията, на договорите и поради това било популярно и разпространено най-вече сред римските легионери през първите столетия от Христа. Епитетът му бил sol invictus („непобедимото слънце“), което кара учените да предполагат, че е било и соларно божество. Почитащите Митра били от различни социални слоеве - имало даже и роби.
В култа на Митра имало йерархия. Тя имало следните степени (от най-ниската към най-високата):
- Коракс (лат. „гарван“)
- Miles (лат. „войник“)
- Leo (лат. „лъв“)
- Heliodromos (гр. „вестител на слънцето“)
- Savcerdos (лат. „жрец“).
Знае се, че мястото на човек в тази йерархия не зависело от социалното му положение. Робът можел да бъде сацердос, а пък аристократ примерно коракс. По време на празненствата почитателите на култа се обличали точно като войници, лъвовове и т.н.
Митраизмът повлиява силно на религиозните практики и структурата на християнството. Например, рождението на божеството Митра е 25 декември, което навлязло в християнството след официалното му признаване от папския институт през 4 век.
