Мишел Уелбек

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мишел Уелбек френски писател
Роден:	26 февруари 1956 остров Реюнион

Мишел Уелбек (на френски: Michel Houellebecq) е псевдоним на Мишел Томас (Michel Thomas), френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарни частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформа“ („Plateforme“).

[редактиране] Биография

Мишел Уелбек публикува за първи път през 1991 г. два сборника с поезия. Критиката не ги забелязва. Повечето от засегнатите теми - самотата, критиката на либерализма дори и в сферата на личния живот, ще присъстват и в бъдещите му книги. Няколко издателства отказват да публикуват първия му роман „Разширяване полето на борбата“ („Extension du domaine de la lutte“), издаден накрая от Морис Надо през 1994. Той утвърждава Уелбек като основоположник на ново поколение писатели (след ситуационистите), които описват нищетата и безсърдечието на съвременния човек. Романът намира своята аудитория без промоции и реклама, предимно с лични отзиви. Адаптиран е за френската телевизия през 1999 от Philippe Harel, а за датската, от Jens Albinus през 2002.

Следващият роман на Мишел Уелбек - „Елементарни частици“ предизвиква медиен скандал. Авторът е изгонен от литературното списание Perpendiculaire за съмнителни, неблагонадеждни настроения и мисли. Авторът яростно отговаря във в. Монд и така обръща всичко в своя полза и реклама. На страниците на романа присъстват нападки (макар и символични, но все пак поименни) срещу писателя Филип Солерс. Въпреки това, книгата е наградена с Prix Novembre, от жури, в което участва и Филип Солерс. Последният ще свидетелства в полза на Уелбек по време на процеса срещу него за изказвания накърняващи исляма. Уилбек и преводачът му Frank Wynne получават наградата IMPAC 2002 за Atomised, превода на този роман.

Уелбек издава и албум „Човешко присъствие“, сходен по стил с неговата поезия. Той пее или по-скоро напевно чете текстовете си. Представя албума си и на няколко концерта.

Уелбек отдава голямо значение и на творчеството си на есеист.

[редактиране] Книгопис

• Contre le monde, contre la vie, essai sur Lovecraft, éditions du Rocher (1991)
• Rester vivant, méthode, La Différence (1991)
• La poursuite du bonheur, poèmes (prix Tristan Tzara), La Différence (1992)
• Extension du domaine de la lutte, roman, Maurice Nadeau (1994)
• La peau, poèmes, livre d'artiste avec Sarah Wiame (six cent quatre-vingts exemplaires, mai 1995)
• La ville, poèmes, livre d'artiste avec Sarah Wiame (vingt-cinq exemplaires, janvier 1996)
• Le sens du combat, poèmes, Flammarion (1996)
• Rester vivant et La poursuite du bonheur, réédition remaniée en un volume, Flammarion (1997)
• Interventions, recueil d’essais, Flammarion (1998)
• Les Particules élémentaires, roman (prix Novembre) Flammarion (1998)
• Renaissance, poèmes, Flammarion (1999)
• Lanzarote, roman, Flammarion (2000)
• Plateforme, roman, Flammarion (2001)
  • Платформата, ИК "Факел Експрес", 2004, ISBN 954-9772-27-6
• La possibilité d'une île, roman (prix Interallié), Fayard (2005)
  • Възможност за остров, ИК "Факел Експрес", 2006, ISBN 954977242X

[редактиране] Външни препратки

• Платформа на тесногръдието, Салман Рушди, Литературен вестник, брой 31, 02.10.2002
• Другото лице на Франция, Атанас Попов, liternet.bg
• Колко е банално да бъдеш скандален, Ангел Игов, в. Култура, Брой 7 (2446), 21 февруари 2007 г.