Модест Мусоргски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Модест Мусоргски руски композитор
Роден:	21 март 1839 Карево, Русия
Починал:	28 март 1881 Санкт Петербург, Русия

Модест Петрович Мусоргски (1839-1881) (рус. - Моде́ст Петро́вич Му́соргский) е руски композитор, автор на известни опери върху теми от руската история.

[редактиране] Биография

Модест Петрович Мусоргски е роден на 9 (нов стил - 21) март 1839 година в Торопецки уезд, Псковска губерния. Неговият баща произлиза от стар дворянски род Мусоргски. Модест завършва курс в бившо гвардейско училище, за кратко служи в Преображенския полк, след това в главното инженерно управление в Министерството на държавните имущества и в Държавния контрол.

Музикалните събирания у Балакирев оказват влияние на артистичното развитие на Мусоргски, изяснявайки истинското му призвание и подтиквайки го да обърне внимание на музикалните занимания. Под ръководството на Балакирев Мусоргски чете оркестрови партитури, запознава се с анализите на музикалните произведения и критическите им оценки.

По-рано Мусоргски учи пиано при Герк и става добър пианист. Въпреки че не учи пеене, Мусоргски притежава сравнително красив баритон и е нелош изпълнител на вокална музика. Вече през 1852 година фирмата Бернард в Санкт-Петербург издава пиеса на Мусоргски. Композиторът пише две Скерцо, от които едното прилага за оркестър и през 1860 година е изпълнено на концерт на Руското музикално общество, под ръководството на А. Г. Рубенщайн.

След това Мусоргски пише няколко романса и се заема с музиката към трагедията на Софокъл "Едип", която така и не завършва. Само един хор от музиката към "Едип", допълнен в концерта на К. Н. Лядов през 1861 г., е издаден посмъртно сред последните произведения на Мусоргски. За оперната обработка композиторът отначало избира романа на Флобер "Саламбо", но скоро оставя работата незавършена, също както и започната музика към сюжета на "Женитба" от Гогол.

Известност за Мусоргски донася операта му "Борис Годунов", поставена на сцената на Мариинския театър в Санкт-Петербург през 1874 година. Тя е призната в някои музикални кръгове като образцово произведение. В течение на следващите десет години "Борис Годунов" се качва на сцена 15 пъти и след това се сваля от репертуара. Едва в края на ноември 1896 година "Борис Годунов" отново вижда бял свят, но в малко по-различен вид. Н. А. Римски-Корсаков поправя, преименува отново и поставя операта на сцената в Голямата зала на музикалното общество (новата сграда на Консерваторията). В нея участват членовете на "Обществото на музикалните събрания". Фирмата Бисел и Ко в Санкт-Петербург пуска по същото време новия клавираусцуг на "Борис Годунов". В предисловието към него Римски-Корсаков изяснява причините, които го подбуждат да се заеме с тази преработка, а именно лошата фактура и оркестровка. В Москва операта "Борис Годунов" е поставена първо на сцената на Болшой театър през 1888г.

През 1875 година Мусоргски започва драматичната опера ("народна музикална драма") "Хованщина" ("Ханство", с исторически сюжет, написана по предложение на В. В. Стасов), едновременно работейки и над лироко-комедийната опера "Сорочинская ярмарка" ("Сорочинския панаир", отново по Гогол). Мусоргски почти завършва музиката и текстът към операта "Ханство", но остава незавършена инструментовката й. По-късно Римски-Корсаков продължава, напълно завършва и пригодява операта за сцена. Композиторът не успява да завърши и "Сорочинския панаир", над когото са работят впоследствие А. К. Ледков, Ц. А. Кюи, В. Г. Каратигин и други музиканти.

Фирмата Бисел и Ко издава партитурите и клавираусцунга на "Ханство" (1883г.). През 1886 година операта се изпълнява на сцената на Музикално-драматичния кръг в Санкт-Петербург, под ръководството на С. Ю. Холдщайн, а след това, през 1893г., на сцената на Кононовската зала в Петербург. Също така при приятеля му Сетов в Киев през 1892 година.

Композиторът умира на 16 (стар стил - 28) март 1881 година.

През 20-те години на XX век П. А. Лам и Б. В. Асафиев извършват огромата работа за възстановяването на авторските редакции на Мусоргски, преработени не веднъж от съвременици и наследници в музиката. Д. Д. Шостакович създава нови оркестрови редакции на оперите "Борис Годунов" (1940г.) и "Ханство" (1959). Самостоятелният вариант на "Сорочинския панаир" е завършен и оркестрован от В. Я. Шебалин.

През 1968 година в село Наумово (сега Куниински район в Псковска област) се открива Музей-имение на Мусоргски.

[редактиране] Творчество

Руският композитор е част от музикалните и въобще творците от края ня XIX, стремящи се към формирания вече реализъм. Естетическите възгледи на Модест Мусоргски са силно свързани с разцвета на националното самосъзнание от 60-те години на века, с идеите на руските революционни демократи, а през 70-те години и с такива течения в Русия, като народничеството. Център на неговото творчество е също така народът като "личност, въодушевена от единната идея".

Въобще Мусоргски е типично руски композитор. Националността му е определяща за музикалното и като цяло творческото му изразяване. Личи в умението му да използва народните мотиви, да извлича същостта от музиката, от нейните мелодични, хармонични и ритмически особености, и най-вече личи в избора му на сюжети, преди всичко от руския живот. Композиторът ненавижда рутината, за него в музиката не съществуват авторитети, не обръща особено внимание и на правилата в музикалната граматика, съзирайки в тях не научни положения, а само съвкупност на композиторски практики от предишни епохи. Навсякъде Мусоргски се отдава на дръзката си фантазия, винаги се стреми към новото. С лекота му се отдава хумористичната музика, ето защо той е толкова разнообразен, остроумен и находчив в този жанр.

От друга страна Модест не обича да се задържа върху лирични теми, които трудно му се отдават. Композиторът се обръща предимно към селския руски живот, описва колоритните образи от нейните красоти и богатства и едва там намира за себе си дълбокото-драматично музикално изражение на тежката, безизходна мъка, прикрита под външния хумор.

Въпреки че често е обвиняван в небрежност, музикална неграмотност и бездарност, бъдещето показва, че приносът на Мурогски е наистина значим за руската класическа музика. Музикалният език на композитора, който всъщност продължава традициите, очертани от М. И. Глинка и А. С. Даргомижски, е толкова радикално нов, че много от неговите находки се възприемат и развиват едва през XX век. Това са многопластовата "полифоническа" драматургия от неговите опери, неговото свободно изразяване в различни форми, далечни от нормите на западноевропейската класика (в това число от характерната сонатност), а също така неговата мелодика - естествена, "сътворена от говора", произлизаща от интонациите на руската реч и песни; мелодика, която придобива съответстваща и чувствена форма за всеки индивидуален персонаж. Също толкова индивидуален е и хармоничният език на Мусоргски, където елементите на класическата функционалност се съчетават с принципите на народно-песенните ладови характеристики, с импресионистичните практики и с последователността в звучението на експресионистичната планировка.

Като симфонист Мусоргски не е добър композитор. Не е добър и в инструментовката на произведенията, но въпреки това те не са лишени от колоритност и сполучливо разнообразие. Това се дължи най-вече на неумението и нежеланието на Модест да завършва тематичните си материали и музикалните си идеи във типичните за XIX век форми, което пък е характерно едва за следващият век.

Творческите открития и новаторството на Мусоргски в областта на музикалната декламация и хармонията привличат вниманието на Клод Дебюси, Морис Равел и други композитори. Влияние оказва върху почти всички значителни композитори на XX век, в това число С. С. Прокофиев, И. Ф. Стравински, Д. Д. Шостакович, Л. Янечек, О. Месиан.

[редактиране] Основни произведения

Опери:

• "Саламбо" - 1866, незавършена

• "Женитба" - 1868, само 1-во действие (продължавана от М. М. Иполитов-Иванов, 1931 и Г. Н. Рождественски, 1985)

• "Борис Годунов" - 1869, втора редакция - 1874 (продължавана от Римски-Корсаков, 1896 и Шостакович, 1959)

• "Хованщина" ("Ханство") - 1872-80 (завършена от Римски-Корсаков, 1883, редактирана пт Шостакович 1959)

• "Сорочинская ярмарка" ("Сорочински панаир") - 1880 (завършена от Ц. А. Кюи, редактирана от В. Я. Шебалин, 1931)

За оркестър:

• Скерцо - 1858

• Интермецо - 1867

• Нощ над Плешивата планина - 1867

• Марш за Превземането на Карс - 1880

За пиано:

• Картини от изложба - 1874 (приложение за оркестър от М.Равел - 1922)

За хор и оркестър:

• трагедия "Цар Едип" от Софокъл - 1860

• "Поражението на Сенахериб - 1867

За солисти, хор и пиано:

• Исус Навин - 1877

За вокал и пиано:

• сборник "Млади години" - 1865

• циклите "Детска"(1872), "Без слънце"(1865), "Песни и пляски за смъртта"(1875-77)

• песни и романси върху текстове от Н. А. Некрасов, А. К. Толстой, Т. Г. Шевченко, А. В. Колцов, други поети и върху собствени текстове, както записи и обработка на народни песни