Мордвинци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мордвинците (мордовци) са народност, говореща езици от фино-пермския клон на уралското семейство. Към 2003 броят им е около 1 000 000 души. По-малко от една трета от тях живеят в Мордовия. Останалите са пръснати в Самарска, Пензенска, Оренбургска и Нижегородска област, както и в Татарстан, Средна Азия и Сибир.
Мордвинците се делят на две групи, говорещи на едноименните езици, ерзя и мокша. Обикновено те не признават определението мордвинци и общата си етническа принадлежност. Етническата група каратай живее в Татарстан и говори на татарски език, но с голям брой мордвински думи. Друга мордвинска група, терюхан, живее в Нижненовгородска област и от 19 век говори руски език. Тези две групи се самоопределят с руския термин „мордва“.
[редактиране] История
Според Мелников-Печорски, цитиран от руския Орден Велес[1], мордвинците произлизат от Нижегородската, Симбирската, Саратовската, Пензенската и северната част на Тамбовска губернии. Въпреки че са били със статут на свободни хора, са закрепостявани към манастири и помещици. Те бягат и се заселват в средното поречие на Волга, в Самарска губерния. Указ на Петър I изисква от самарския войвода да ги върне обратно, но част от тях бяга на север и още на юг.
[редактиране] Източници
- ↑ Языческая Славянская Информационная сеть - Очерки о мордве. П. И. Мельников - Печерский
