Петър I (Русия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Петър I Велики император на Русия

Роден:	9 юни^* 1672 Москва, Русия
Починал:	8 февруари^* 1725 Санкт Петербург, Русия

Петър I Алексеевич (на руски Пётр I Алексеевич) е цар (1682-1721) и император (1721-1725) на Русия от династията Романови. До 1696 формално той управлява заедно със своя полубрат Иван V. Петър Велики провежда политика на модернизация на руската държава, а териториалното разширение по негово време я превръща в една от основните европейски сили. Затова е наричан още Петър Велики (Пётр Великий).

[редактиране] Биография

[редактиране] Ранни години

Петър Алексеевич е най-малкият син на цар Алексей Романов от втората съпруга на царя — Наталия Наришкина. От първия си брак с Мария Милославска Алексей има 13 деца, като само двама от синовете му го надживяват — престолонаследникът Фьодор (бъдещ Фьодор III ) и Иван (бъдещ Иван V), като и двамата имат сериозни здравословни проблеми.

След смъртта на Фьодор III през 1682 избухва борба за власт между родовете на двете съпруги на Алексей — Наришкини и Милославски. Болярската дума преценява, че Иван е неспособен да управлява, поради физически и умствени недъзи, и избира за цар десетгодишния Петър, като определя за регент майка му. В отговор по-голямата сестра на двамата, София Алексеевна, организира бунт на стрелците, постоянната армия на руските царе, към който се присъединяват и многобройни тълпи от граждани на Москва. Много близки и привърженици на Петър са убити при безредиците, някои от тях пред очите му. По настояване на София, която поема властта, и Петър, и Иван са избрани за царе (двоецарственники), като на Иван се отдават почести като на по-старши.

Петър Алексеевич прекарва следващите няколко години в предградията на Москва, обграден от приятели от болярските среди. Той експериментира с корабостроене върху езерото Плешчеево при Переславъл Залески, като построените няколко кораба се използват за военни игри. Младият Петър учи основите на западната военна наука от европейски войници и авантюристи, които живеят в Чуждестранно селище близо до Москва. Най-влиятелните му чуждестранни приятели са шотландеца Патрик Гордън, швейцареца Франц Лефорт и холандеца Франц Тимерман. Опитвайки се да го подтикне към по-улегнал живот, през 1689 майка му урежда женитбата му с Евдокия Лопухина. Бракът на двамата се проваля и през 1699 Петър изпраща жена си в манастир.

През лятото на 1689 Петър и поддръжниците му планират да отстранят от регентството София, чиито позиции са отслабени от две неуспешни войни с Кримското ханство. Когато научава за това, тя започва да подготвя нов бунт на стрелците, но Петър е предупреден и успява да я отстрани и да я изпрати в манастир. Въпреки успеха си, той не получава реален контрол върху управлението, като мястото на регент е заето от майка му Наталия Наришкина. Едва след нейната смърт през 1694 той става напълно независим. След смъртта на Иван V през 1696 Петър I става и формално единствен владетел на Русия.

[редактиране] Начало на управлението

Паметник на Петър Велики в Таганрог

Петър I предприема бързи реформи, целящи да модернизират Русия. Силно повлиян от европейските си съветници, той реорганизира армията по западен образец, мечтаейки да превърне Русия в морска сила. Той среща значителна опозиция на политиката си, но грубо смазва всички прояви на неподчинение. След бунта на стрелците през 1698 над 1200 души са екзекутирани публично, някои от тях лично от царя и приближените му. По подобен начин се справя и с бунтовете в Башкирия и Астрахан, както и с въстанието на Кондратий Булавин.

За да засили позициите на Русия, Петър се стреми да установи стабилен излаз на море. В началото на управлението му единственото руско морско пристанище е Архангелск на Бяло море, което е недостъпно през зимата. Крайбрежието на Балтийско море на север се контролира от Швеция, а на Черно море на юг — от Кримското ханство, васално на Османската империя.

В началото на самостоятелното си управление Петър продължава опитите на София Алексеевна да превземе османската крепост Азов при устието на река Дон. Походът му от 1695 е неуспешен, но след завръщането си той изгражда речен флот и с негова помощ превзема града през 1696. През 1698 основава първата руска военноморска база — Таганрог.

През 1697 Петър заминава инкогнито за Западна Европа в състава но голяма руска делегация („Велико пратеничество“), чиято цел е да търси съюзници във войната срещу Османската империя. Тя не постига особен успех, тъй като повечето европейски държави са ангажирани във Войната за испанското наследство. Въпреки това Петър използва пътуването си във Франция, Нидерландия, Свещената Римска империя и Англия, за да се запознае със западната култура и технологии. Той изучава корабостроене в Лондон, Амстердам и Зандам и артилерия в Кьонигсберг. Със съдействието на Николас Витсен, кмет на Амстердам, в продължение на четири месеца участва в строежа на голям кораб на Нидерландската източноиндийска компания, наречен в негова чест „Петър и Павел“. Царят успява и да наеме много обучени работници, главно строители, корабостроители и моряци (сред тях и вицеадмирал Корнелис Крьойс), които заминават за Русия. През 1698 той прекъсва пътуването си, заради започналия бунт на стрелците в Москва.

При пътуването си на Запад Петър е впечатлен от някои европейски обичаи, които намира за превъзхождащи руските традиции. Той нарежда на всички свои служители и придворни да обръснат брадите си и да носят европейско облекло. Отказалите да го направят трябва да плащат годишен данък. През 1699 той заменя традиционния календар, при който годините се броят от Сътворението и започват на 1 септември, с Юлианския календар. Приблизително по същото време повечето европейски страни приемат Григорианския календар, поради което европейският и руският календар остават различни до началото на 20 век.

[редактиране] Велика Северна война

„Петър I в битката при Полтава“ (мозайка от Михаил Ломоносов)

След като сключва мир с Османската империя, Петър I насочва вниманието си към изграждането на руския военноморски флот. Той се опитва да установи стабилен излаз на Балтийско море, от което Швеция изолира Русия половин век по-рано. В съюз с Дания, Саксония и Жечпосполита той започва Великата Северна война срещу Швеция, ръководена по това време от крал Карл XII.

Русия е зле подготвена за такава война и първият опит за достигане до балтийското крайбрежие завършва с тежкото поражение в битката при Нарва през 1700. Карл XII решава да концентрира силите си срещу Жечпосполита, което дава възможност на Петър I да възстанови и модернизира армията си. След като завзема Ингрия през 1703, той започва строителството на град Санкт Петербург при вливането на река Нева в Балтийско море. За тази цел той използва всички възможности на абсолютната си власт, като изпраща на принудителен труд десетки хиляди и забранява използването на тухли в цялата страна, освен в новия град. По това време той взема за любовница литовката Марта Скавронска, която приема православието и името Екатерина и по-късно става негова съпруга.

След поредица поражения, през 1706 полският крал Август II абдикира, оставяйки Жечпосполита в ръцете на шведите. Карл XII насочва вниманието си към Русия, като през 1708 започва настъпление на изток. През юли той удържа победа в битката при Головчин, но малко по-късно при Лесная придвижващите се към него подкрепления и обозни части са разпръснати от руснаците, след което той трябва да се откаже от поход към Москва. Въпреки това, шведските войски остават в Жечпосполита и на следващата година се опитват да завземат Левобрежна Украйна. На 27 юни 1709 те претърпяват тежко поражение в битката при Полтава, като самият Карл XII е принуден да избяга в Константинопол. Възползвайки се от положението, Август II се връща на трона в Жечпосполита.

В преследване на шведския крал, през 1711 Петър I организира поход срещу Османската империя, като лично потегля с армиите. Тъй като няма доверие на болярите, той окончателно премахва Болярската дума, създавайки десетчленен, назначен от монарха Сенат. Походът към река Прут е катастрофален и Русия трябва да се откаже от наскоро придобития излаз на Азовско и Черно море, а Карл XII се завръща в Швеция.

През следващите години северните руски армии завземат Ливония, до 1714 и по-голямата част от Финландия. Руският флот става толкова силен, че руснаците успяват да организират десант в близост до Стокхолм. Въпреки че към антишведската коалиция се присъединяват Хановер и Прусия, Карл XII отказва да капитулира до смъртта си през 1718. През 1720 Швеция сключва мир с всичките си противници, освен Русия. Мирният договор между Русия и Швеция, сложил края на Великата Северна война е сключен през 1721. Русия получава Ингрия, Естония, Ливония и значителна част от Карелия, а в замяна заплаща парична компенсация и връща окупираната по време на войната Финландия.

[редактиране] Последни години

Петър на смъртното си легло

През последните години от живота си Петър I продължава своите вътрешни реформи. На 22 октомври 1721, малко след сключването на мира с Швеция, той се обявява за „император на Цяла Русия“. През 1722 Петър създава Таблица на чиновете, която определя нивата във военната и гражданска йерархия, оставайки в сила до 1917. Нейната цел е издигането в армията или администрацията да става не на база произход, а на база умения и заслуги. Той променя и данъците, с цел да финансира войните и строителството на новата столица Санкт Петербург. Дотогавашните данъци върху земята и домакинствата са заменени от поголовен данък, който се заплаща и от крепостните селяни. Още през 1708 Петър I въвежда в употреба нов шрифт на кирилицата, по-близък до латиницата, поради което по-късно е обявяван за създател на руската писменост.

Той прави и някои преобразования в Руската православна църква. Още през 1700, след смъртта на патриарх Адриан, той отказва да посочи негов приемник. През 1721 официално премахва длъжността патриарх и го заменя с десетчленен Свети синод, начело със самия император.

Църковните, граждански и военни реформи на Петър I срещат широка опозиция в страната. Някои консервативни религиозни кръгове дори го обявяват за Антихрист. Сред недоволните са много селяни, чието икономическо положение се влошава, казаците, чиято автономия е ограничена, старообрядците, подложени на преследвания и други.

Всички синове на Петър умират преди него. Най-големият, Алексей Петрович, е измъчван и убит по заповед на баща си през 1718, след като се противопоставя на неговата политика и бяга в чужбина. Майката на Алексей Евдокия Лопухина също е наказана, като е съдена за прелюбодейство. Подобна е съдбата и на любовницата на Петър от младежките му години Анна Монс.

През 1722 Петър I дава на действащия монарх правото сам да определя наследника си, но самият той не успява да се възползва от него. През зимата на 1723 той започва да страда от проблеми с пикочния мехур. През 1724 Петър коронясва втората си съпруга Екатерина за императрица, макар че той продължава да управлява реално страната. През лятото на същата година е опериран, но на следващата зима положението му отново се влошава и той умира на 8 февруари^* 1726.

[редактиране] Деца

Име	Раждане	Смърт	Бележки
От Евдокия Лопухина
Алексей Петрович	18 февруари 1690	26 юни 1718	женен през 1711 за принцеса Шарлота фон Брауншвайг-Волфенбютел; има деца
Александър Петрович	13 октомври 1691	14 май 1692
Павел Петрович	1693	1693
От Екатерина I
Анна Петровна	7 февруари 1708	15 май 1728	женена през 1725 за Карл Фридрих, херцог на Холщайн-Готорп; има деца
Елисавета Петровна	29 декември 1709	5 януари 1762	императрица на Русия; според някои сведения женена през 1742 за Алексей Разумовски; няма деца
Наталия Петровна	20 март 1713	27 май 1715
Маргарита Петровна	19 септември 1714	7 юни 1715
Петър Петрович	15 ноември 1715	19 април 1719
Павел Петрович	13 януари 1717	14 януари 1717
Наталия Петровна	31 август 1718	15 март 1725

[редактиране] Петър I в изкуството

Петър I е увековечен в Санкт Петербург със знаменития паметник „Медния конник“ на Площада на декабристите. Известни са картините: „Петър I разпитва царевич Алексей“, „Умиращият Петър I през погледа на една птичка, кацнала на прозорец“, „Петър I в утрото на екзекуцията на стрелците“ и други. Поетът Александър Пушкин посвещава на императора някои от най-великите си творби: „Медният конник“, „Арапът на Петър Велики“, „Полтава“. Той казва за Петър Велики: „Царят вдигна Русия на крака с желязна юзда“.

[редактиране] Източници

Открийте още информация за Петър I (Русия) в нашите сродни проекти:

Общомедия (изображения и звук)

Уикицитат (цитати)

„Peter I of Russia“, статия в Уикипедия на английски [17 октомври 2006]

Фьодор III	>>>	цар на Русия¹ (1682— 1721)	>>>	---
---	>>>	император на Русия (1721— 1725)	>>>	Екатерина I