На всеки километър
от Уикипедия, свободната енциклопедия
„На всеки километър“ е български приключенски сериал от края на 60-те и началото на 70-те години на 20 век. Това е български екшън-сериал на приключенска и партизанска тематика. Състои се от 26 серии, разделени в две художествени части - първата се развива преди 9 септември 1944, а другата - след това.
Снимките на сериала започват през 1969 година. Сред сценаристите на филма са Павел Вежинов и Георги Марков. Режисьори са Стефан Шарланджиев и Неделчо Чернев.
Съдържание |
[редактиране] Актьорски състав
- Стефан Данаилов - майор Никола Деянов/Сергей
- Григор Вачков - Митко Бомбата
- Георги Черкелов - Богдан Велински
- Георги Георгиев - Гец - Войводата
- Петър Пенков - майор Симеон Каназирев
- Любомир Кабакчиев - Алексей Вершинин
- Коста Карагеоргиев - Гимназистът
- Коста Цонев - полковник Джон Пърси
- Стефан Гецов - генерал Бранев
- Петър Чернев - Гастон
[редактиране] Герои
Двамата главни герои, които въплъщават противоположностите и се намират в постоянно противоборство, са майор Деянов и Богдан Велински.
Деянов е сборен образ на дейците на БКП през годините на нелегалната съпротива. Той е убеден комунист, чийто баща е убит по време на Септемврийското въстание, по-късно става агент на съветското разузнаване, участва в Гражданската война в Испания, в партизанското движение в България. Той е емоционален, излъчва момчешки чар, на моменти се изявява като плейбой.
Велински има за прототип в полицейския началник от Царство България Никола Гешев. Той първо е млад и пробивен полицай от провинцията, впоследствие се издига до началник на службите на Царството, а след 9 септември става агент на американското разузнаване. Велински е пресметлив, хладен и съобразителен ум. Вярва, че заровете му предсказват изхода от започнатото. Въздържа се от излишна жестокост спрямо комунистите.
Герои на филма са още Митко Бомбата - приятел на Деянов от детството, негов верен съратник. Простодушен, но живописен характер.
Майор Каназирев (Каназирчето)- с майор Деянов са съученици и донякъде приятели в детството, но по време на Септемврийското въстание бащите им застават от двете различни страни на барикадата, което слага край на приятелството им. Образът му е на садистичен и праволинеен военен.
Войводата - стар и опитен комунист, участвал във всички нелегални борби на партията. Отличава се със стабилен характер и особеното достойнство на старейшина.
Алексей Вершинин - агент на съветските служби, също отдавнашен съратник на майор Деянов.
Гимназистът - появява се в малко серии, но става знаков образ. Въплъщава наивността и силната емоционалност на ремсистите (юношите от РМС ) по време на нелегалната съпротива.
[редактиране] Сюжет
Първата част на филма проследява борбите на комунистическото движение в периода 1923-1944 година. Майор Деянов и Митко Бомбата са нелегални дейци на БКП.
Първи епизод - "Шлеповете", започва в крайдунавски град, в който току-що е разбито Септемврийското въстание. Войска и полиция, начело с Каназирев-старши конвоират пленени въстаници до кея и пред събралия се народ, под звуците на масово освиркване и на военна духова музика ги натоварват в шлеп, който имат намерение да потопят. Сред пленените са бащата на малкия Никола Деянов и Войводата. Никола (около 11 - 12 годишен) отива при съученика си Симеон Каназирев, и го моли да поиска от баща му да освободи неговия баща. Той обаче отказва и шлепът с въстаниците е потопен. Докато потъват, въстаниците пеят известната социалистическа песен "Ален мак".
Войводата, като физически най-силен, успява да изплува от потъващия съд и да се спаси. Намира малкия Деянов и успява да го изпрати в Съветския съюз.
В първата серия е и първата среща между Велински и Деянов. Те се срещат на малка уличка. Велински вади носната си кърпа, дава му я и му казва да му се обади, за да му намери работа. Детето недоверчиво се отдалечава с подозрителен поглед. Още тук започва двубоят между двамата главни герои.
По-нататък двамата положителни герои - майор Деянов и Митко Бомбата се появяват отраснали и възмъжали, през 1937 г. Те преминават през множество перипетии: борба с нацистка подводница, за да превозят по море български интербригадисти за войната в Испания, участие в самата война, присъединяване към Съпротивата във Франция, разузнаване в Берлин. Най-много от сериите са посветени на участието на положителните герои в партизанското движение в България. В серията "Великден" майор Деянов застрелва Каназирев в къщата му след драматичен разговор между двамата.
Първата част на сериала завършва със серията "Първият ден" - в нея е обрисувано в героична светлина вземането на властта на 9 септември. По време на цялата първа част майор Деянов и Велински се намират в постоянен пряк сблъсък, като надделява ту единия, ту другия. Полицаят оценява високо качествата на младия комунист и решава да го привлече на своя страна, като за това организира среднощна среща на четири очи между двамата. След емоционален диалог, Деянов отказва.
Във втората част Велински се появява по-рядко, но продължава да бъде главен отрицателен герой. Той се превръща в главатар на международна "фабрика за шпиони", насочена към разрушаване на новия строй в България. Към "лошите" се присъединява и полковник Пърси - агент от американското разузнаване на дипломатическа служба в България.
Майор Деянов и Митко Бомбата (към когото вече се обръщат с "капитан Бомбов"), под командването на началника на българското контраразузнаване генерал Бранев действат срещу изпратени от Велински и американците шпиони и диверсанти.
Както в първата част, противоборството е изпъстрено с драматични обрати. Велински и п-к Пърси успяват с хитрост да пленят Митко Бомбата, но той се измъква с помощта на гръцки рибар-комунист. Преломен момент от втората част е проникването на майор Деянов и Митко Бомбата в централата на Велински, при което Деянов го предупреждава да спре да се занимава с България.
В серията "След 10 години" Велински вече е остарял и уморен човек, който се е отделил от света в малка селска къща. Посещават го п-к Пърси и неговият шеф п-к Лоуел, който иска от него да изпълни мисия в България. Велински неохотно се съгласява, след като американецът го заплашва да му отнеме пенсията. След като пристига в България под прикритето на разсеяния учен професор Мунс, Велински извършва няколко непредсказуеми постъпки - убива американския агент с когото трябва да се свърже, посещава мястото, на което е била родната му къща, показва на придружаващата го като преводачка българска девойка, че знае български. Всичко това подсказва, че Велински е решил да се разкрие. Велински се е разкаял за делата си, когато е видял как тече живота в България при новата система. Той е особено шокиран на пионерска манифестация, на която като загинали за свободата на родината се обявяват видни комунистически дейци. Пионерче дори завързва червена връзка на Велински.
Сринат психически, той успявa да се срещне за пореден път с майор Деянов, като го моли да му се позволи да се предаде и в замяна да завърши дните си мирно и тихо в България. Деянов отказва, като му заявява, че не може да му се разреши да спи спокойно сред роднините на хората, убити по негова заповед. Майорът поставя ултиматум пред Велински - или да си отиде завинаги, или да бъде съден. Велински е потресен от отговора, качва се на влака и отпътува за чужбина. Малко преди граничната бразда, той изпраща телеграма до Държавна сигурност, в която заявява, че е съгласен да се изправи пред съда. Мигновеният отговор на майор Деянов е: "Приятно пътуване." Психически сринат, Велински получава пристъп и умира във влака.
В последната серия - "Голямата скучна игра", майор Деянов и Митко Бомбата разкриват схема на западно разузнаване за източване на секретна информация от България и успяват своевременно да подменят секретните данни с фалшиви. Сериалът завършва с отворен край, с кадъра как майор Деянов, Митко Бомбата и Гастон слизат в подлез в Париж на фона на песента от филма.
[редактиране] Песента
Към филма има едноименна песен, в изпълнение на Коста Карагеоргиев, която е широко популярна в България. Заедно с "Една българска роза" изпълнява ролята на неофициален химн на българската лява младеж.
[редактиране] Киногафове
Сериалът е изпълнен с множество къде по-трудно, къде по-лесно забележими киногафове. Също така, на моменти се откриват слабости в логическата последователност на сюжета. Това обаче не отнема от пъстротата и психологическата задълбоченост на образите, както и от драматизма на много художествени моменти.
