Орион (съзвездие)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Орион
щракнете за по-голям размер
Латинско име	Orion
Съкращение	Ori
Символизира	митичният ловец Орион
Ректасцензия	5 h
Деклинация	5°
Площ	594 кв. градуса 26 в класацията
Брой звезди (величина < 3)	8
Най-ярка звезда	Ригел (β Орион) (Видима величина 0,21)
Метеорни потоци	Ориониди Кси-ориониди
Съседни съзвездия	Близнаци Бик Еридан Заек Еднорог
Видимо на ширини между +85° and −75° Най-добра видимост в 21:00 през месец януари

Орион е името на вероятно най-известното екваториално съзвездие. Традиционното българско име на Орион е Рало или Ралица. Ярките звезди и близостта до небесния екватор го правят видимо на по-голямата част от планетата Земя. Орион се намира в съседство с реката Еридан и своите ловджийски кучета Голямото куче и Малкото куче в схватка с Бика. В съседство се намира и съзвездието Заек.

[редактиране] Специфични особености

Съзвездието е изключително богато на ярки звезди, както и на далечни обекти:

Меиса (λ) е главата на Орион.
Бетелгейзе (α), разположена на рамото му, е червен гигант, чийто диаметър е по-голям от орбитата на Венера. Въпреки че е α на съзведието, Ригел е по-ярка. Бетелгейзе всъщност е шесторна звезда, но останалите звезди са твърде бледи и се изгубват в блясъка на основната звезда. Бетелгейзе е точка от Зимния триъгълник.
Белатрикс (γ), „амазонката“, е на лявото рамо на Орион.
Алнитак, Алнилам и Минтака (ζ, ε и δ) съставляват астеризъм (астрономия) астеризма известен като поясът на Орион: три ярки звезди на една права — отличителна черта на съзвездието.
Сииф е на дясното коляно на Орион.
Ригел (β) е на лявото коляно на Орион. Представлява ярка бяла звезда, една от най-ярките на небосвода, излъчва 23 000 пъти по-интензивно от нашето слънце.

Има два значително по-бледи близки съседа.

Хатсая (ι) е на върха на меча на Орион.

Пътеводител на Орион

Основните звезди на Орион имат близка възраст и подобни физически характеристики, издаващи вероятен общ произход. Бетелгейзе е единственото изключение.

Орион е много подходяща отправна точка при намирането на други звезди. При продължение на линията на пояса на югозапад могат да бъдат открити Сириус (α Голямо куче); на северозапад — Алдеберан (α Бик). Права на изток през раменете на Орион води към Процион (α Малко куче). Права през Ригел и Бетелгейзе води към Кастор и Полукс (α и β Близнаци).

[редактиране] Обекти

На пояса на Орион е окачен неговият меч, състоящ се от сложните звезди θ1 и θ2, наречени Трапезиум, и близката мъглявина Орион (M42), която дори с просто око може да бъде разграничена от звездите. При използване на бинокъл се забелязват облаци от газ и прах, осветен от млади звезди.

Мъглявината на Конската глава (IC 434) може да бъде наблюдавана в близост до ζ. Съдържа тъмен пояс от прах, придаващ характерната ѝ форма.

В близост до мъглавината при наблюдения с малък телескоп могат да бъдат открити множество интерсни отдалечени обекти като кръга на Барднард, мъглявината M43 и мъглявината-пламък NGC 2024.

[редактиране] История

Звездите, които образуват Орион, са наблюдавани от множество древни цивилизации, като са били организирани в различни форми.

Традиционната българска представа за съзвездието Рало е, че то се състои от седем или осем звезди, в които се виждат орач, остен, а понякога и вълци.^[1]

Древните шумери са разграничили форма на овца, докато в древния Китай съзвездието е един от 28-те зодикални знака под името „Ксиу“ (宿). Известен е още под името „Шен“ (參), буквално значещо „три“, вероятно заради трите ярки звезди, образуващи пояса на Орион. (вж. „китайски съзвездия“)

За древните египтяни Орион е символизирал бога на светлината Озирис. „Мечът“ и „поясът“ на съзвездието са често споменавани в античната и съвременната литература. През Първата и Втората световни войни съзвездието е емблема на 27-ма пехотна дивизия на САЩ, вероятно поради факта, че името на първия командир на дивизията е Джон О'Райън.

[редактиране] Митология

Гравюра на Орион от „Уранометрия“ на Йохан Байер намираща се в библиотеката на Военоморската обсерватория на САЩ

Основна статия: Орион (митология)

Поради високата яркост на изграждащите го звезди, в древногръцката митология на Орион се отдава значително внимание.

В една от версиите на мита за Орион, той е представен като най-великия ловец в света. Тази хвалба е чута от Хера, съпругата на Зевс, и тя решава да изпрати на Орион скорпион. Орион е ужилен и умира от отровата на скорпиона. Зевс съжалява Орион и го издига в небесата като съзвездие, заедно със скорпиона. Интересен факт е, че двете съзвездия никога не могат да бъдат наблюдавани заедно, защото се намират на почти противоположни точки от небесната сфера.

Именуването на съзвездието предшества мита за него. Предполага се, че Орион носи името на небесната светлина от шумерския мит за акадската Уру-ана, като митът за съзвездието е следствие на относителното му положение спрямо другите съзвездия.

В някои илюстрации Орион е представен от три тела, имащ три ръце ([1]) и три крака.

[редактиране] Орион в литературата

Съзвездието е споменато в „Ода“ на Хораций, „Одисея“ и „Илиада“ на Омир и „Енеида“ на Вергилий, както и в произведението на Джон Милтън „Изгубеният рай“ и „Локсли Хол“ на Тенисън.