Шумер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шумер е първата голяма човешка цивилизация, възникнала през IV хилядолетие пр.Хр. на територията на Южна Месопотамия. Шумерите се считат за изобретатели на писмеността, колелото, множество селскостопански сечива, грънчарския кръг, пивоварството и други.
Съдържание |
[редактиране] Шумери
Шумерите са народ населяващ Южна Месопотамия, основно територията между реките Тигър и Ефрат, на юг от съвременен Ирак. Все още няма единно мнение за произхода на шумерите. Не е изключена възможността шумерската цивилизация да е възникнала в процеса на развитие на предшестващата я местна култура Убейд. В епоса на шумерите се споменава за страна, която те считали за прародина на цялото човечество - остров Дилмун (днешнен Бахрейн). Учените считат, че езикът на шумерите е родствено свързан с урало-алтайските езици, в частност с тюркското езиково семейство.
[редактиране] История
Първите шумерски селища възникнали преди около 4 хил.год.пр. Хр. Постепенно по-големите от тях прераснали в независими градове-държави, воюващи по между си. Всеки град си имал свой управник - цар или жрец и свое божество. Сред най-големите от шумерските градове били Ериду, Нипур, Киш, Лагаш, Урук, Ур и Ума. Шумерските градове били оживени търговски и занаячийски центрове. Освен търговията която развивали по между си, те търгували и с Египет и Индия. Поради своето богатство те често ставали обект на нападения от стана на персийските и арабските племена.
Около 2600 г.пр.Хр. Шумер бил обединен под властта на урукския цар Гилгамеш, от династията Ур. Следващият владетел - Лугаланемунду, цар на Адаба, прибавил към територията на Шумер земите от Средиземно море до югозападен Иран, а в края на XXIV в.пр.Хр. царят на Ума - Лугалзагеси, разширил тези владения до Перскийския залив.
В средата на III хил. пр.Хр. голяма част от Шумер била завладяна от акадския цар Саргон Велики (Шаррумкеном) - обединител на цяла Месопотамия и създател на първата империя в света.
В средата на II хил. пр.Хр.. Шумер бил погълнат от набиращата сили Вавилонска империя. Макар че шумерският език загубил статуса си на разговорен, той се съхранил през следващите столетия като литературен и културен език.
[редактиране] Архитектура
Първоначално шумерите правели своите постройки от тръстика, като в последствие я заменили с неизпечени глинени тухли. В централната градска част били разположени дворците, религиозните храмове наречени зекурати и обществените сгради. Зикуратите били квадратни религиозни храмове, по вид напомнящи стъпаловидна пирамида. Стените на храма били боядисани в бяло, червено и черно. Изградени от непечени глинени тухли, на върха им се намирал храмът на бога-покровител на града и астрономическа обсерватория, тъй като шумерите почитали и небесните тела. Следвали ги пазарите, занаятчийските работилници и къщите. Обработваемите земи се намирали извън града.
[редактиране] Писменост
Шумерската писменост възниква през 4-тото хил.пр.Хр. и е една от най-ранните известни форми на писменост. Тя е система на писане, при която всеки знак се издълбава с тъпа тръстикова пръчица върху глинени плочки. Първоначално писмеността е пиктографска (картинна), а в последствие е опростена в клинописна. Писмото е наречено клинописно, защото знците му представляват чертички, всяка от които с формата на клин. Клинописът се е разпространил по цялото Междуречие (Месопотамия) и е станал основната писменост на древните народи от Близкия изток.
[редактиране] Литература
За едно от най-известните произведения на шумерската литература се счита "Епос за Гилгамеш" - сборник от шумерски легенди, преведен и на акадски език. Табличките с епоса били открити в библиотеката на цар Ашурбанапал. В него се разказва за легендарният цар на Урук Гилгамеш, за дивия човек Енкиду и за търсенето на тайната на безсмъртието. Една от главите в епоса е историята на мъдреца Ут-напищи, спасил човечеството от всемирния потоп, много напомняща за историята за Ноевия ковчег.
Много известен е и шумеро-акадския епос Енума Елиш. Едно от копията на епоса се е съхранявало в библиотеката на Ниневия и е открито от археолозите в началото на ХІХ в. Съдържанието на Енума Елиш е записано с клинопис на седем плочки, наречени "Седемте плочи на Сътворението". Историята която той разказва е невероятна - много отдавна планетите от Слънчевата система се подредили по особен начин, а Земята била разтърсена от космическа катастрофа. Богът на небето Ану се приземил на Земята със своята флотилия. Те дошли от планета намираща се в слънчевата система отвъд Плутон, с цикъл на въртене около Слънцето близо 3600 земни години. Богът създал хората първоначално като работници в мините, за да събира ресурси за тяхната планета. Постепенно човекът бил усъвършенстван, цивилизован, запознат със създадения строй на управление и оставен сам на съдбата си с обещанието, че в бъдеще те ще се върнат. Този разказ за сътворението изпреварва във времето легендите на повечето народи по света, включително и повечето текстове от глава Битие на Библията.
[редактиране] Астрология
Наред с писмеността, шумерите са изобретили и 60-тичната система на изчислението. Те са първите астролози, наблюдаващи небесните тела, макар и първоначално смятайки ги за астрални божества.
[редактиране] Религия
Божествата на шумерите се препокривали с планетите. Слънцето е бог Шамаш (Ану), планетата Меркурий - богът на писмеността и мъдростта - Набу, Венера - богинята на любовта и красотата Ищар, Марс - богът на войната Нергал, Юпитер е бог Мардук, син на Луната, а Сатурн олицетворявал Нанурта - богът на постоянството, издържливостта и победата. Наред с тези божестра шумерите се покланяли и на богове, властващи над различни природни явления. Ану - бог на небето, Ериду Енки - бог на водата, Нипура Енлил - бог на въздуха, богинята на Земята - Ки, богинята на плодородието - Инана и други.
