Парижки мирен договор (1947)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Парижките мирни договори, подписани на 10 февруари 1947 г. в Париж между държавите от Антихитлеристката коалиция и България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия уреждат статута на петте държави след края на Втората световна война и им дават възможност да се включат в Организацията на обединените нации.
Съдържание |
[редактиране] Договор с България
От българска страна под договора слагат подписите си Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов - подпредседатели на Министерския съвет.
Според договора:
- границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от хитлеристката ос;
- страната ни се задължава да изплати 70 млн. долара репарации, от които 45 млн. на Гърция и 25 млн. - на Югославия;
- искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница.
По настояване на западните велики сили в договора е поставен текст с невярно съдържание, а именно, че България е взела участие във войната против хитлеристка Германия едва след подписването на примирието от 28 октомври 1944 г., въпреки че тя се включва в нея още на 8 септември същата година.
В сравнение с Ньойския мирен договор 1919 г. Парижкият мирен договор е сравнително по-лек.
Най-важният фактор, допринесъл за това обстоятелство, е реалното участие на страната ни в окончателния разгром на хитлеристка Германия.
Договорът влиза в сила на 15 септември 1947 г.
[редактиране] Договор с Италия
[редактиране] Договор с Румъния
[редактиране] Договор с Унгария
Отменя всичките ревизии направени между 1938-1941 гг. и допълнително присъжда три общини на Чехословакия: Оросвар, Хорватуйфалу и Дуначун (днес и трите са райони на гр. Братислава).
