Тристранен пакт
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тристранният пакт (известен още като Берлински пакт) е съюзен договор между Германия, Италия и Япония.
Подписва се на 27 септември 1940 г. в Берлин от министрите на външните работи на Германия – Й. Рибентроп, на Италия – Г. Чано, и на Япония – С. Курусу.
С Тристранния пакт се осигурява взаимодействието между тези държави при осигурването на интересите им в европейски и световен мащаб, окончателното премахване на Версайската мирна система и преразпределението на световните сили. В специален секретен протокол е набелязано създаването на обединени комисии за разрешаването на военни, военноморски и икономически въпроси.
На 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват последователно Унгария, Румъния и Словакия.
След решение на правителството от 20 януари с.г. във Виена на 1 март 1941 г. министър-председателят Богдан Филов подписва договора за присъединяване на България към пакта, с което се слага край на политиката на неутралитет и страната ни става съюзник на Германия.
Със сключването на спогодбата Клодиус–Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. Страната ни скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Тристранния пакт.
Тристранният пакт престава да съществува след разгрома на Германия и Япония в края на Втората световна война (1939-1945 г.).
