Персонален компютър

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: технически и граматически точно и пълно описание, с други думи - пренаписване; препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Персоналният компютър е микрокомпютър, предназначен за използване от един човек по едно и също време. Персоналните компютри могат да се използват за най-разнообразна работа, като текстообработка, редактиране на изображения, звуци и видео, организиране на информация в база дани, както разбира се и интернет. На него може да се играят игри, да се слуша музика, да се гледат филми и др.

[редактиране] Малко история

Самата дума компютър означава буквално "изчислител". В началото на историята си електрическите компютрите са били големи, колкото няколко стаи и са били страшно различни от това, което познаваме днес. Например е имало един терминал, който да приема данни и да ги обработва, друг който да изкарва обработената информация на магнитна лента, след това лентата се поставя в друг терминал, който може да я покаже в разбираем за потребителя формат. Идеята за първият компютър изграден с електрически елементи се дължи на Джон Атанасов - дете на български емигранти в САЩ. В началото единствено армията е имала ресурсите да поддържа и оперира с тези т.нар. компютърни центрове. С течение на времето компютрите се модернизират и оптимизират, паралелно с развитието на технологията. Американската компания IBM вкарва в масова употреба терминът Персонален Компютър в началото на 1981, като назовава така серия от модели, насочени към по-широка публика.

[редактиране] Какво съдържа?

Персоналният компютър се състои от хардуер и софтуер. Хардуерът е всичко това, което влиза в конфигурацията:

1. Компютър, съдържащ:
   1. дънна платка
   2. процесор
   3. твърд диск (физическа памет)
   4. оперативна памет (РАМ памет)
   5. видео контролер
   6. звукова карта, мрежова карта, вътрешен модем и изобщо всякакви платки монтирани по съотв. места
   7. устройства с преносима медия - CD/DVD четци и записвачки, флопита и магнитни устройства
2. Входно/изходящи устройства и периферни устройства:
   1. Мишка - Тракбол - Тъчпад и разновидности (жични/безжични - вече има какви ли не измишльотини)
   2. Клавиатура
   3. Таблет
   4. Монитор (вече може да се ползва и телевизор, но монитора си е друго нещо)
   5. Принтер/Плотер
   6. Скенер
   7. Други (интересни и по-рядко срещани глезотийки)

[редактиране] Как работи?

Персоналният компютър пази всякаква важна информация за самия себе в памет с батерийно захранване (CMOS)освен това на енергонезависима памет (EPROM) е записана неговата базова входно-изходна система (BIOS). Тази система се зарежда веднага след като се стартира компютърът. След това чете първите сектори на твърдия диск (в най-общия случай), откъдето за режда някаква операционна система, която представлява интерфейс между потребителят и хардуера. Тук идва моментът да спомена, че хардуерът може да е годен за автоматизирано управление на космически кораб, но докато няма програми/приложения, този хардуер остава неизползван. Може би се досещате, че програмите са тези нещица, които използват ресурсите на компютъра. След като се зареди операционната система - а тя се зарежда в малка част от оперативната памет, компютърът е готов да прави каквото потребителят му укаже. В общи линии процесът е следният:

1. мониторът показва, че системата е заредена и компютърът изчаква инструкции от потребителя
2. потребителят използва входящите устройства - мишка/клавиатура, за да зареди някоя игра например
3. програмата, която се грижи за стартирането на играта зарежда графики, звуци и всичко необходимо в оперативната памет на компютъра
4. след това започва да подава инструкции към процесорът, който разпределя задачите по различните компоненти на системата
5. на мониторът започва например въведението на играта
6. в този момент към звуковата карта се подава информация за музиката, която трябва да започне в този момент
7. в същото време се очаква и реакция от потребителя - прескачане на въведението, започване на играта и т.н.
8. когато потребителят реши да излезе от играта, програмата която я управлява изчиства оперативната памет и спира целия процес
9. компютърът отново преминава в режим на изчакване на инструкции от потребителя.

[редактиране] Допълнителни разяснения и бележки

Твърдият диск служи за съхраняване на софтуерните приложения и всякакъв вид информация - текстове, видео, изображения и т.н. Той позволява много висока скорост на достъп до тази информация, но харкатерното за него е, че винаги свършва - независимо от размера, в най-общия случай винаги ще намерите с каво да запълните и последния мегабайт. Когато оперативната памет е недостатъчна, много операционни системи, както и приложения, могат да резервират част от мястото на твърдия диск, което да използват вместо РАМ памет. А самото значение на РАМ паметта е Random Access Memory, което означава, че тази памет служи за съхраняване на информация, която текущото приложение/игра/система могат да използват всеки момент. Тя се нарича така, защото приложенията постоянно записват и трият из оперативната памет някаква информация, която представлява работни файлове - които са различни от файловете на харддиска, защото всеки път може да са различни и не са нужни за стартирането на програмата по принцип, а само за текущата сесия. Например ако се върна към примера с играта - играчът започва да речем да играе второ ниво. Преди да започне самото ниво, ще се появи един екран с надпис: Зарежда, моля почакайте... Това е моментът, в който програмата, която се грижи за процеса на самата игра, копира графиките, звуците и общо казано всяка информация свързана с второ ниво от харддиска в оперативната памет. Веднъж заредена там тя подлежи на непосредствен достъп във всеки един момент, защото програмата знае точно на кой адрес в оперативната памет се намира нужният ѝи ресурс.