Пинокио

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Илюстрация на Енрико Мацанти, Флоренция, 1883 г.

Пинокио е главният герой на италианския писател Карло Колоди (1826-1890) от „Приключенията на Пинокио“ (1883), едно от най-прочутите произведения в историята на детската литература (и не само - заедно с Библията тя е сред най-превежданите книги изобщо). Името Pinocchio идва от италианското pino, бор - дървеното трупче, от което „татко“ Джепето издялва човечето („Имало едно време едно парче дърво. То не било някакво специално дърво, а обикновена голяма цепеница, каквито през зимата слагат в печките и камините, за да затоплят стаите...“).

Пинокио е мързелива и наивна марионетка (burattino на италиански означава точно това, кукла на конци, оттам и аналогичният герой Буратино в „Златното ключе или прикюченията на Буратино“, социалистическа адаптация на историята на Пинокио, публикувана на руски през 1936 г. от Алексей Толстой). Когато лъже, носът му пораства. След много перипетии, когато помъдрява и се научава да се грижи за другите, Пинокио се превръща в истинско момченце.

Сред най-известните „портретисти“ на Пинокио са илюстраторите Роберто Иноченти и Марайа (с рисунките на последния е българското издание на книжката от 70-те години на 20 век). Други негови популярни преображения могат да се видят в киното - в едноименните филми на Дисни и на Роберто Бенини.