Полибий

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Полибий древногръцки географ и историк

Роден:	ок. 201 пр.н.е. Мегапол, Аркадия
Починал:	ок.120 пр.н.е. ?, ?

Полибий (гр. Рολιβιος; лат. Polybius) е древногръцки историк и военачалник, автор на "Всеобща история" (наричана и само "Истории") в 40 книги, която описва събитията в Рим, Гърция, Македония, Мала Азия и други регони в периода 220 пр.н.е. до 146 пр.н.е. От труда му напълно са запазени само първите 5 книги, а от други 18 има по-големи или по-малки фрагменти.

Полибий е роден в Мегалопол в Аркадия. Произхождал от знатен аристократически род. Баща му Ликорт неведнъж е заемал важни длъжности в Ахейския съюз, където влизал и Мегалопол. Бил началник на съюзническата конница и четири пъти стратег на съюза. Полибий познавал поезията на Омир и в полемики с други историци използвал незапазеното произведение на Аристотел, съдържащо описание на конституциите на 158 полиса.

До избирането му за хипарх през 169 пр.н.е. няма никакви сведения за негово участие във военни действия. Няма съмнение обаче, че той е имал практически опит във военното дело. За това говори, както компетентното описание на бойните действия във "Всеобща история", така и личното му участие в обсадата на Картаген.

През 167/166 г. пр.н.е., Полибий, заедно с други свои съотечественици е изпратен в Рим. След известно време те били разселени из градовете на Етрурия, откъдето едва 300 останали живи се върнали в родината си. За живота им в Италия се знае, че са преприемали няколко неуспешни опита за бягство. ^[1].

Съдбата на Полибий в Италия била по различна. Благодарение на ходатайството на Квинт Фабий Максим и Сципион Емилиан, той бил оставен в Рим. Как и къде са се запознали с бъдещия победител в Картаген не е известно. Самият Полибий казва, че запознанството му със Сципион Емилиан започнало с предаването на няколко книги и беседи за тях. </ref>Полибий, XXXII, 9</ref>. Полибий станал близък приятел и наставник на Сципион Африкански по едно и също време с философа Панетий. През 151 пр.н.е. Полибий използва своето влияние над Спицион, за да освободи останалите живи ахейци. В негова полза в Сената се застъпва и Марк Порций Катон. Тъй като Катон винаги се отнасял враждебно към всичко гръцко, се предполага, че неговата поддръжка е или за да угоди на влиятелния Сципион или да се избави от протежето му Полибий. Като резултат, в края на 150 пр.н.е. ахейските заложници се връщат в родината си.

Благодарение на дружбата и покровителството на Сципион, Полибий не само е бил в течение на всички политически събития, но и сам е могъл да се среща с идващите в Рим владетели и посланици. Всичко това му е давало голяма политическа информация.

Има свидетелства за пребиваване на историка в Египет, Александрия, Керн и Атлантическия океан. Към края на Третата пуническа война, Полибий се върнал и станал свидетел на падането на Коринт.

Полибий се е радвал на голямо уважение, както от страна на римляните, така и на елините. Павзаний казва ^[2], че на площада в Мегалопол, зад ограденото място, посветено на Зевс има издигнат стълб с образа на Полобий и е написан следния текст "странствал по всички земи и морета, помощник на римляните във война и смирил гнева им срещу елините".

По свидетелстo на Лукиан, Полибий, паднал от кон, разболял се и починал на 82 годишна възраст^[3]

През 10 в. византийския император Константин Порфирогент събира фрагментите от изгубените книги и ги издава. "Всеобща история" е широко използвана от Николо Макиавели и Шарл Монтескьо.