Полова идентичност

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Полова идентичност (понякога и джендър, от англ. gender - род, пол, вид) е понятие в социологията, психологията и сексологията. С него се описва начинът, по който даден човек се възприема, от гледна точка на своята полова принадлежност. Т.е. дали човекът се възприема или е възприеман от другите като мъж, като жена, или като нещо по-различно, при това без оглед на физиологичния му пол. В този смисъл, половата идентичност понякога се нарича и психологически пол.

Половата идентичност на човека най-вероятно се определя от комбинация от фактори - анатомични, хормонални и социални. Тя започва да се формира още със самото зачеване и развитието й продължава през бременността и малко след раждането. Повечето учени са категорични, че формирането на половата идентичност приключва в съвсем ранно детство, след което тя остава статична и не може да бъде драстично променена.

Половата идентичност не е обвързана със сексуалната ориентация, не й влияе и не се влияе от нея. Това са явления от съвсем различен характер.

Според някои социологически теории, половата идентичност се формира в процеса на социализация. Понятието за полово разделение (sex) се дължи на мисловно категориално деление, нормативно конструирано от биологическите науки. В този смисъл, и gender (социален пол), и sex (биологичен пол) са социално конструирани. Подобно разделение, по определен признак, в случая - пол, е условно, а не абсолютно. Според френския социолог Пиер Бурдийо, полът вторично се натурализира, за да ни се представи като природен. Хората не се раждат като мъже или жени - те стават такива според ролевите модели, които са им предписани в обществото. Половата идентичност се приема за най-съществена, защото е свързана с общественото възпроизводство. Това е причината, полът, за разлика от расата, да остава най-важният признак, който „построява“ човешките тела като различни.

В повечето съвременни общества съществува хетеронормативна двуполюсна система на определяне и възприемане на половата идентичност - тя може да бъде мъжка и женска, с всички произтичащи от това модели на поведение, начин на обличане, емоционалност и т.н. От всеки индивид се очаква да се впише в една от тези две категории, в зависимост от физиологичните полови белези, които има по рождение, както и в съответстващата й полова роля. И макар мнозинството от хората наистина да се вписват в този модел, съществуват и някои, които по една или друга причина не успяват. Такива хора са, например, транссексуалните и интерсексуалните.

Транссексуалните хора физиологически принадлежат към единия пол, т.е. разполагат с обичайните за този пол първични и вторични полови белези, но те не съотвестват на половата им идентичност. Т.е. вътрешно човекът се чувства и възприема като представител на противоположния пол.

Интерсексуалните хора, пък, се раждат с неопределими полови органи или с комбинация от полови органи и от двата пола. При някои интерсексуални, веднага след раждането е извършена хирургическа намеса, с цел доизграждане или заличаване на "излишните" полови органи. В резултат от всичко това, интерсексуалният човек може да се чувства и възприема като представител на противоположния пол, или и на двата пола едновременно, или на нито един.