Реликтово излъчване

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Реликтовото излъчване е електромагнитно лъчение, идващо от всички посоки на небесната сфера, със спектър на абсолютно черно тяло с температура ~3 К. Това лъчение ни дава информация за състоянието на младата Вселена, а самото му съществуване се счита за доказателство на теорията за Големия взрив.

За пръв път е предсказано от космолога Георги (Джордж) Гамов през 1948, по-късно, през 1964, Дороцкевич и Новиков доказват, че то трябва да има спектър на абсолютно черно тяло с максимум на излъчването в микровълновия диапазон на електромагнитния спектър. В крайна сметка е открито през 1965 от Арно Пензиас и Робърт Уилсън, за което всеки от тях получава 1/4 от нобеловата награда по физика през 1978.